Решение № 1848 от 10.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1848 гр. София, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело № 20211100109931 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искове на М. М. А. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за присъждане на сумата 50000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което впоследствие бил признат за невиновен с Решение № 260428/06.07.2021г. постановено по ВНОХД № 3595/2020г. на СГС, влязло в сила на 06.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди считано от 06.07.2021г., до окончателното им изплащане.

Твърди, че с постановление за привличането и като обвиняем по ДП № ЗМ 292/2013г. по описа на 04, РУП СДВР, пр. пр. № 4547/13г. на СРП е привлечен като обвиняем за престъпление за извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.

1 от НК, за което впоследствие бил признат за невиновен с Решение № 260428/06.07.2021г. постановено по ВНОХД № 3595/2020г. на СГС, влязло в сила на 06.07.2021г. За времето на наказателното производство за година и четири месеца и пет дни, считано от 02.02.2013г. до 07.06.2014г. търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“, впоследствие заменена с мярка „подписка“. Излага, че месец и половина след замяна на мярката не бил освободен от следственият арест.

Твърди, че в резултат на воденото наказателно производство за престъпление, за което е впоследствие оправдан, проведените следствени действия и множество съдебни заседания и взетата мярка „задържане под стража“ за продължителен период от време, преживял болки и страдания с голям интензитет. Изпитвал чувство на страх, малоценност, бил подтиснат и депресиран, не можел да се храни нормално, в резултат на което отслабнал до степен опасна за живота. Било нарушено правото му на личностно развитие, социална и професионална реализация, и общностна интеграция. Не бил в състояние да се грижи за 1 семейството си.

В срока по чл.131 ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ не оспорва, че срещу ищеца е водено наказателно производство продължило за твърденият период, както и взетата мярка „задържане под стража“.

Възразява, че за ищеца не са настъпили твърдените неимуществени вреди, а ако са настъпили не са със сочения интензитет. Възразява и, че ищеца е осъждан за сходно престъпление – „Грабеж“, а през процесния период срещу него е водено и друго досъдебно производство, които обстоятелства определят по ниска степен на евентуално увреждане и нисък интензитет на отрицателни изживявания във връзка с конкретното наказателно производство.

В отношение на евентуалност оспорва претенцията по размер.

Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в производството са искове с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 3, прил. първо ЗОДОВ, вр. чл. 45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на повдигнато обвинение за престъпление, за което впоследствие е постановена оправдателна присъда.

За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест настъпването на твърдените вредоносни последици, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение, по което лицето впоследствие е оправдано.

В тежест на ответната страна е да установи възраженията си по исковете.

Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3, прил. първо ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, какъвто е и конкретният случай. Съгласно ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО Прокуратурата на Република България участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ). Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна, следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.

За да бъде търсена отговорност по ЗОДОВ, е необходимо освен наличието на общите предпоставки за търсене на деликтна отговорност, да е налице и някоя от предвидените в него специални хипотези. В случая, по делото не се спори и от събраните доказателства се 2 установява, че ищеца е привлечен като обвиняем по ДП № ЗМ 292/2013г. по описа на 04, РУП СДВР, пр. пр. № 4547/13г. на СРП за престъпление за извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което впоследствие бил признат за невиновен с Решение № 260428/06.07.2021г. постановено по ВНОХД № 3595/2020г. на СГС, влязло в сила на 06.07.2021г. За времето на наказателното производство за година и четири месеца и пет дни, считано от 02.02.2013г. до 07.06.2014г. търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“, впоследствие заменена с мярка „подписка“.

Основанието за ангажиране на отговорността по чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ е обективният факт, че спрямо лицето М. М. А. е било повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по НК, като впоследствие лицето е било оправдано от съда с влязло в сила съдебно решение. Това обстоятелство дава основание на законодателя да квалифицира обвинението като незаконно, независимо че отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствия със закона и правомощията на разследващия орган.

Ето защо, съдът намира, че са налице първите два елемента от фактическия състав на отговорността по чл. 2 от ЗОДОВ, вр. чл. 45 от ЗЗД извършени спрямо ищеца от страна на Прокуратурата като държавен орган деяния /актове, действия и/или бездействия/ и тяхната незаконосъобразност.

По отношение на другите две кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността по ЗОДОВ - настъпили неимуществени вреди и тяхната причинно-следствена връзка с деянията на ответника, следва да се отбележи, че държавата дължи обезщетение за всички преки и непосредствени вреди, произхождащи от увреждането, като преки са вредите, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и адекватно следствие от увреждането.

Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т.е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Наличието на тези два кумулативни елемента от фактическия състав на деликтната отговорност по ЗОДОВ - вреди и причина връзка с деянието на ответника, обаче не се предполага и те не възникват автоматично с прекратяване на наказателното производство или с оправдаването на лицето от съда, т.к. липсва законова презумпция в тази насока, а тези 2 предпоставки следва да се установят във всеки конкретен случай и да се докажат от ищеца при условията на пълно и главно доказване.

От събраните по делото писмени доказателства и приложените наказателни дела на ПРС не се установяват претендираните от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в нравствени, емоционални, психически и психологически терзания на личността; накърнени чест и достойнство; стрес и притеснения; психически срив; накърняване правото му на свободно предвижване, личностно развитие, социална и професионална реализация, и общностна интеграция. Всички тези претендирани вреди не са установени, че са настъпили в патримониума на ищеца, въпреки дадените му от съда указания в тази насока.

Всяко физическо лице възприема фактите от действителността според своята субективна преценка, която е обусловена от множество различни обективни и субективни 3 фактори – вродени способности, интелект, образование, социална среда, практически опит, житейски разбирания, морал и др., и не всеки индивид реагира по един и същи начин на различните събития. Затова и законът не предвижда автоматично настъпване на имуществени и/или неимуществени вреди в патримониума на дадено лице, което е оправдано от съда или спрямо което наказателното производство е било прекратено, а следва тези вреди да се докажат по вид и интензитет, както и тяхната връзка с конкретното наказателно дело или досъдебно производство. По делото няма ангажирани никакви доказателства в тази насока, като не се установява в какво конкретно се изразяват твърдените неимуществени вреди.

Не се установява и наличието на пряка и непосредствена причинно следствена връзка между претендираните от ищеца неимуществени вреди и конкретното наказателно производство.

Ето защо, съдът намира, че при подчертано процесуално бездействие на ищеца не се установяват при условията на пълно и главно доказаване наличието на всички кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на Прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД, тъй като не се установи ищеца е претърпял претендираните от него неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с воденото наказателното производство. При това положение което предявеният иск се явява недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли.

Тъй като главният иск за неимуществени вреди е недоказан и неоснователен, неоснователна е и акцесорната претенция за лихви, както и направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на М. М. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, бул.

„Витоша“ № 2, адв. А. М. – САК, срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за присъждане на сумата 50000,00 /петдесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което впоследствие бил признат за невиновен с Решение № 260428/06.07.2021г. постановено по ВНОХД № 3595/2020г. на СГС, влязло в сила на 06.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди считано от 06.07.2021г., до окончателното им изплащане.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – ГР.СОФИЯ.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4