Решение № 466 от 13.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Пловдив, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20205300102001 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. И. Ж., ЕГН **********, с адрес- гр. *****, ул. “****“ №*****, ет.*, ап.*, чрез пълномощника й адвокат Б., против С. И. К., ЕГН **********, с адрес- гр. ******, бул. “******“ №***, ет.*, ап.**, с която са предявени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Изложени са в исковата молба обстоятелства, че ищцата е пострадала при пътнотранспортно произшествие, станало на ***** г. в гр. *******. На посочената дата, около **** часа, в участъка на пътния ръкав, находящ се вдясно по посока на движението бул.“****“- моста „****“ и свързващ бул.“*****“ с бул.“*****“, ответникът К., при управление на МПС- лек автомобил „******“ с рег. №********, собственост на баща му И.

К., при осъществяване на десен завой, с цел включване в ръкава, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно- чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и е реализирал ПТП, при което ищцата, като пътник, возещ се на задната седалка на автомобила, получила сериозни травматични увреждания. След инцидента пострадалата била откарана в УМБАЛ „*******“ ЕАД- Пловдив, където се установило, че са й причинени телесни повреди, изразяващи се в счупване на горната челюст; счупване на носните кости; разкъсно- контузни рани на кожата на лицето; контузия на главата и мозъчно сътресение; обезобразяване на лицето. Твърди се, че вследствие на причиненото счупване на горната челюст в областта на десния горночелюстен синус се получил импресионен дефект на предната стена на синуса и наличие на кръв в кухината му, което наложило оперативна интервенция. В резултат на счупването на носните кости било извършено оперативно наместване. Дълго време ищцата 1 изпитвала силни болки, затруднение при хранене и говорене. В резултат на разкъсноконтузните рани на кожата на лицето, отдясно в скулната област, ищцата получила масивен тъканен дефект в областта на носа, което наложило извършване на пластика за възстановяването му, но все още има белези, създаващи й дискомфорт и неприятно усещане.

Посочва се, че след удара за известно време пострадалата е загубила съзнание, вследствие на което страда от упорито главоболие, засилващо се на пристъпи. Страда и от безсъние, което я кара да се чувства непълноценна като млада майка. Причиненото обезобразяване на лицето, в резултат на скъсване на лицеви нерви и мускулни влакна, е довело до наличие на лицева асиметрия при усмивка, което не подлежи на възстановяване и ще остане за цял живот. Това кара ищцата да се чувства потисната, отразява се на психиката и самочувствието й. След инцидента същата се променила, станала по- затворена, избягвала събирания с хора. Посочва се, че вследствие на описаните увреждания ищцата претърпяла силни болки и страдания, оперативни интервенции, неприятни усещания, продължителен психически стрес и депресивни състояния, сънувала кошмари, изпитва панически страх при пътуване с МПС. Твърди се, че за извършеното от ответника К. деяние от РП- Пловдив е внесен РС- Пловдив обвинителен акт, с който същият е обвинен в престъпление по чл.343, ал.3, б.А, вр. с ал.1, б. Б, вр. с чл.342, ал.1 от НК, като образуваното въз основа на него нохд №1976/ 2019г. към датата на депозиране на исковата молба не е приключило. Сочи се, че за причинените вреди ищцата не е получила обезщетение нито от деликвента, нито от застрахователя му. Обезщетението за претърпените вреди същата определя на 100 000 лв., като при отчитане на минимално съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна в размер на 10 % счита, че сумата от 90 000 лв. би била справедливо обезщетение за репариране на тези вреди.

Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение за осъждането на ответника К. да заплати на ищцата сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за понесените неимуществени вреди в резултат на ПТП, станало на *********г.; сумата от 27 402,19 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираното обезщетение, за периода от ******г. до ******* г.- датата на депозиране на исковата молба в съда, ведно законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащането й.

Допълнителни съображения по спора са изложени в писмена защита на адвокат Б.пълномощник на ищцата. Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника К., с който се оспорват предявените искове по размер. Изложено е, че претърпените от ищцата болки, страдания и дискомфорт не са с твърдяната продължителност и интензитет, а всички заявени претенции са в завишен размер. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, тъй като е пътувала без поставен предпазен колан.

Претендира се присъждане на разноски /с молба от 07.10.2021г./.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната 2 съвкупност, намира следното:

Видно е от представения по делото протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица от ****** г., издаден от органите на МВР, че на ********* г. около ***** часа в гр. ******* на бул. “*****“ е настъпило ПТП с участник- ППС- лек автомобил „*********“ с рег. №********, управляван от водач С. И. К., при което е пострадала ищцата А. И. Ж..

