Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1695 от 03.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2487/2022
Вид
Решение № 1695
Подписан
03.01.2023
В сила
15.05.2023
Състав
Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев

РЕШЕНИЕ

№ 1695 гр. Пловдив, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20225300502487 по описа за 2022 година

Обжалвано е решение №2372/27.06.2022г. на Пловдивския районен съд, І -ви бр. с. постановено по гр. д. №7277/21г., с което се оставя без уважение иска на А. П. Г., с ЕГН ********** да бъдат изменени постановените по – рано мерки по гр. д. № 7666/11г. по описа на Районен съд – Пловдив относно родителските права над детето П.А. Г., с ЕГН **********.

Жалбоподателят А. П. Г. моли съда да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което уважи исковете. Претендират разноски.

Въззиваемата страна Г. Н. Ж. – Г. счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди първоинстационното решение. Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Няма спор, а и от приложения препис от решение № 1074/16.03.21г. на Пловдивския районен съд, ІІІ бр. с. постановено по бр. д. № 7666/11г. се установява, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решението по посоченото дело, като съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето П.А.Г. са предоставени на майката Г. Н. Ж. – Г., при която е определено местоживеенето на детето.

1

Възизвникът твърди, че са настъпили нови обстоятелства, изразяващи с в следното: На 07.04.21г. П.А. Г. е бил обекта на домашно насилие, което се е изразявало в нанасяне на плесници, одраскване на врата и ритане. Използвала е обидни думи.

За установяване на така изложените обстоятелства са разпитани свидетелите Г. – пълнолетен син на страните и П. – съседка на въззиваемата.

От показанията на първия свидетел се установява, че причината за инцидента от 07.04.21г. е ниския успех в училище на П.Г.. Този свидетел не живее при майка си и няма лични възприятия за нараняванията на П. Г.. Въпреки това твърди, че майка му употребява алкохол през ден или всеки ден. В какви количества не се уточнява, както и дали това влияе на поведението ú. За баща си сочи, че не употребява алкохол, осъществява контрол над него и брат му П., включително и за училището, осигурява им храна, пари, а вкъщи е топло и чисто.

От показанията на свидетелката П. също се установява, че причина за инцидента от 07.04.21г. е ниска оценка получена в училище от П.. Майката си позволява да употреби алкохол в минимални количества – между 50 и 100 грама. Описва случаи, в които Г. и търсила съдействието на съпруга ú, за да говори с П., когато той е имал проблеми.

Представени са и преписи от съдебно медицинско удостоверение от 08.04.21г., удостоверение от ЧСИ Л. М., от което се установява, че към 25.05.21г. е събрана сума за издръжка и за двете деца (А. и П.Г.) в размер на 14 553.80, като остава дължима сума в общ размер от 17 823.69лв., както и множество извадки от електронния бележник на ученика.

Приети са съдебно психологични експертизи относно родителския капацитет на родителите.

При преценка на родителските качества съдът взе предвид, че клиничния психолог при бащата е установил емоционална доминанта на вражда и отстояване на позицията, мнението и намерението си с категоричност и в динамика, което определя ирационални подходи, а това повлиява родителската му педагогична активност. При майката няма подобни констатации, като в същото време отношението ú спрямо детето в качеството си на родител е отговорно заявено, със склонност да се защитават и отстояват морално – етичните параметри при възпитателните подходи.

В настоящия казус най – важната част от възпитателските качества на родителите е отношението към образованието на непълнолетния П., чието състояние не е задоволително. От приложените извадки от електронния дневник на ученика се установяват многобройни слаби оценки и забележки. Налице и трайна тенденция на спад в мястото на ученика, който от 151 място се срива до 194 от общо 208 места за випуска. Тук следва да се посочи оценката на клиничния психолог, който излага 2 гледната точка на бащата относно реакцията на майката към учебната успеваемост на ученика, която проявява взискателност, строгост и на моменти безкомпромисност, а той ги възприема като неблагожелателни и с впечатление за преекспониране.

След като образованието е от съществено значение за формирането на личността на непълнолетния П., следва се посочи, че от 08.04.21г. детето заживява при баща си и до този момент често се е явявал без домашна работа по различни учебни дисциплини, то половин година след това – на 22.11.22г. учителят по химия и опазване на околната среда е въвел забележка, според която П.Г. вече редовно е без домашна работа.

Следователно попадането под грижите на бащата не е довело до подобряване на учебните резултати, както като оценка на знанията, така и като пълноценно участие в учебния процес. Напротив, налице е негативна тенденция, което сочи, че възможностите на момчето са по – големи от проявените в училище, но не се стимулират достатъчно. Към тази констатация следва да се добави и неизпълнението на основното задължение от страна на бащата до 08.04.21г., а именно да осигурява издръжка на сина си, което се установява от удостоверението издадено от ЧСИ Л. М..

След като при майката непълнолетното дете е имало по – добри резултати в училище, тя проявява взискателност, строгост и дори безкомпромисност относно образованието на сина си, то тя е родителят, който по – добре направлява детето в живота по смисъла на т. ІІ, б. „а“ от ППВС № 1/12.11.1974г., която и досега се е грижила и възпитавала детето си. Върху този извод не влияе инцидента от 07.04.21г., тъй като това е единичен случай, който е резултат на конкретно стекли се обстоятелства и не е годен да създаде отрицателен нравствен облик на този родител.

Установената по делото добра емоционална връзка между бащата и сина не е достатъчна за това родителските парва по отношение на П. да се упражняват от бащата.

Изложеното дотук обосновава извода, че искът да се измени решението на ПдРС, ІІІ-ти бр. с. с което се предоставя упражняването на родителските права спрямо П.Г. на майката Г. Ж.– Г. е неоснователен и следва да се отхвърли.

Като е отхвърлил изцяло иска районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата 840лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА е решение № 2372/27.06.2022г. на Пловдивския районен съд, І ви бр. с. постановено по гр. д. №7277/21г.

ОСЪЖДА А. П. Г., ЕГН **********, от *** да заплати на Г.Н. Ж. – Г., ЕГН 3

**********, от *** сумата 840 (осемстотин четиридесет) лева разноски направени във въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4