Решение № 70 от 27.01.2026, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Гражданско дело 2843/2025
- Вид
- Решение № 70
- Подписан
- 27.01.2026
- В сила
- 11.02.2026
- Състав
- Трифон Пенчев Славков
Цитирани разпоредби
- чл. 242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 1 · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 142, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.146, ал.2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 70 гр. Горна Оряховица, 27.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120102843 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на ГПК на основание чл.310, ал.1, т.6 вр. чл.146, ал.2 от СК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 143 СК.
Ищецът С. И. С., действаща като майка и законен представител на малолетния И.С. Я. е предявил срещу ответника С. И. Я. иск присъждане на издръжка за бъдеше време. Твърди, че от м. май 2025 г. е разделена с ответника, като детето е останало да живее при нея. Посочва, че детето е ученик в 5-ти клас и има нужда от средства за храна, облекло и др. Твърди, че са й необходими средства за закупуване на учебници, помагала, за заплащане на такси за културни и спортни мероприятия. Сочи, че ответникът работи в автосервиз в с. Шереметя, като счита, че получава средната месечна заплата за страната. Намира, че след като ответникът живее при родителите си, не заплаща наем и не заплаща други странични разходи, то за него няма да е затруднение да заплаща за синът им издръжка за бъдеще време в размер на 400 лв. месечно, считано от депозиране на исковата молба до настъпване на законово предвидените основания за нейното изменение или прекратяване.
Претендира разноски.
Ответникът С. И. Я., чрез процесуалния си представител е депозирал 1 писмен отговор, с който оспорва иска. Посочва, че размерът на трудовото му възнаграждение е в рамките на минималната работна заплата. Счита, че е в състояние да заплаща законово определения минимум от 270 лв. като присъждане на по-висок размер би го възпрепятствало да води нормален живот. Посочва, че ежемесечно заплаща издръжка на сина си в размер на около 300 лв., за което представя доказателства. Иска от съда да постанови решение, с което да се определи издръжка за малолетното дете в размер на минималната за страната.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за раждане № 1635140641/10.12.2014 г. на Община Г. Оряховица родители на детето И.С. Я., родено на 08.12.2014 г., са С.
И. С. и С. И. Я.. Няма спор по делото, че родителите на детето не живеят заедно, като непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание са поети от майката.
От представеното удостоверение, издадено от Директора на ***, се установява, че детето е записано във 5 „б“ клас за учебната 2025/2026 г.
От разпита на свидетеля Д. Димитрова, се установява, че ответникът е спрял временно заплащането на месечна издръжка за детето, за около 2-3 месеца. Тренирало футбол, но спряло. Искало да се развива в „ай-ти“ сектора, да учи езици и т.н. Искало да има нов компютър. Не знаела бащата да е закупувал нещо за детето. Знаела, че му заплаща месечна издръжка около 300 лв.
От разпита на свидетеля Т. Д., се установява, че детето и баща му си общуват редовно. Ответникът се грижел за сина си като му купувал вещи, давал му пари за издръжка. Виждал е, че купува закуска за детето си, че го кара до училище и му дава джобни пари. Купил му лаптоп и мобилен телефон.
По делото е представен и приет Социален доклад на Дирекция „СП” гр.
Г. Оряховица за положението на детето И. Я., като видно от него е, че детето живее с майка си и по-голямата си сестра в гр. Л.. Ищцата работела на трудов договор в „Аркус“ АД с брутно трудово възнаграждение около 2000 лв., получава добавка по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗСПД в размер на 55 лв. до м. октомври 2025 г. Ответникът работел на трудов договор във фирма „Нитон 2 авто“ЕООД, като получавал минималната работна заплата.
Видно от представените справки от Община Л. е, че ищцата притежава жилище и гараж, находящи се в гр. Л., ул. ***, както и лек автомобил.
Ответникът притежавал три леки автомобила и мотоциклет.