Не е спорно между страните и се установява от приложеното нохд №1976/2019 г. на ПРС, че с присъда №260030/02.10.2020 г. съдът е признал ответника К. за виновен в това, че на *******г. в гр. ********* на бул.“******“, при управление на МПС- лек автомобил „*******“ с рег. №******** е нарушил правилата за движение, а именно чл.20, ал.2 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил на А. И. Ж. две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на горната челюст в областта на десния горночелюстен синус с импресионен дефект на предната стена на синуса с оперативно възстановяване на целостта й, довело до счупване на челюст; налични белези по кожата на дясната лицева половина и лицева асиметрия при мимика на лицето, довело до обезобразяване на лицето, като деецът е избягал от местопроизшествието- престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“ вр. с ал.1, б. “б“ вр. с чл.342, ал.1 от НК. На основание 78а НК подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и са му наложени административни наказания- глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. С решение №260152/27.05.2021 г., постановено по внохд №385/2021 г. на ПОС, присъдата е потвърдена.

По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, с вещо лице д-р М.Б., чието заключение съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните. Установява се от заключението, че при ПТП от ***** г. на ищцата е причинено: счупване на костите на носа, счупване на горната челюст, разкъсно- контузна рана отдясно в скулната област с дефект в областта на носа. Счупването на горната челюст в областта на десния горночелюстен синус с импресионен дефект на предната стена на синуса се преценява като такова, довело до счупване на челюст. Наличните белези по кожата на дясната лицева половина и лицевата асиметрия при мимика на лицето не засягат сетивен орган, а само видимо обезобразяват лицето. Счупването на костите на носа и разкъсноконтузната рана отдясно в скулната област с дефект в областта на носа са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. Описаните травматични увреждания са причинени по директен механизъм от удар с или върху твърд тъп предмет.

Оздравителният процес е траел 2-3 месеца. Непосредствено след инцидента пострадалата е изпитвала от леки на моменти до умерени по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес до пълното им изчезване след неговото приключване. Вещото лице е посочило, че причинените увреждания са възстановени напълно, като единствено наличните белези по кожата на дясната лицева половина и лицевата асиметрия при мимика на лицето са невъзстановими и ще останат завинаги, тъй като има увреждане на лицеви нерви и мускулни влакна. Според заключението, ищцата е била без правилно поставен предпазен колан към момента на ПТП.

3

Същата е седяла на задната седалка, вдясно от шофьора, и при настъпилия удар в предната дясна част на лекия автомобил главата й се е блъснала в елементи на купето, каквито са гърбът на предната седалка, задната дясна врата и др. Ако пострадалата е била с правилно поставен предпазен колан, той би ограничил движението на тялото й и това би намалило значително степента на травматичните увреждания. При изслушването на вещото лице в съдебно заседание, проведено на 17.03.2022г., същото е уточнило, че при правилно поставен обезопасителен колан пострадалата не би получила счупване на носа и на челюстта. Наред с това е посочило, че в изследваната медицинска документация няма данни ищцата да е претърпяла мозъчно сътресение.

В подкрепа на твърденията за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие, по делото са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите- Я. Ж. и И. Ж., които са нейни родители.

Свидетелката Ж. депозира показания, че след инцидента дъщеря й била настанена в болнично заведение, през цялото време на болничния престой била до нея. А. била обезобразена, имала белег на лицето, синини по ръцете, през нощта стенела от болка, трудно се хранела, тъй като били оперирани носът и носоглътката. След изписването й се затворила в себе си за дълъг период от време, не искала да излиза и да вижда никого, дори по телефона нямала желание да разговаря, спряла комуникациите с приятелките си, имала нарушения на съня, събуждала се през нощта с писъци. Ищцата изпитвала неудобство от вида си, заявявала, че е грозна, обезобразена, плачела. Свидетелката сочи, че дъщеря й ************, като през зимата се оплаква от болки в областта на белега. Твърди, че ПТП се отразило негативно на самочувствието и психиката й. Преди била красива, весела, остроумна, обичала да пазарува, имала приятелки, с които излизала, а сега се е занемарила и не полага грижи за себе си, няма почти никакви приятели, станала нервна, карала се на детето си, не искала да преминава покрай мястото на инцидента.

Аналогични показания депозира и свидетелят И. Ж. След като научили за инцидента, веднага отишли в болницата, където А. била приета за лечение. Състоянието й било тежко, претърпяла оперативна интервенция, през цялото време, докато била в болницата, майка й била при нея и я обгрижвала. След изписването й, грижите за нея продължили в домашна обстановка, правели й превръзки, използвали различни лекарствени продукти за възстановяване на белега. Претърпеният инцидент променил А., тя се превърнала в напълно различен човек. Преди била ведра, бодра, добре поддържана, а след това станала асоциална, не искала да излиза, месеци наред не се виждала с приятелки, не поддържала добър външен вид, изпитвала страх да пътува.

При така събраните по делото доказателства и установени обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:

Според разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

За да е основателен иск, намиращ правното си основание в горепосочената норма, 4 следва по несъмнен начин да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки- деяние, противоправност на деянието, причинена вреда, която да е в причинно- следствена връзка с противоправното деяние, и деянието да е извършено виновно.

В процесния случай се установи от приложеното нохд №1976/2019 г. на ПРС, че с влязла в сила присъда №260030/02.10.2020 г., постановена по това дело, ответникът К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.3, б. „а“ вр. с ал.1, б. “б“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК, за което му е наложено съответното наказание.