Акт от 15.05.2010, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

4

Година

22.01.2007 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

01.11

Година

2007

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Надежда Атанасова

Веселина Атанасова Кашикова

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

Дафин Каменов като разгледа докладваното от

Деян Георгиев Събев

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20065100600412 по описа за

2006 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 71/28.09.2006 год., постановена по Н.О.Х.Дело № 421/2006 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия М. Ю. Ю. от гр.Кърджали за виновен в това, че нa 31.01.2006 год. срещу 01.02.2006 год. в гр.Кърджали, при условията на повторност извършил непристойни действия - отправил публично обидни думи по адрес на Петър ЯнковПетров, с ЕГН ********** - служител на РПУ-Кърджали, с изразите: „...на тоя лешояд ще му запаля колата, ще го еба в гъза...'", строшил с юмрук стъклото на витрината във фоайето на РПУ-Кърджали и буйствал, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу органи на властта - Ангел Живков Желязков, с ЕГН ********** и Дилян Иванов Делчев, с ЕГН ********** - служители на РПУ- Кърджали, изпълняващи задължения по опазване наобществения ред - не изпълнил полицейските им разпореждания да прекрати непристойните си действия - бутал ги и се дърпал от тях, поради което и на основание чл.325 ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр.с чл.28 ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок 1 (една) година и 6 (шест) месеца, при първоначален „строг" режим на изтърпяване. Със същата присъда съдът е признал М. Ю. Ю. за виновен и в това, че на 31.01.2006 год. срещу 01.02.2006 год. в гр.Кърджали унищожил противозаконно чужда движима вещ - витринно стъкло, на стойност 17.76 лв., собственост на РДВР- Кърджали, като деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.216 ал.4, във вр. с ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 (три) месеца, при първоначален „строг" режим на изтърпяване. На основание чл.23 ал. 1 от НК е определил на подсъдимият М. Ю. Ю. едно общо наказание, по-тежкото от тях, а именно: „лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, при първоначален „строг" режим на изтърпяването му. С присъдата е осъдил подс.Ю. да да заплати по сметка на Районен съд гр.Кърджали сумата от 30.00 лв., представляващи направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс. М. Ю. Ю. от гр.Кърджали, който я обжалва чрез защитника си, като неправилна – незаконосъобразна, необоснована, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон, а наложеното наказание намира за явно несправедливо. Твърди се в жалбата, че събраните по делото доказателства не доказвали, а напротив – опровергавали обвинението, по което подсъдимия бил признат за виновен. Моли да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде постановена нова, с която да бъде оправдан; а алтернативно моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или да бъде намалено наложеното на подсъдимия наказание. В съдебно заседание, чрез защитника си, поддържа жалбата така, както е предявена. Излага съображения в подкрепа на доводите в жалбата, като моли за преквалификация на деянието в такова по чл. 325 ал.1 от НК и да му бъде наложено по-леко наказание. Не сочи нови доказателства.

Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд счита за правилна и законосъобразна, а наложеното наказание за справедливо, поради което моли същата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, след извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на жалбодателя обвинение, събрал е необходимите, искани и сочени от страните доказателства, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. Така, по несъмнен и категоричен начин е установено от събраните по делото доказателства, че на 31.01.2006 год. вечерта подс. Ю. бил в игрална зала „Пеперуда" в гр.Кърджали, където употребил алкохол. Късно същата вечер в РПУ – Кърджали бил получен сигнал за кражба на мобилен телефон в същата игрална зала, като за проверка на случая в залата бил изпратен св.Петър Янков - полицай в РПУ- Кърджали. Като евентуален изв·ршител на кражбата на мобилния телефон бил посочен подс.Ю. от намиращите се в залата лица, при което св. Янков разпоредил на колегите си – св. Желязков и Николов, да го отведат в РПУ- Кърджали. Последните завели подсъдимия в РПУ - Кърджали, където го настанили в чакалнята и останали с него, като там бил и св. Дилян Делчев. В чакалнята на РПУ – Кърджали подсъдимият започнал да отправя обидни думи и закани към св. Петър Янков, който не присъствал на мястото в този момент, по адрес на когото подс.Ю. крещял: „..на тоя лешояд ще му запаля колата, ще то еба в гъза...". Присъствуващите полицаи разпоредили на подсъдимия да престане да обижда и да се заканва на техния колега. Малко след това св. Николов отишъл до дежурния на РПУ- Кърджали, за да оформи документите на подсъдимия, когато последният поискал да отиде по нужда и заедно със св. Желязков и Делчев тръгнали към тоалетната. Подсъдимият Ю. вървял напред, а св.Желязков и Делчев вървели на крачка зад него, когато изведнъж подсъдимият се затичал и ударил с юмрук едно от витринните стъкла във фоайето, което се счупило. При това действие на подсъдимия, съпровождащите го полицаи се опитали да го хванат за ръцете, разпоредили му да преустанови действията си и да застане до стената, за да могат да му сложат белезници, но подсъдимият не изпълнил това, а напротив - започнал да буйства, дърпал се, опитвал се да се отскубне от полицаите, ръкомахал и крещял, че не могат да го задържат. Чувайки шум от счупване на стъкло, св. Николов отишъл в чакалнята, където видял двамата си колеги – св.Желязков и Делчев, да опитват да поставят белезници на подсъдимият Ю., при което им се притекъл на помощ и тримата успели да сложат белезници на подсъдимия. Свидетелите останали възмутени от действията на подс.Ю., още повече, че били извършени в Районно полицейско управление. На 14.02.2006 год. подс.Ю. заплатил възстановяването на счупеното витринно стъкло, видно от фактура № 19/14.02.2006 год.