От представената справка на ТД на НАП гр. В. Търново се установява, че ответникът получава месечен доход в размер на 1089,92 лв., а ищцата получава среден месечен доход в размер на 2400 лв.
При изслушване на малолетното дете И. Я. се установи, че редовно посещава учебни занятия. Ходи на организираните от учителите училищни, еднодневни екскурзии, които се заплащат от родителите му. Последният летен лагер бил заплатен от баща му. Посещавал уроци по английски и спортувал футбол, но преустановил с тези занятия. Обичал да играе видео игри на компютъра си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл. 143 от СК:
Задължението за заплащане на издръжка на ненавършилите пълнолетие деца съгласно чл. 143, ал.2 СК е безусловно и се определя съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. В разпоредбата на чл.
142, ал.2 от СК е определена минималната издръжка на едно дете, която е равна на една четвърт от минималната работна заплата. С Постановление № 243 от 13 ноември 2025 г. на МС, от 01.01.2026 г. е определен размер на минималната работна заплата от 1213 лв. (620,20 евро), съобразно който минималната дължима от родителя издръжка не може да е по-ниска от 303,25 лв.(155,05 евро), независимо от възможностите му да плаща такава. В случая ответникът е в трудоспособна възраст и не са налице данни за негово влошено здравословно състояние. От приетите по делото доказателства, съдът приема, че ответникът реализира месечен доход в размер на 1089,92 лв. Не са налице доказателства по делото за по-високи негови доходи, каквито са твърденията на ищцовата страна, чиято е и доказателствената тежест за установяване на тези твърдения. Съдът намира, че от показанията на разпитания свидетел Д.
Димитрова, не може да се приеме за доказано твърдението на ищцата, че ответникът реализира доходи в по-висок размер, такъв около средната месечна заплата за страната. С оглед представените писмени доказателства съдът 3 приема, че майката реализира доходи в размер на около 2400 лв. месечно. Към този доход следва да се прибавят и детските надбавки, които е получавала, по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, в размер на 55 лв. за отглеждане на детето си.
Възрастта на детето и липсата на данни за негови специфични потребности, дават основание да се приеме, че общо необходимите средства за месечната му издръжка, които двамата родители могат да осигурят е в размер на 700лв.
От тази сума следва да се приспадне детската надбавка, която получава майката за отглеждането на детето – 55 лв. От тук следва, че бащата следва да заплаща издръжка в размер на 350 лв. месечно, а майката останалите 295 лв., ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
По тези съображения предявеният иск по чл. 143 от СК следва да бъде уважен за сумата от 350 лв. (178,95 евро) месечно, а до пълния предявен размер от 400 лв. отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на РС – Г. Оряховица върху присъдената издръжка по чл. 143 от СК в размер на 257,69 евро.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разноски съразмерно на уважената част от искове или сумата от 313,17 евро, а на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищцата следва да заплати на ответника направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете или сумата от 51,13 евро.
На основание чл. 242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжката.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. И. Я. с ЕГН **********, да заплаща на основание чл. 143 от СК, на малолетния си син И.С. Я. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С. И. С. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер н а 178,95 ЕВРО, считано от 30.10.2025г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението й или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен 4 размер от 201,52 ЕВРО.
ОСЪЖДА С. И. Я. с ЕГН **********, адрес: гр. Л., ул. *** да заплати по сметка на Горнооряховския районен съд държавна такса в размер на 257,69 евро, както и сумата от 2,56 евро в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С. И. Я. с ЕГН ********** да заплати на С. И. С. с ЕГН ********** сумата от 313,17 евро разноски по съразмерност за настоящото производство.
ОСЪЖДА С. И. С. с ЕГН ********** да заплати на С. И. Я. с ЕГН ********** сумата от 51,13 евро разноски по съразмерност за настоящото производство.
На основание чл. 242 ал.1 ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
Задължава ищцата в едноседмичен срок да представи по делото банкова сметка, по която да се превежда месечната издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – В. Търново в двуседмичен срок, който тече от днес 27.01.2026 г.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 5