Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 254 от 13.06.2022, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 166/2022
Вид
Решение № 254
Подписан
13.06.2022
Състав
ЦВЕТЕЛИНА МАРИНОВА ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КУНЧЕВА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.263,ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4,ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2,ал.1,т.3 · Наказателен кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Плевен, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА Въззивно гражданско дело № 20224400500166 по описа за 2022 година Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №1545/29.12.2021г., постановено по гр.с.–5648/2021г., Плевенският районен съд, Гражданско отделение, VІІІ-ми гр.с-в, е постановил следното:

ОСЪДИЛ е на основание чл. 2, ал.1, т.3, ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор, ДА ЗАПЛАТИ на Л.О. Р. от гр.*****, сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, съставляващи пряка и непосредствена последица от незаконните действия на Прокуратурата на Републикща България, изразяващи се в неоснователно повдигане на обвинение против ищеца в извършване на престъпление от общ характер по чл.144,ал.3 вр. с ал.1 от НК, за което е било образувано НОХД № 1720/2020г. по описа на РС- гр. Плевен, по което същият е признат за невинен с влязла в сила Присъда № 7/09.03.2021г., потвърдена с Решение № 92/09.07.2021г. ОС -Плевен по ВНОХД№ 276/2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.07.2021 до окончателното й изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за неимуществените вреди за разликата над 5000лв до предявения размер от 15000лв., като неоснователен и недоказан,.

ОСЪДИЛ е ответника да заплати на ищеца сумата от 376,67 лева, 1 представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Срещу решението са подадени въззивна жалба от ответника Прокуратура на Република България чрез прокурор от Районна прокуратура-Плевен и насрещна въззивна жалба – от ищеца Л.. О.. Р., чрез процесуалния представител адв. Т.М. от АК-Плевен.

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. въззивен състав, за да се произнесе по жалбите, съобрази следното:

І. По въззивната жалба на Прокуратурата на Република България:

Прокуратурата на Република България, която е ответник в първоинстанционното производство, чрез прокурор от Районна прокуратура-Плевен, обжалва съдебното решение, в частта, с която е уважен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди. Моли да бъде отменено в обжалваната част и вместо него Окръжният съд да постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска или ако приеме, че е основателен да намали размера на обезщетението.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като се излагат подробни съображения в подкрепа на становището, както следва: Твърденията в исковата молба са общи, а не конкретни; Разпитани са свидетели, които са близки на ищеца, а не са посочени и разпитани такива, които да са безпристрастни;

Не са представени медицински документи, удостоверяващи прегледи на ищеца, свързани с твърденията за преживян стрес; Прокуратурата не е разгласявала данни от досъдебното производство, поради което няма виня за негативните оценки в обществото за. Ищеца;

Липсват данни за връзка между обвинението и оставянето на ищеца без работа. Спрямо него е била взета най-леката мярка за неотклонение –„ подписка“; При определяне на обезщетението не е спасен критерият на чл.52 от ЗЗД за справедливост.

Ответникът по въззивната жалба Л.. О.. Р., който е ищец в първоинстанционното производство, чрез пълномощника адв. Т.М. от АК-Плевен, е подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на същия. Излага подробни съображения, които се свеждат до това, че съдът е направил верни фактически изводи и правилно е приложил закона, като е определил справедливо обезщетение.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, страните чрез процесуалните представители, поддържат изразените становища и представят писмени бележки.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед на изложените във въззивнате жалби оплаквания, приема за установено следното:

Въззивната жалба, подадена от ПРОКУРАТУРА на Република

България - ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№5648/2021г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, против Решение №1545/29.12.2021г., постановено от VІІІ-ми гр.с-в по същото дело , В ЧАСТТА, в която 2 е уважен предявеният от ищеца Л.. О.. Р. против Прокуратура на РБ, иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, за сумата от 5000.00лв.(пет хиляди лв.), е ДОПУСТИМА като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№5648/2015г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание осъдителен иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ и цена 15000.00лв.( петнадесет хиляди лв.), предявен от ищеца( понастоящем ответник по въззивната жалба) Л.. О.. Р., ЕГН-********** с постоянен адрес в гр.Плевен, чрез пълномощника адв. Т.М. от АК-Плевен, съдебен адрес в гр.Плевен, ул. *****, срещу ответника Прокуратура на Република България-София, (понастоящем въззивен жалбоподател), представлявана от Главния прокурор.

В исковата молба се твърди следното:

Ищецът е привлечен като обвиняем по ДП №518/2020г. по описа на РП - Плевен, ЗМ№59/2020г и ЗМ№60/2020г. по описа на РУ-Пордим за това, че се е заканил с убийство спрямо С.Е.Д. от гр.П. и това възбудило основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144,ал.3 вр. с ал.1 от НК. Ищецът е бил привлечен и в качеството му на обвиняем по обвинение в закана за убийство по смисъла на чл.144,ал.3 вр. с ал.1 от НК и по отношение на още едно лице – В.Н.Н. от гр. П. На 02.09.2020г,Районна прокуратура-Плевен е внесла обвинителен акт в РС - Плевен, по повод на ко йто е образувано НОХД №20204430201720 по описа за 2020 година. Спрямо ищеца са повдигнати две обвинения: 1) за това, че на 31.12.2019г. в с.***, Област -Плевен, се е заканил за убийство спрямо С.Е.Д. от гр. П. и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му - престъпление но чл.144,ал.З вр. с ал.1 от НК; 2).за това, че на 31.12.2019г. година в с. ***, Област- Плевен, се заканил с убийство спрямо В. Н. Н. гр.П. и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл 144 вр. с ал.1 от НК. Разглеждането на делото е продължило седем месеца, като е приключило с постановяване на Присъда №97/09.03.2021 г., с която същият е бил признат за невинен и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по двете обвинения. Оправдателната присъда е протестирана, във връзка с което е образувано ВНОХД №20214400600276 по описа за 2021 година на ОС-Плевен. С решение от 09.07.2021г, ОС-Плевен е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

