Решение № 1456 от 10.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1456 гр. Пловдив, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20255330203292 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2500103/23.05.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, на „УООЛ ПРЕМИУМ” ЕООД, ЕИК 203363254, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.

„Марица”, № 154, ет.3, офис 25 /В4/, в качеството му на работодател, е наложена Имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.153, ал.1 от Кодекса на труда.

Жалбоподателят „УООЛ ПРЕМИУМ” ЕООД обжалва наказателното постановление, като формулира претенция за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано, издадено при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на процесуалните правила, по подробно изложени в жалбата съображения. Редовно призован, в съдебно заседание изпраща процесуален представител – адв. Д., който моли процесното НП да бъде отменено като незаконосъобразно по изложените в жалбата доводи и да им бъдат присъдени разноски.

Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив, редовно уведомена, чрез процесуалния си представител пледира за 1 потвърждаване на постановлението като правилно и законосъобразно по подробно изложени аргументи за това.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление е издадено против „Уоол Премиум” ЕООД, за това, че на 31.01.2025 г. е извършена проверка в колцентър в гр. Пловдив, бул. „Дунав“, №5, стопанисван от „Уоол Премиум” ЕООД, при която е установено, че в офиса /колцентъра/ полагат труд служители на „Уоол Премиум” ЕООД. От дадените обяснения от Д.Д.К. – работещ в офиса, е установено, че на 11.01.2025 г. /събота/ е отработил смяна от 10:00 часа до 17:00 часа. С призовка са изискани необходимите за осъществяване на контрола документи. На 06.02.2025 г., 11.02.2025 г. и на 27.03.2025 г. от страна на работодателя са представени документи и обяснения в Дирекция „Инспекция по труда“ – със седалище гр. Пловдив. От утвърдения от работодателя Правилник за вътрешния трудов ред и дадените писмени обяснения от упълномощен представител на дружеството е установено, че работното време в колцентъра е с нормална продължителност 8 часа, при пет дневна работна седмица, от понеделник до петък, от 09:00 часа до 18:00 часа.

В представената присъствена форма за месец януари 2025 г. е отбелязано, че от 06.01.2025 г. до 10.01.2025 г. Д.Д.К., ЕГН **********, е работил по осем часа на ден и след това започнал работа отново на 13.01.2025 г.

От извършената проверка в офиса и по документи и от дадените обяснения е установено, че Д.Д.К., ЕГН **********, е отработил шест дни последователно – от 09:00 часа на 06.01.2025 г. до 17:00 часа на 11.01.2025 г. и след това е започнал работа в 09:00 часа на 13.01.2025 г., с което от страна на работодателя „Уоол Премиум” ЕООД не е осигурена най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка на Д.Д.К., ЕГН **********. Осигурената почивка е в размер на 40 часа.

Нарушението е извършено на 11.01.2025 г. в колцентър в гр. Пловдив, бул. „Дунав“, №5.

С това е нарушен чл.153, ал.1 от Кодекса на труда.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН от 2

27.03.2025 г., съставен от В. И. Б. – ст. юрк. в Дирекция „ИТ” - Пловдив, в който по идентичен начин е описана, посочената по-горе фактическа обстановка.

Гореописаните фактически положения Обстоятелствата, при които е осъществен състава на изследваното нарушение съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя, така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като по основните, подлежащи на доказване, факти всички те са логични, обективни, безпротиворечиви и кореспондиращи си. В тази връзка налице са безспорни доказателства, че от страна на жалбоподателя е извършено твърдяното нарушение по чл.153, ал.1 от Кодекса на труда, според която норма при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е поначало в неделя, в тези случаи на работникът или служителят се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. В тази връзка неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за необоснованост на НП, като същото е издадено при напълно изяснена фактическа обстановка, изводима от доказателствата по делото. Категорично се установява, че жалбоподателят в качеството му на работодател не е осигурил на К. непрекъснатата седмична почивка в размер най-малко на 48 часа, тъй като на шестия ден от седмицата – събота, който е бил на дата 11.01.2025 г. го е допуснал на работа, след като преди това К., работейки на петдневна работна седмица, е престирал работната си сила в пет поредни работни дни, а именно за периода от 06.01.2025 г. до 10.01.2025 г. включително, поради което работодателят е бил длъжен на шестия ден – 11.01.2025 г. да му осигури междуседмичната почивка. Нещо повече, не само, че не е сторил това си задължение, но и е прикрил полагането на този труд, който в случая се явява и извънреден, като не го е отчел.

Деянието е било правилно и заканосъобразно квалифицирано по реда на чл.153, ал.1 от КТ, а също и правилно и законосъобразно санкционирано по смисъла на чл.414, ал.1 от КТ, според който „Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 3

000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.”. Наложената имуществена санкция в размер от 1500 лв. е минимално предвидената в закона, което според настоящия съдебен състав дори е твърде снизходително предвид изложеното по-горе.

При служебна проверка, съдът констатира, че не са допуснати процесуални нарушения при съставянето и издаването съответно на АУАН и НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, и същите съдържат предвидените в закона реквизити, издадени са от компетентни лица в кръга на техните правомощия и в законоустановените срокове. Неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП, тъй като както вече се посочи, същото съдържа всички уредени в закона императивно изискуеми реквизити, в т.ч. и описание на нарушението и излагане на обстоятелствата, при които същото е осъществено, което е сторено в пълнота. Не е нарушен чл.52, ал.4 от ЗАНН, като административнонаказващия орган е обследвал всички фактически положения преди да издаде НП, в достатъчна степен са били събрани доказателства, обезпечаващи законосъобразното произнасяне от страна на административно-наказващия орган. Правилно и законосъобразно е определен административно наказателно отговорния субект, а именно юридическото лице – дружеството „Уоол Премиум” ЕООД, явяващо се работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на КТ. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че същият е наказан два пъти за едно и също нарушение тъй като НП №162500104/23.05.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.

Пловдив, касае налагане на имуществена санкция на „Уоол Премиум” ЕООД за нарушение по чл.143, ал.2 от КТ, а именно нарушаване забраната за извънреден труд, което е различно от процесното нарушение.

На последно място, неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като в разглеждания казус извършеното нарушение представлява типичен случай на нарушената норма и с нищо не се отличава от обичайните случаи на нарушението по чл.153, ал.1 от КТ.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че 4

Наказателно постановление № 16-2500103/23.05.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, на „УООЛ ПРЕМИУМ” ЕООД, ЕИК 203363254, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Марица”, № 154, ет.3, офис 25 /В4/, в качеството му на работодател, е наложена Имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.153, ал.1 от Кодекса на труда, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора и съобразно с чл.63д от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 130 лева, предвид обема на предоставената такава за участие в две съдебни заседания и невисоката фактическа и правна сложност на делото.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Наказателно постановление

№

162500103/23.05.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, на „УООЛ ПРЕМИУМ” ЕООД, ЕИК 203363254, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Марица”, № 154, ет.3, офис 25 /В4/, в качеството му на работодател, е наложена Имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.153, ал.1 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА „УООЛ ПРЕМИУМ” ЕООД, ЕИК 203363254, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив сумата в размер на 130 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

5

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6