Решение № 2 от 10.01.2024, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Девин, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Славка Р. Зайцева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20235410100133 по описа за 2023 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД и чл.55, ал.1 предл. първо ЗЗД от Д. Р. Х., с ЕГН **********, от гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, чрез пълномощник ЕАД „Д. М.“, представлявано от управителя адв. Д.М., със съдебен адрес: гр.С. 13**, бул. „А. С.“ *** -*, ет.*, ап.*.* против „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. Л. *, бул. „Д* Н.“ №**, ет.*, ап.**-**, представлявано от управител П. Б. Д., с искане: 1. Да признае за установено в отношенията между страните Д. Р. Х., с ЕГН ********** и „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК: *********, че сключеният между тях Договор № 4257*/13.09.2021г.за предоставяне на поръчителство е нищожен и 2. Да се осъди, на основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД ответникът „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК: ********* да заплати на Д. Р. Х., с ЕГН ********** сумата 913.51лв. ( изменение на иска, предявен в размер на 50.00 лв., изменен в размер 913,51лв, допуснато с протоколно определение № 309/14.12.2023г., на основание чл.214 ГПК), представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 4257*, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането и присъди сторените разноски за всеки предявен иск по списък по чл.80 ГПК.

С определение №140/16.06.2023г. по искане на ищеца е конституирано трето лице помагач „И. А. М.“ АД.

В исковата молба ищцата поддържа твърдения, че на 13.09.2021г.е сключила договор за паричен заем (ДПЗ) № 4257* с „И. А. М." АД в размер на 2000.00 лева, с 1 погасяване на месечни вноски. В чл. 4 от него било уговорено, обезпечение на договора с гарант - две физически лица, поръчители, които да отговарят на условията на заемодателя или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. На датата на сключване на ДПЗ, ищцата и ответното дружесгво са сключили договор за предоставяне на гаранция № 4257*, по силата на който „Ф. Б." ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „И. А. М." АД задълженията на ищцата, като гарантира наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя, срещу възнаграждение в полза на поръчителя „Ф. Б." ЕООД като „И. А. М." АД единствено е овластено да приеме плащането.

Ищцата е погасила изцяло процесния кредит. Твърди, че като физическо лице има качеството на потребител, по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, а дружеството, предоставило заема на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Договорът за предоставяне на поръчителство № 4257* е акцесорен спрямо, този за предоставяне на потребителски кредит, тъй като наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит, или отделни негови клаузи, включително и чл.4 и поради тази причина следва да се разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид, обстоятелството, че кредиторът „И. А. М." АД е едноличен собственик на капитала на „Ф. Б." ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно от Търговски регистър към АВ. ДПК е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, като последица от тази изначална недействителност е, заемателят връща единствено чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Кредиторът е насочил длъжника към единствената форма на обезпечение, която би могъл да предостави - одобрено от заемодателя „И. А. М." АД дружество - ответникът в настоящия процес - „Ф. Б." ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем.

Кредиторът не е включил възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като по този начин е заобиколил нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. В ГПР следва да бъдат описани всички разходи, съгласно чл.19 ал.1 ЗПК, във връзка с §1, т.1 ДР на ЗПК, а предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР.

Договор за предоставяне на поръчителство № 4257* е изначално лишен от основание, тъй като срещу заплащането на възнаграждение по договора за поръчителство, ищцата не е получила каквато и да било услуга. Търговецът - кредитор е обвързал по-слабата икономически страна с допълнително възнаграждение, което се дължи от момента на сключване на договора за заем, без значение дали заемателят е изправна страна, поради което клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не поражда права и задължения за страните, 2 като договорът следва да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави и заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „И. А.

М." АД.

Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем. Безспорно е, че така е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите нрави, с осигуряване на допълнително възнаграждение в разрез с нормите за добросъвестност. ( разяснени с Решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК ) В срока по чл.131 ГПК от ответника „Ф. Б.“ ЕООД е представен писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим. При предявени два иска, като осъдителното искане съдържа в себе си и установително, поведението на ищцовата страна представлява злоупотреба с право и съзнателен опит за обогатяване за сметка на ответника с разноски!

Наведените в исковата молба твърдения за отношенията между „И. А. М.“ по договор за потребителски кредит, нямат отношение към ответника. Последният е самостоятелно юридическо лице, не е правоприемник на посоченото по-горе дружество и не предоставя потребителски кредити. „Ф. Б.“ ЕООД е търговско дружество е основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие, които са подчинени на Търговския закон, а не на Закона за потребителския кредит. Дори и да се установи, че договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят, съгласно Закона за потребителския кредит, остава задължен за чистата стойност на кредита, поради което договорът за поръчителство не може да е нищожен.