Видно от писменото заключение на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, стойността на счупеното от подсъдимият витринно стъкло към датата на извършване на деянието, възлиза на 17.76 лв.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства – от обясненията на подс.Ю., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд – частично; от показанията пред първоинстанционния съд на разпитаните по делото свидетели Желязкон, Николов, Делчев, Петров и Стоев, на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на св.Лефтеров, дадени по същото дело на досъдебното производство пред орган на разследването, прочетени в съдебно заседание от първоинстанционния съд и приобщени към доказателствените материали по реда на чл. 281 ал.3, във вр. с ал.1 т.5 от НПК, които съдът кредитира изцяло; от писменото заключение на вещото лице Димитров по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, прочетено и прието в съдебно заседание пред решаващият съд по реда на чл.282 ал.3 от НПК - без разпит на вещото лице, със съгласието на страните, на което съдът дава вяра изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс.Ю. е осъществил от обективна и субективна страна престъпните състави на чл. 325 ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 28 ал.1 от НК и на чл. 216 ал.4, във вр. с ал.1 от НК, до какъвто правилен и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови осъдителната си присъда, първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, посочвайки мотивите си за това, като тези съображения настоящата инстанция споделя изцяло.

С оглед така установената по безспорен начин и от настоящата инстанция фактическа обстановка, се налагат изводи относно осъществяването на деянията, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от жалбодателя, както и относно наличието на всички елементи от състава на престъпленията така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. Това е така по следните съображения: обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че подсъдимият М. Ю. е осъществявил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325 ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК от обективна страна. Установено е по несъмнен начин, че подсъдимият Ю. е крещял обидни думи и заплахи по адрес на св.Петър Янков Петров в сградата на РПУ – Кърджали, без каквато и да е основателна причина е счупил витринно стъкло във фоайето на полицейското управление, като е буйствувал, ръкомахал, крещял и бутал полицаите, които се опитали да му сложат белезници след счупването на стъклото, по този начин оказвайки съпротива на органи на властта, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред. Посоченото поведение на подс.Ю. се установява от показанията на св. Желязков, Делчев, Стоев, Петров и Николов, които са логични и последователни, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото, вкл. и с частичните самопризнания на подсъдимия. От друга страна, на обясненията на подс.Ю. в частта им, с която установява, че е не бил обиждал и заплашвал св.Петров, както и че счупил стъклото, тъй като искал да се самоубие и не буйствувал при слагането на белезници, не следва да бъде дадена вяра, тъй като в тези им части същите се опровергават по категоричен начин от показанията на посочените по-горе свидетели, кредитирани от съда, а и подсъдимия сам твърди, че се наложила двама полицаи да му слагат белезници, за да не направи нещо. Същевременно, законосъобразен и обоснован е извода на първоинстанционния съд, че посоченото поведение на подсъдимия по описаните начин, време и място на извършването му, представлява “хулиганство” по смисъла на чл. 325 ал.1 от НК – осъществено е чрез извършването на непристойни действия, грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като за обосноваването му първоинстанционния съд е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция възприема изцяло, и които не е необходимо да бъдат преповтаряни. Налице е и квалифициращият деянието на подсъдимия по чл.325 ал.3 от НК признак „повторност”, тъй като подс.Ю. е осъждан със споразумение от 11.04.2003 год. /влязло в сила на същата дата/ по Н.о.х.дело № 280/2003 год. на наказание „глоба” в размер на 800 лв., за извършено престъпление по чл. 325 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК, т.е. за друго такова престъпление по смисъла на чл. 28 ал.1 от НК, за което не е реабилитиран и не е изтекъл срока по чл.30 от НК. Несъмнено е налице и квалифиращото деянието на подсъдимия по ал.2 на чл. 325 от НК обстоятелство, тъй като безспорно е установено, че хулиганските действия на подсъдимия са били съпроводени със съпротива на органи на властта /полицейски служители/, които са изпълнявали задълженията си по опазване на обществения ред – буйствуване, ръкомахане, крещене, бутане на полицейски служители и неизпълнение на полицейско разпореждане, възпрепятствуващи поставянето на белезници на подсъдимия.