Определение № 257 от 21.09.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 257 гр. Варна, 21.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Д.а

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Павлина Г. Д.а Въззивно частно наказателно дело № 20263000600340 по описа за 2026 година и за да се произнесе внзе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал.2 във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК.

Образувано е по частна жалба, изготвена саморъчно от лишения от свобода Е. Д. А., с която се оспорва правилността на протоколно определение № 898 на състава на Окръжен съд – Варна, постановено на 26.08.2026г. по ЧНД № 1298/2026г. по описа на същия съд, с което по отношение на осъдения Е. Д. А. не било допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му с одобрено споразумение по Протокол с рег. № 7/20.03.2026 г. по НОХД № 97/2026 г. на Окръжен съд - Добрич, наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 5 /пет/ месеца.

В частната жалба не се излагат никакви конкретни съображения по отношение на постановения съдебен акт а се сочи наличието на „несъответствия в изказванията на прокуратурата…“. Иска се отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, с което да бъде уважена молбата за условно предсрочно освобождаване на жалбоподателя Е. А..

Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, установи следното:

1

Частната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в срок и от процесуално легитимирано лице.

Разгледана по същество обаче жалбата се преценява като неоснователна поради следните съображения:

С протоколно определение № 898/26.08.2026г. на Окръжен съд – Варна е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за условно предсрочно освобождаване. Към момента на постановяване на атакувания акт осъденият е имал неизтърпян остатък от наказанието му в размер на 3 /три/ месеца и 11 /единадесет/ дни. Доколкото към датата на постановяване на определението на решаващия съд, А. бил изтърпял срок на „лишаване от свобода“ в размер на повече от 1/2 от наложеното му наказание, е било изпълнено първото от условията за допускане на предсрочното му освобождаване. Окръжен съд – Варна, отхвърляйки молбата, преценил че не са налице всички предпоставки, предвидени в чл. 70 от НК, като изтъкнал, че липсват доказателства осъденият да се е поправил в цялост. Позовал се на липсата на предсрочно постигнати цели на наказанието – а именно да има трайно постигнати превъзпитателни резултати.

Апелативен съд – Варна споделя изводите на първата инстанция, намирайки за нужно да добави следното:

Видно от приложеното досие на осъденото лице, първоначалната оценка на риска от рецидив към 02.04.2026г. била отчетена като средна стойност от 49 т. Към датата на последната оценка – 16.07.2026г., била отчетена средна стойност на риска от 50 т. Т.е. вместо редукция на риска от рецидив, се наблюдава увеличение с един пункт.

Изготвените становища от инспектор А. А. от ИСДВР при ЗО „Р.“, от гл. инспектор Г.Н. - НС СДВР при Затвора – гр. Варна, от гл. инспектор М.Д. – НС ЗО „Р.“ и от гл. инспектор М.И. – ЗА началник на Затвора – гр. Варна, очертали като първоначални дефицитни зони отношение към правонарушението, злоупотреба с наркотици, начин на живот и обкръжение и умения за мислене. След изготвяне на актуалната оценка не се наблюдавали съществени промени в стойностите на посочените зони, с изключение на лек ръст от един пункт в зоната начин на живот и обкръжение. За реализиране на окончателно поправяне било необходимо компенсиране на дефицитите в личностния профил. А. в известна степен 2 разбирал мотивите за криминалното си поведение, но не бил готов в максимална степен за промяна и имал изградени криминални нагласи. Бил пристрастен към фентанил и все още не осъзнавал вредата, която оказва употребата на психоактивни вещества. Изпитвал затруднения в разпознаването на проблемите, повтарял ежедневно едни и същи грешки и осъзнавал последствията от действията си само от части. А. не оползотворявал престоя си в МЛС съгласно предвидените в закона цели. Все още не се наблюдавала трайно изградена нагласа за негова, лична промяна, поемане на отговорност и за промяна на вредните модели, довели го до постъпването му в МЛС.

По време на престоя си в затворническите общежития А. не бил награждаван, нито бил наказван. Липсва устойчива трудова ангажираност, като към настоящия момент лишеният от свобода не осъществява трудова дейност и няма данни за изградена трайна трудова мотивация. До момента А. не проявявал интерес към включване в групови работи и корекционни програми. С него се провеждали индивидуални срещи, в рамките на които се поставял акцент върху необходимостта от планиране и предвиждане на последиците от активността му в средата. След депозиране на молбата му за УПО, А. се включил в краткосрочна програма на тема „Подготовка за живот на свобода“. Като краен извод в становищата било заключено, че не били налице достатъчно категорични доказателства за наличието на положително приключил превъзпитателен процес спрямо А. с оглед постигане на целите, визирани в чл. 36 от НК.

В изготвената и представена на 06.07.2026г. експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на л. св. се изтъква, че нагласите на А. към криминалното поведение и правонарушенията били поскоро позитивни, което създавало пречки на корекционните дейности и на постигането на желания ефект от тях. Използвал защитни психологични механизми, за да оправдае извършеното правонарушение и да запази досегашния си стил на живот. Налице били известни проблеми в социалната адаптация на А.. Мотивацията му за ползване на статута на УПО била поскоро ситуативно формирана и съществувал риск от недобра реинтеграция.

Изтърпяването на повече от 1/2 от присъдата не е под съмнение, приема се от съда за обективно налично обстоятелство, но то само по себе си не е 3 достатъчно да обоснове втората, изискуема от закона предпоставка – за категоричното поправяне на л. св. А..

Варненският апелативен съд счита, че гореизложеното, както и констатациите, съдържащи се в становищата и оценката, категорично не свидетелстват в насока извод за поправяне на осъденото лице, изискуем по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК, както и в установената съдебна практика – ПВС № 7/75г., изм. с ПВС № 8/87г.

По изложените съображения въззивната инстанция намира частната жалба за неоснователна, а определението на Окръжен съд – Варна за правилно и законосъобразно, поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 898 на състава на Окръжен съд – Варна, постановено на 26.08.2026г. по ЧНД № 1298/2026г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4