В правната теория няма спор относно това, че промените в съдържанието на правоотношението между кредитора и длъжника са непротивопоставими на поръчителя, тъй като отговорността му е функция на отговорността на длъжника, но такава каквато е към момента на сключването на договора за поръчителство (арг. и от чл. 20а, ал. 2 ЗЗД). Така и Решение № 225 от 03.08.2016 г. пот. д. № 3696 / 2014 г. на ВКС, 1-во ТО.

Договорът за поръчителство не е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение ответника е солидарно отговорен с кредотополучателя пред кредитната институция за изпълнение на задълженията му по договор за паричен заем, както и да търпи последиците от неизпълнението на тези задължения. Договорът за поръчителство не е сключен в противоречие на добрите нрави и не е налице нееквивалентност на престациите по него. Длъжникът, срещу възнаграждение в неголям размер, получава сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията към Заемателя, последният ще ангажира отговорността на Поръчителя. В чл. 4 ДПЗ, Заемодателят не е поставил изискване към Заемателят да обезпечи вземането по договора единствено чрез сключване на договор с дружество-поръчител, каквито твърдения са наведени в исковата молба. На основание чл.

78, ал. 3 от ГПК моли съда да присъди възнаграждение за процесуално представителство в 3 размер на 360,00 лева., а в случай, че бъде постановено решение в полза на ищцовата страна, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли съда да го намали на основание чл.78, ал. 5 ГПК.

Не е налице правен интерес за привличане на трето лице, тъй като не би имал регресни права спрямо „И. А. М.“ АД за възстановяване на сумата, до колкото задължено лице за плащане на сумите по договора за поръчителство е ищеца.

В срока по чл.131 ГПК от третото лице помагач „И. А. М.“ АД е постъпила молба, с която оспорва привличането си като трето лице- помагач, поради липса на правен интерес да бъде постановено решение в полза на ищеца. „И. А. М.“ АД би имал интерес да помага на ответника — „Ф. Б.“ ЕООД, но последният не е направил това искане. Ищецът твърди, че „има правен интерес да привлече трето лице и да го обвърже от мотивите на решението.“ Но съгласно правната теория, както и практиката на ВКС, „...силата на решението спрямо привлеченото лице зависи не само от определението за привличане, но и от обективната наличност на предпоставките за привличане. Ако определението за привличане е неправилно, третото лице няма да бъде обвързано от решението. “ („Българско гражданско процесуално право“, Живко Сталев). „Никоя от страните не може да посочва и да привлича трети лица-помагачи на другата страна, респективно така не може да се установи обвързваща сила на мотивите, съгласно чл. 223, аз.] ГПК. (Решение № 6 от 22.01.2021 г. по гр. д. № 2000 / 2020 г. на ВКС, 1-во гр. отделение). Предмет на настоящия процес е договор за поръчителство, ответник е „Ф. Б.“ ЕООД, ищецът иска от съда да установи, че договорът за поръчителство е нищожен и да осъди ответника да възстанови платеното по този договор, като платено без основание. Страните по договора за паричен заем не съвпадат със страните по делото. Договорът за поръчителство, дори и сключен с оглед договор за паричен заем, е самостоятелен юридически факт и след като страна в процеса, по инициатива на ищеца, е „Ф. Б.“ ЕООД, разглеждането на възражението за нищожност на договора за паричен заем и произнасянето по него ще бъде свръхпетитум и това би довело до порочно съдебно решение.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Д. М., поддържа доводи за взаимна връзка между двете правоотношения, които следва да бъдат проверени според императивните разпоредби за действителността им по ЗКИ. Кредиторът и гарантът са „свързани лица“, съгласно §1, т.5 ДР на ТЗ, а уговореното възнаграждение за поръчителя е разход по договора за кредит, който не е включен в ГПР, съгласно чл.19, ал.1 и ал.4 ЗКИ, във връзка с §1, т.1 ДР на ЗПК, а нарушаването им при сключване на договора за паричен заем (ДПЗ) е в противоречие с чл.22, във връзка с чл.11, т.10 и т.11 ЗПК. Последиците от недействителност на ДПЗ, водят до недействителност и на договора за поръчителство.

Ответникът „Ф. Б.“ ЕООД, чрез пълномощник старши юрисконсулт М. К. оспорва иска за обявяване на нищожност на договора за предоставяне на гаранция на основание чл.26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, поради неотносимост на разпоредбите на Закона за потребителския кредит спрямо процесния договор. Процесният договор за поръчителство е действителен, тъй като отговаря на приложимите изисквания на закона, сключен е валидно 4 между лице, което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.За ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие, задължавайки се да отговаря солидарно с цялото си имущество за задълженията на заемателя.

Третото лице помагач на страната на ищеца „И. А. М.“ АД, чрез пълномощник старши юрисконсулт М. К. поддържа възраженията, изложени в отговора за недопустимо участие в процеса, в качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца, тъй като няма интерес да встъпи, за да помага на привляклата го страна.