От началото на незаконното наказателно преследване, поставено с привличането на ищеца като обвиняем по ДП №518/2020г. на РП-Плевен до влизане в сила на оправдателната присъда е изминала година и седем месеца. Повдигнатите две обвинения срещу ищеца касаят деяние - заплаха за убийство, чиято наказуемост предвижда лишаване от свобода до шест години. През целия период от време ищецът е бил в състояние на стрес, което от своя страна се е отразило по негативен начин, както на професионалния му, така и на личния му живот. За него се е говорило като за престъпник, склонен да извършва противозаконна дейност. Тъй като събитията са се развили в с. ***, където живее майката на ищеца, същият е престанал да посещава селото, тъй като доброто име, с което се е ползвал 3 следствие на повдигнатите обвинения било засегнато. Непрекъснатите призовки, разпити в РУ-Пордим, привличането му в качеството на обвиняем и повдигнатите обвинения са довели до уронване на доброто му име и авторитета на ищеца. Били са подложени на съмнение неговите личните, морални и етични качества. Засегнати са честта и достойнството му на почтен човек и гражданин, още повече, когато започнало да се усеща коренна промяна на отношението към него от страна на приятели и познати. Общественото порицание било пряка последица от неоснователното обвинение и, въпреки че се оказало несправедливо, същото имало за последица социалната му изолация, съпроводена от негативни и емоционални преживявания. Ищецът останал без работа за продължителен период, което довело и до невъзможност да получава парични средства, което повлияло и негативно на икономическата му сигурност. Психо-емоционалното му състояние се влошило, тъй като изпитвал перманентна тревожност и несигурност с оглед страха от неизвестния изход от делото. Психическото напрежение и негативните емоционални преживявания в резултат на повдигнатите обвинения за закана за убийство се отразили негативно на неговото здравословно състояние/психическо и физическо/, като често изпадал в депресивни състояния, нежелание да общува дори и с най-близките - майка, съжителка и приятели. Често пъти страдал от главоболие, а безсънието е станало съпътстващо състояние.

Образуването на наказателно дело се е отразило неблагоприятно не само на ищеца, но и на членовете на семейството му, които също изживявали дълбоко негативни емоции в резултат на неясния изход от делото. Допълнителен фактор влияещ върху интензитета на нанесените вреди е, че ответникът е протестирал оправдателната присъда, а протестът е бил поддържан пред въззивната инстанция.

Петитумът е съдът да постанови решение, с което да осъди

Прокуратурата на Република България, да му заплати сумата от 15000.00лв.( петнадесет хиляди лв.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, повдигнато по ДП№518/2020г. на Районна прокуратура-Плевен и поддържано по НОХД №1720/2020г. по описа нта Плевенски районен съд, Наказателно отделение и по ВНОХД№276/2021г. по описа на Плевенски окръжен съд, Наказателно отделение, ведно с мораторна лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 09.07.2021 до окончателното изплащане на обезщетението.

В срока по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил Отговор на исковата молба, подаден от ответника чрез прокурор от Районна прокуратура-Плевен. С него се оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, като се излагат следните твърдения:

Изложените в исковата молба твърдения са общи и не са подкрепени с конкретни доказателства.По делото не са представени доказателства, които да обективират посочените от ищеца лични преживявания. Липсват и документи от извършени прегледи при съответни специалисти, доказващи преживян психически и физически дискомфорт.

Прокуратурата не е разпространявала информация за разследването и в този смисъл не следва да носи отговорност за разгласяването й, както и, че ищецът е бил заклеймен от 4 обществото като „престъпник“ . По делото не са представени доказателства, които да обосновават причинно-следствена връзка между обвинението, повдигнато срещу ищеца, и обстоятелството, че той е бил без работа. Липсват и доказателства, от които да се установява заявеният факт, че е бил без работа, както и че това се е случило за продължителен период от време. По делото липсват доказателства, от които да се установи кога ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем, съответно от коя дата той е търпял вреди и съответно каква е била продължителността на този период от време. Воденото наказателното производство е приключило в разумен срок около година, време през което по отношение на ищеца е била взета най – леката мярка за неотклонение - „Подписка“, действала през периода юни 2020г.- юли 2021г. Претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер и не отговаря на твърдените вреди, на икономическия стандарт в България по времето, през което се твърди, че са претърпени същите, на съдебната практика по аналогични казуси и най-вече на принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Приложено е свършено НОХД №1720/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Наказателно отделение и ВНОХД№276/2021г. по описа на Плевенски окръжен съд, Наказателно отделение.