Решение № 293 от 22.05.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Разград, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА в присъствието на прокурора Г. Г. Т. и З. М. Ц. като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20253330101917 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Депозирана е искова молба от Н. Б. А., чрез адв. М. Е. от АК Разград, против Прокуратура на Република България, за осъждане на ответника да й заплати 4755 евро, равностойност на 9 300 лева - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на причиняването им - 18.10.2024 г. до окончателното изплащане на главницата, както и 2 194,47 евро, равностойност на 4 292 лв. обезщетение за имуществени вреди, от които 2 072,78 евро/4 054 лв. пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения за 4 месеца и вреди от закупуване на нов акумулатор на стойност 121,69 евро/238 лв., ведно със законната лихва от деня на завеждане на иска - 05.12 2025 г. до окончателното изплащане на главницата.

Твърди, че на 18.10.2024 г. около 18:30 часа в гр. Разград, управлявайки собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ********* при верижна катастрофа се ударила в движещия се пред нея автомобил. Дошлите на място полицаи я тествали за алкохол и наркотици, като вторият тест се оказал положителен, поради което била отведена в РУ - МВР Разград.

Твърди, че никога през живота си не била употребявала наркотици затова пожелала да й бъдат взети проби за изследване. Същата вечер в РУ Разград й бил извършен личен обиск, за което бил съставен протокол.

Със Заповед рег. № 330зз 39/18.10.2024 г. била задържана в помещение за временно задържане на РУ МВР Разград. Съставени й били два АУАН: Серия GA № 1402730/18.10.2024 г. за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози и Серия GA № 1402729/18.10.2024 г. за неспазване на дистанция. Със Заповед за прилагане на ПАМ № 24-1075-000341 от 21.10.2024 г. й било отнето СУМПС, а със Заповед за прилагане на ПАМ № 24-1075-000342 от 21.10.2024 г. била прекратена регистрацията на МПС за срок от 6 месеца като било отнето СРМПС № 010458719 и два броя регистрационни табели с № *********.

По образуваното ДП № 330ЗМ-245/2024 г. по описа на ОДМВР Разград, пр. пр. № 3315/2024 г. на РП Разград за управляване на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, ищцата не била разпитвана. Разпитван бил нейният племенник като 1 свидетел, който присъствал в автомобила в деня на проверката.

Ищцата цяла нощ не могла да спи, а следващите два дни били истински кошмар, не посмяла да се обади дори на майка си, защото била тежко болна. Била напълно сигурна, че никога не е употребявала наркотици, но не можела да направи нищо повече. На следващия ден отишла в лабораторията на СМДЛ „Рамус“ ООД, където й взели проба за наркотици, резултатът от която бил отрицателен. Предала протокола с резултата на разследващия полицай, но той й казал, че този протокол не променя нищо, важен бил резултатът по назначената експертиза във ВМА при МБАЛ Варна.

Сочи, че информацията за положителния тест за наркотици била публично разгласена в електронните медии E-razgrad и Razgrad News, както и във в-к Екип 7 и то по начин, който я уличавал като обвинена в извършване на престъпление. Променили се отношенията й с хора от близкото обкръжение и социалната среда, започнали да гледат на нея като на престъпник, отбягвали я. Чувствала се омерзена и унизена.

Тъй като била назначена на длъжност шофьор, на 23.10.2024 г. трудовото й правоотношение било прекратено със заповед на работодателя, поради отнемането на СУМПС, което било нов удар за нея. Трудовото възнаграждение било малко над МРЗ, но имала свобода да си разпределя работата във времето, така че да я съчетава с ангажиментите към дъщеря си, която отглеждала сама.

Останала без работа в продължение на 4 месеца и 13 дни и поради уволнението не получавала заплатата си в размер на 950 лв. до 31.12.2024 г. и 1 077 лв. от 01.01.2025 г. до 06.03.2025 г., или общо 4 054 лв. Регистрирала се като безработна в Бюрото по труда още на 29.10.2024 г., но едва на 07.03.2025 г. започнала работа в „Биовет“ АД Разград.

Въз основа на постановление за прекратяване на ДП № 330ЗМ-245/2024 г. по описа на ОДМВР Разград, пр. пр. № 3315/2024 г. на РП Разград, на 21.11.2025 г. й било върнато СУМПС, а на 24.11.2025 г. – отнетия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № *********. Същият бил в окаяно състояние, което наложило да бъде пренесен с нает специален автомобил с платформа. При преглед от специалист било установено, че акумулаторът не можел повече да се използва, което наложило закупуване на нов за сумата 238 лв.

Твърди, че за времето от 18.10.2024 г. до 24.11.2025 г. многократно се налагало да ползва такси, за да води детето си на детска градина, на лекар, налагало се да моли и ангажира близки и познати, за да водят майка й до Шумен и Варна, където била оперирана, както и за множество изследвания и лечение. Всеки път, когато търсела човек с автомобил се чувствала унизена, защото трябвало да обяснява причините, по които е останала без СУМПС и автомобил. В очите на хората била наркоман. Накърнено било социалното й общуване, търпяла и финансова тежест и ограничение в ползването на личното си превозно средство.

Всички тези притеснения се отразили и на нейното здраве – наложило се да постъпи в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД Варна с диагноза жлъчна дискинезия – заболяване, което се причинявало основно от неврологични проблеми и натрупан стрес.

