Решение № 482 от 14.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. Пловдив, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Радослав Радев Въззивно гражданско дело № 20255300502190 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение №2168/06.05.2025г. по гр.д.№18599/2024г. по описа на РС-Пловдив,VIII гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство „Креди Йес“ ООД,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което производството по делото да се прекрати поради плащане на претенцията,както и претендира за плащането на разноски за производството.Навежда доводи в тази насока,че клаузите в договора за заем са сключени при свобода на договарянето,както и че не са налице неравноправни клаузи в договора за кредит.

В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

Постъпила е частна жалба в частта за разноските,с която жалбоподателя моли да се измени решението в частта за разноските и да се присъдят такива в по-голям размер.

Постъпил е отговор на частната жалба от ответника по същата,с който счита жалбата за неоснователна и моли същата да се остави без уважение.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

1

Не се спори между страните,че е налице сключен договор за заем от 30.04.2022г.,като кредитодателя е отпуснал кредит в размер на 500лв. на кредитоискателя за срок от 7 месеца при ГПР в размер на повече от 50%,тъй като в договора за кредит е предвидена заплащането на неустойка,ако кредита не бъде обезпечен с ипотека,залог или поръчители.Към договора е представен и погасителен план,а в договора е предвидена неустойка в размер на 362,21лв.,формирана като точна сума при положение,че кредита не се обезпечи с ипотека,залог на движима вещ,на ценна книга или банкова гаранция,което следва да стане в тридневен срок от сключването на договора.Видно от представените доказателства по делото става ясно,че кредитоискателя е попълнил стандартен формуляр с искане за отпускане на кредит,в който обаче не е посочена методиката на изчисляване на лихвения процент и какви компоненти включва същия.Кредитодателя е бил длъжен да посочи всички разходи,включени в общата сума за връщане от длъжника,а същия е предвидил само сумата от 500лв.,която е получения кредит,както и договорна лихва.При това положение се установява,че кредитодателя не е изпълнил задълженията си за включването на разходите по кредита в договора,за да не се налага на длъжника да тълкува клаузите по договора или липсва яснота по отношение на дължимите суми като разход по кредита.Освен това е предвидено и заплащането на неустойка по договора,която е изчислена като сума за заплащане,а не като процент.Така посочена неустойката няма функциите,като обезпечение,обезщетение или санкция,а има функцията на печалба,което е недопустимо и което влече след себе си недействителност на договора,тъй като са нарушени добрите нрави.Тази морална норма,която не е въведена в закон,но с оглед добрите отношения между търговеца и потребителя,би следвало да се спазват,за да няма неоснователно обогатяване на финансово по-силната страна в отношенията за сметка на финансово по-слабата.

Към момента обаче на постановяване на първоинстанционното решение жалбоподателя е изплатил на въззиваемата страна сумата от 354,29лв.,представляваща получената от нея като неустойка.Следователно към момента на постановяване на решението задължението е било погасено чрез плащане,поради което правилно исковата претенция е отхвърлена.Но въвзиваемата страна е станала причина за завеждане на делото,тъй като сумата не е била преведена по банков път на ищцата,за да не става въззиваемата страна причина за завеждане на иска.Ето защо,независимо че сумата е изплатена преди постановяване на съдебния акт,то по делото се дължат разноски от страна на жалбоподателя на въззиваемата.С оглед на интереса и фактическата и правна сложност на делото,то правилно първоинстанционния съд е приел,че се дължат разноски в минимален размер.

При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно,поради което следва да го потвърди.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски по реда на чл.38 от ЗА и такива следва да се присъдят в размер на 122,71 евро с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №2168/06.05.2025г. по гр.д.№18599/2024г. по описа на РС-Пловдив,VIII гр.с-в.

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД с ЕИК-****със седалище и адрес на управление на дейността: ********* да заплати на адв.Е. И. сумата 122,71 евро,представляващи разноски по делото пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3