Решение № 15 от 13.01.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Кюстендил, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20241500500379 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по подадена въззивна жалба от Община Бобов дол, с ЕИК 000261363, с адрес гр. Бобов дол, 2670, ул. „27-ми октомври“ № 2, насочена срещу Решение № 253 от 23.05.2024 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 2200/2023 г. по описа на същия съд.

С първоинстанционния съдебен акт Дупнищкият районен съд е признал за установено по отношение на Община град Бобов дол, че уволнението по Заповед № 10/24.10.2023 г. на Й. Й. М. е незаконосъобразно, възстановил е ищщцата на длъжността „главен архитект“ и е осъдил общината да й заплати обезщетение по чл.

225 КТ в размер на 7 680 лв и обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 243.15 лв.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в цялост като релевира доводи за неговата неправилност. Счита, че решаващият състав не е съобразил обстоятелствата, че ищцата е заемала процесната длъжност на основание чл. 67, ал. 1, т. 2 вр. чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ – по заместване на служител, който отсъства от работа, като същевременно в т. 6 от Трудов договор № 4/15.05.2023 г. е посочено определеното време, а именно до завръщане на титуляра на длъжността – В.Я..

Твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение със заместваната Я., доколкото същата не се завърнала фактически на работа, не води до незаконосъобразност на последвалата заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение на заместващата я ищца поради завръщане на замествания на работа.

Поддържа, че съществуването на трудов договор за заместване е от наличието на заместван работник/служител, респ. прекратяването на трудовото правоотношение с титуляра не създава права на заместника – не трансформира трудовото правоотношение от срочно в безсрочно, нито задължава работодателя да сключи 1 безсрочен трудов договор с него. Сочи, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение би следвало да се приеме като писмено възражение против оставане на работа.. Възразява срещу присъденото обезщетение по чл. 224 КТ, което счита за дължимо при прекратено трудово правоотношение, респ. при отмяна на уволнение и възстановяване на работа, такова не следва да се присъжда. Иска отмяна изцяло на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като е подадена от легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 отТР 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Атакуваният съдебен акт на Дупнишкия районен съд е валиден и допустим.

По делото от фактическа страна е установено следното:

По силата на Трудов договор № 4 от 15.05.2023 ищцата Й. М. е изпълнявала длъжността „Главен архитект“ в ответната община. Трудовият договор е сключен за определено време- до завръщане на титуляра В.П. Я..

Със Заповед № 10/24.10.2023 г. е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал.1, т.5 от КТ- поради завръщане на замествания на работа, считано от 24.10.2023 г.

По делото е приложена Заповед №9/ 24.10.2023 г., от която е видно, че е прекратено трудовото правоотношение на В.Я. с ответната община, считано от 24.10.2023 г.

От заключението на вещото лице Надежда Шалдупова, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ изчислено при спазване на чл. 228, ал.1 от КТ за периода от 24.10.2023 г. до 24.04.2024 г. е в размер на 9 240 лв., а размерът на обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ е на стойност 243.15 лв. за три дни неползван платен годишен отпуск.

При така установената фактическа обстановка, районен съд е уважил иска по чл.

344, ал.1, т.1 от КТ, приемайки, че не е налице посочената в уволнителната заповед причина за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, тъй като замествания работник не се е върнал реално да изпълнява трудовите си функции, неговото трудовото правоотношение е било също прекратено.

От така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.5 от КТ. Съгласно тази разпоредба трудовият договор се прекратява поради завръщане на замествания служител на работа.

