Решение № 2149 от 08.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2149 гр. София, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветина Костадинова при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20241100501967 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 21172/21.12.2023г. по гр. д. №35347/2023г. по описа на СРС, 32-ри състав, са отхвърлени предявените от „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК 121265113, срещу „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК 121076907, искове за признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№16381/2023г. на СРС, 32-ри състав, а именно: 299,24 лева, представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета №0500864260/29.9.2021г., ведно със законна лихва за период от 29.03.2023г. до изплащане на вземането, както и 27,54 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.05.2022г. до 28.03.2023г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Застрахователно дружество Евроинс” АД, съдържаща съображения за неправилност на постановения съдебен акт. Твърди се, че по делото са ангажирани доказателства относно наличието на влязло в сила застрахователно покритие по клауза „Е+“- „Заместващ автомобил“, като се подчертава, че макар покритият риск, предмет на тази клауза, да се съдържа в 1 отделен документ, същият е приложим наред с посочената в застрахователната полица клауза „А“-„Пълно каско“. Посочва се, че от датата на влизането си в сила клауза „Е+“ е неразделна част от Общите условия, които от своя страна са неразделна част от всички, сключвани от този момент нататък застрахователни договори. Поддържа се, че застрахователна премия в размер на 2 131, 80 лева включва и премията за заместващ автомобил. Излагат се подробни съображения относно включването на разходите за наем на заместващ автомобил в дължимото от ответното дружество застрахователното обезщетение. С оглед на изложеното се отправя искане до съда за отмяна първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъдат изцяло уважени предявените претенциите.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от „ЗАД Армеец“ АД, в който се изразява становище за нейната неоснователност, като се отправя молба за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо, като по отношение на неговата правилност съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл.411 от КЗ. Посочената разпоредба урежда право на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска отговорност", до 2 размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за неговото определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на правопораждащ фактически състав, включващ следните елементи: - 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца-застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор, 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл.45, ал.1 от ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане-деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага, 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по застраховка "Гражданска отговорност".

Страните не спорят относно наличието на тези предпоставки, като единственото неустановено по делото обстоятелство е дали сключеният между ищеца „Застрахователно дружество Евроинс“ АД и собственика на увредения автомобил „Мазда ЦХ 5“ с рег. №СВ****НВ договор за застраховка съдържа уговорка за покриване на заплатената от дружеството сума в размер на 299,24 лева за наем за заместващ автомобил, налице ли е пряка причинноследствена връзка между противоправното поведение на застрахования при ответника водач и понесените разходи за заместващ автомобил, съответно дължи ли застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ тяхното възстановяване.

От приложената по делото Полица №00500100393329 по застраховка „Каско на МПС“ се установява, че покритите рискове при увреда на процесния автомобил „Мазда ЦХ 5“ с рег. № СВ****НВ са по клауза „А“- Пълно каско.

Представеният по делото Добавък №1 към застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“ №00500100393329 за клауза „Е+“- „Заместващ автомобил“ не съдържа подписите на сключилите я страни. Същевременно с отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило наличието на подобна договореност между страните, като въпреки предоставените с изготвения от първоинстанционния съд доклад указания, ищецът не е представил доказателства относно нейното уговаряне. Наведените във въззивната жалба доводи, че прилагането на подобно покритие е в допълнение на вече уговореното основно такова са принципно правилни, но неотносими 3 към въпроса дали страните са постигнали изрично съгласие за разширяване на покритите рискове. Същевременно не се установява и твърдяното от жалбоподателя обстоятелство, че уговорената в полицата застрахователна премия включва и предоставянето на услугата за заместващ автомобил, доколкото както бе вече посочено, видно от нейното съдържание, постигната между страните договореност е относно клауза „А“- Пълно каско. От изложеното следва, че при надлежно изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, и правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК първоинстанционният съд напълно законосъобразно е приел, че ищецът /върху който лежи доказателствената тежест/ не е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване /изключващо всякакво съмнение/, че в действителното застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка „Каско на МПС“, се включва клауза за покриване разходите за наем на заместващ автомобил. В тази връзка напълно обосновано решаващият орган е приел, че за ищеца не е съществувало правно основание да плати на застрахованото увредено лице обезщетение за направените разходи за заместващ автомобил, поради което липсва и основание за ангажиране на регресната отговорност на ответното дружество за тяхното възстановяване, съответно не е налице и забава за тяхното плащане.

Доколкото изводите на въззивния съд съвпадат първоинстанционния, решението следва да бъде потвърдено. с тези на

По разноските:

Предвид изхода на делото право на разноски има въззиваемата страна, която претендира юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът определя същото в размер на 100 лева.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №21172/21.12.2023г. по гр. д.

№35347/2023г. по описа на СРС, 32-ри състав.

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК 121265113, 4 да заплати на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК 121076907, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 100 лева, представляваща разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5