Изготвеното заключение от ВМА при МБАЛ Варна показало, че в кръвта на ищцата няма данни за употреба на наркотични вещества и като резултат от това, с постановление от 12.11.2025 г. наказателното производство по ДП № 330ЗМ-245/2024 г. по описа на ОДМВР Разград, пр. пр. № 3315/2024 г. на РП Разград, водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, било прекратено поради липса на извършено престъпление от общ характер.

Изложеното сочело за изживени от ищцата изключителни психически болки и страдания от несправедливото и незаконно подлагане на наказателно преследване и незаконосъобразна административна дейност. Тези вреди оценява на 4 755 евро/9 300 лв., които претендира с лихва от момента на образуване на досъдебното производство. Освен неимуществените вреди търпяла и имуществени, представляващи пропуснати трудови възнаграждения за 4 месеца в размер на 2 072,78 евро/4 054 лв. и за закупуване на нов акумулатор – 121,69 евро/238 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който взема становище за допустимост на предявените искове, но оспорва като недоказани по основание и размер исковите претенции и моли за тяхното отхвърляне. Евентуално – 2 претенцията да бъде уважена към минималния размер.

Ищцата не ангажирала никакви доказателства за претърпените морални вреди, като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. При условията на пълно и главно доказване ищцата следвало да докаже твърдените неимуществени вреди, извън обичайните, а такива не били представени, вкл. относно влиянието на наказателното производство в личен и социален план. Ищцата не доказвала, че от образуване на делото спрямо нея са настъпили отрицателни последици в емоционален план, изразяващи се в унижение, психични болки, накърнено социалното общуване, както и наличието на пряка причинна връзка между настъпилите вреди и дейността на Прокуратурата на Р. България.

Оспорва се претенцията за неимуществени вреди от 4 755 евро/9 300 лева и по размер. Сочи се липсата на повдигано обвинение спрямо ищцата, не е била ограничавана с взета мярка за неотклонение, нямало данни в медиите да е цитирано нейното име, прекратяването на трудовия й договор било по инициатива на работодателя в изпитателния период, не била възпрепятствана да полага труд, нямало доказателства, че влошеното здравословно състояние се дължи на образуваното досъдебно производство и отнемането на СУМПС.

Твърди, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 от ЗЗД, като справедливостта не била абстрактно понятие, а се извеждала от преценката на конкретни обстоятелства. В случаите на причинени неимуществени вреди по смисъла на ЗОДОВ, от значение било как обвинението в извършване на престъпление се отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения. В тази връзка следвало да се има предвид, че паричното обезщетение за морални вреди следвало да съответства на необходимото за преодоляването им. Меродавен за размера на претенцията бил и стандартът на живот и икономическите условия, които към настоящия момент не можели да обосноват исковата претенция като справедлива. Същата била завишена и не съответствала на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р. България и на съдебната практика в аналогични случаи, включително и тази на ЕСЧП.

Оспорва претенцията за имуществени вреди от 2 194,47 евро/4 292 лева, представляващи пропуснати ползи за времето от 4 месеца, когато била без работа и разхода за акумулатор. За уважаването на този иск, ищцата следвало да докаже с висока степен на сигурност, че ако не било отнето СУМПС, тя би реализирала съответния доход. От представените от ищцата документи било видно, че трудовият договор бил прекратен по инициатива на работодателя, понеже била в изпитателен срок. Пропуснатите ползи не се презюмирали, те представлявали реално, а не хипотетично увеличение на имуществото, което било осуетено. Не били представени доказателства за реална загуба на доход и затова претенцията следвало да бъде отхвърлена като недоказана. Относно претенцията за закупуване на нов акумулатор за автомобила, счита същата за юридически несъстоятелна в производството по ЗОДОВ. На обезщетение подлежали само тези вреди, които били пряка и непосредствена последица от увреждането. По този въпрос съдебната практика била константна. Изхабяването на акумулаторната батерия поради престой на автомобила или необходимостта от замяната й с нова представлявал разход за обичайна поддръжка на вещта и не се намирал в необходимата функционална и причинна връзка с наказателното преследване. Закупуването на акумулатор било резултат от техническото състояние на обекта и волята на собственика му, а не пряк резултат от акта на прокурора или органите на МВР. Държавата не можела да бъде превръщана в гарант за техническата изправност на вещите на лицата, срещу които се води разследване. Подобен разход бил твърде отдалечен по смисъла на теорията за адекватното причинно-следствено отношение, поради което не попадал в обхвата на отговорността по чл. 4 от ЗОДОВ.

Като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното по делото ДП № 330-ЗМ-246/24 г. по описа на ОДМВР Разград (пр. пр. № 3315/24 г. по описа на РП Разград), със Заповед за задържане на лице на 18.10.2024 г. ищцата е била задържана за срок до 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в 18:44 часа, за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК – управление на 3

МПС след употреба на наркотични вещества. Досъдебното производство е започнало на основание чл. 212, ал. 2 от НПК с извършване на действие по разследването – разпит на свидетел.

По ДП е приложен протокол, от който се установява, че дежурен лекар от Спешно отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград е взел биологични проби от ищцата на 18.10.2024 г. в 20:37 ч., за тест за употреба на наркотици.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1075000341 от 21.10.2024 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на ищцата временно е отнето свидетелството за управление на МПС № 285143213, а със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1075-000342 от 21.10.2024 г. по чл. 171, т. 2а, б.

„б“ от ЗДвП, е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС № 010458719 и 2 броя регистрационни табели с номер *********.