В константната съдебна практика се приема, че основанието по чл.325, ал.1, т.5 от КТ е специфично и се отнася само за прекратяване на срочния трудов договор за заместване по чл. 68, ал.2, т.3 от КТ. Лицето, с което се сключва този договор, поема изцяло изпълнението на трудовите задължения на замествания и ползва на общо основание правата и правомощията, които съответната длъжност съдържа. Срокът по трудовия договор за заместване се определя от продължителността на отсъствието на работника или служителя- титуляр на длъжността. Именно тази особеност налага в сключвания трудов договор за заместване изрично да бъде посочено името на титуляра на длъжността, за заместването на който се сключва този трудов договор, както и 2 фактът, че този договор се сключва до неговото завръщане на работа. Тези обстоятелства са особено важни, защото изразяват клаузата "срок" в договора, определят трудовата функция, мястото на работата и създават типичното за неговото прекратяване основание по чл.325, ал.1, т.5 от КТ. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай посочените изисквания са изпълнени. В сключения между страните Трудов договор № 4 от 15.05.2023 г. изрично е посочено, че ищцата – Й. Й.

М. приема да изпълнява длъжността "главен архитект" в Община Бобов дол по силата на срочен трудов договор по заместване до завръщане на титуляра- В.П. Я..

В съдебната практика се приема, че уволнително основание по чл. 325, ал.1, т.5 от КТ е налице не само когато заместваният се завърне на работа, но и когато трудовото правоотношение с титуляря на длъжността, на която временно е назначен друг работник или служител, бъде прекратено докато трае заместването. В този случай фактът на прекратяването се приема за равнозначен на факта на завръщане на работа, тъй като и в двете хипотези вече не е налице отсъстващ служител. Отпада основанието за съществуването на договора по чл.68, ал.1, т.3 от КТ и работодателят може да го прекрати на основание чл.325, ал.1, т.5 от КТ. Прекратяването на трудовото правоотношение с титуляря не създава права на заместника, тъй като нито трансформира трудовото правоотношение от срочно в безсрочно, нито задължава работодателя да сключи безсрочен трудов договор с него. След като съществуващият срочен трудов договор е бил прекратен, трудово правоотношение би могло да възникне само на основание нов трудов договор.

Предвид на горното, настоящият съдебен състав приема, че доколкото е прекратено трудовото правоотношение със заместваната служителка, то се е осъществило прекратителното основание по чл. 325, ал.1, т.5 от КТ.

Така изложените съображения обуславят извод за неоснователност на предявения иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.

С оглед така формираните изводи, неоснователни се явяват и исковете по чл.344, ал.1, т.2 от КТ и по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, чиято основателност се предпоставя от незаконност на уволнението.

В тези части обжалваното решение е неправилно, поради което следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се отхвърлят тези искове.

Основателен е искът с правно основание чл.224, ал.1 от КТ. Съгласно този текст на закона при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. По делото се установи, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е имала неизползван платен годишен отпуск в размер на 3 дни за периода от 15.05.2023 г. до 24.10.2023 г. в размер на 243.15 лв. В тази част решението е законосъобразно и ще се потвърди.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 253 от 23.05.2024 г., постановено от РС – Дупница по гр.д.

№ 2200/2023 г. по описа на същия съд в частите, с които са уважени предявените от Й.

Й. М., ЕГН ********** срещу Община Бобов дол, ЕИК 000261363 искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от КТ, а именно: признато е уволнението на Й. Й.

М. със Заповед № 10/24.10.2023 г. за незаконно; Й. Й. М. е възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност „главен архитект“ в Община Бобов дол и й е присъдено обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ в размер на 7 680 лв. и вместо него постановява:

3

ПРЕДЯВЕНИТЕ от Й. Й. М., ЕГН ********** срещу Община Бобов дол, , ЕИК 000261363 искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от КТ, а именно: за признаване, че уволнението на Й. Й. М. със Заповед № 10/24.10.2023 г. е незаконно; за възстановяване на Й. Й. М. на заеманата от нея преди уволнението длъжност „главен архитект“ в Община Бобов дол и за сумата 7 680 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ. ОТХВЪРЛЯ.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 253 от 23.05.2024 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 2200/2023 г. по описа на същия съд в частта, с която Община Бобов дол, ЕИК 000261363 на основание чл. 224, ал.1 от КТ е осъдена да заплати на Й. Й. М., ЕГН ********** сумата 243.15 лв.- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3 дни за периода от 15.05.2023 г. до 24.10.2023 г.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от получаване на съобщенията от страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4