Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 484 от 01.12.2025, Районен съд - Пещера

Съд
Районен съд - Пещера
Дело
Гражданско дело 1019/2024
Вид
Протокол № 484
Подписан
01.12.2025
В сила
01.12.2025
Състав
Милуш Руменов Цветанов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 484 гр. Пещера, 01.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Ц. при участието на секретаря Евелина Н. Генинска

Сложи за разглеждане докладваното от Милуш Р. Ц. Гражданско дело № 20245240101019 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ИШЕЦЪТ А. Г. З., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител адв. Б. Ц., с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИЦАТА А. В. П., редовно призована, не се явява. За нея се явява процесуален представител адв. Е. Костова-Петкова, с пълномощно по делото.

По хода на делото:

АДВ.Ц. – Да се даде ход на делото.

АДВ.ПЕТКОВА – Считам, че ход на делото не следва да бъде даден и моля да не давате ход на делото. Налице са процесуални пречки за даване ход на делото, тъй като надлежното упражняване на правото на иск, съгласно доктрината и писменото право е обусловено от наличието на абсолютни задължителни материални предпоставки и липса на отрицателни процесуални пречки, една от които процесуални пречки за надлежно упражняване на правото иск е наличието на сила на присъдено нещо. В настоящият казус това е така, тъй като с Решение № 201/02.07.2010 г., постановено по гр.дело № 993/2009 г. на PC – Пещера, по което впрочем се е произнесла и касационни инстанция, съдът вече е разрешил спора между същите страни, за същото това спорно право и на същото правно основание, поради което, на основание чл.299 от ГПК във вр. чл. 298, ал. 2 от ГПК, настоящият иск се явява недопустим, и това е така, тъй като силата на присъдено нещо има правопрепятстващо действие по отношение на така предявения от ищеца иск по настоящото дело, т.е. явява се отрицателна предпоставка за предявяване на иска и има наличие на процесуална пречка за ход на делото. И тъй като съдът дължи служебна проверка за наличието на положителните процесуални предпоставки и липсата на отрицателни такива пропуска при тази проверка води до опорочаване на процесуалните действия. Освен това по реда на чл.129, ал . 2 от ГПК не сте се произнесъл по това, че не са конституирани надлежно 1 всички страни.

АДВ.Ц. – Колега, запознайте се със съдебната практика, много Ви моля, губите времето и на съда, а и моето време не е без пари.

АДВ.ПЕТКОВА - Колега, моля да се държите адекватно в залата. Процесът е устен по нашия закон и аз държа тези съображения да бъдат отразени в протокола.

Съдът прикани страните към спокойно отношение и даде възможност на адв. Петкова да изкаже съображенията си, като я прикани с оглед експедитивност да препрати относно тях към депозирания от нея отговор, ако няма допълнителни такива.

АДВ.ПЕТКОВА - Тъй като, г-н Председател, не сте отразили във Вашето определение за насрочване тези доводи – затова държа да отбележа защо на това дело не следва да бъде даван ход. Ето защо считам, че ако приемете, че иска не е недопустим, то исковата молба страда от недостатъци, тъй като в настоящия процес не са конституирани надлежно всички страни, тъй като ако приемем, че силата на присъдено нещо не обхваща тези страни точно по делото за което говорих преди малко, то в този случая следва да бъдат конституирани като ответници и други хора, а именно наследниците на Бистра Янкова или Васка Атанасова, нещо, което настоящият съд е анулирал, поради което считам, че ход на делото не следва да бъде даван. Поради гореизложеното ако съдът прецени, че ход на делото следва да бъде даден - в този случай бих искала да взема отношение по предявения от нас отговор.

СЪДЪТ, като изслуша становищата на страните, намира, че предвид редовното им призоваване няма процесуални пречки за даване ход на делото. Относно съображенията на ответната страна в противен смисъл – съдът намира същите за несъстоятелни поради следното: действително спор, по който има влязло в сила съдебно решение не може да бъде пререшаван и влязлото в сила решение има действие за страните по него и за правоприемниците им. В настоящия случай обаче се сочи като такава процесуална пречка разрешен спор между родителите на страните, който касае произнасяне с влязъл сила съдебен акт относно факти, обхванати до края на съдебното дирене пред въззивна инстанция - както такава по същество. С настоящата искова молба обаче, ищецът се позовава на факти (период) след края на съдебното дирене по делото, водено между родителите на страните, и в този смисъл – претенцията му в тази част не е недопустима заради сила на присъдено нещо. На следващо място – следва да се прави разлика между обикновени и необходими другари. По предявен установителен иск за собственост пасивно легитимиран ответник по делото е лицето, което оспорва правото на собственост на ищеца върху имота. По такъв иск съсобствениците не са необходими другари по смисъла на чл.216, ал.2 от ГПК, тъй като нито с оглед естеството на спорното правоотношение, нито по разпореждане на закона е нужно решението на съда да бъде еднакво спрямо всички съсобственици. Съсобствениците са обикновени другари, тъй като извън общите факти те могат да имат различно материално правно положение /с оглед възможността съсобствеността да произтича от различни 2 юридически факти/, което обуславя тяхната процесуална самостоятелност. Тоест, правоотношението между съсобствениците не е неделимо, поради което и не е необходимо съдебното решение да е еднакво по отношение на всеки съсобственик. Предвид изложеното Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл.143, ал.1 от ГПК се премина към установяване на фактическата страна на спора.

АДВ. Ц. – Поддържам исковата молба, както е предявена с направените уточнения с допълнителната молба. Искам да взема отношение по отговора на колежката. Съдът вече правилно констатира допустимостта на исковата ни молба и с цел процесуална икономия няма да се спирам на това нещо. По отношение на конституирането на страните, понеже виждам, че колежката е доста подготвена теоретично по това нещо, на първо място изтъквам - ние не сме страна, която може да конституираме който и да е било, това го може съда. На второ място по предявен установителен иск за собственост пасивно легитимирани ответници по делото е само лицето, което оспорва правото на собственост и такава е трайната съдебна практика. За илюстрация на това нещо ще посоча само едно решение – Решение № 221 от 05.06.2012 г. по гр.д. № 1190 /2011г. на І г.о. на ВКС, където се дискутира на дълго и на широко кои са необходими, задължителни другари, кога съдът дължи да спазва конституирането на всички съсобственици. Най-малкото - че в случая нямаме правен интерес да водим иск срещу лице, което нямаме данни да оспорва нашето владение и претендираната собственост. По отношение на отговора – тук се твърди на няколко места, че има множество съдебни процеси. Това са несъстоятелни твърдения. Единственият процес, който е воден е по гр.дело № 993/2009 г. по описа на PC – Пещера. Това е спор, който е воден между страните по отношение на собствеността. Заявявам, че исковата молба по това дело е предявена 2009 г., т.е. периода за който се е произнесъл съда за давностно владение алтернативно - това е до края на 2009 г., което означава, че от 2010 г. до настоящия момент е повече от 10 години и считам, че иска е абсолютно допустим на това основание. Считам, че представените безброй документи с отговора, с изключение на Решение № 201/02.07.2010г., постановено по гр.дело № 993/2009 г. на PC – Пещера, всички не следва да се допускат като неотносими доказателства. Още повече представена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за Васил А.ов З., която касае поземлен имот с пл.номер 1153, съседен на спорния имот. Има твърдения на ответника, че моят доверител е извършвал закани - оспорвам тези твърдения.

Представям и моля да приемете квитанции за платени данъци от доверителя ми касаещи спорния имот. Моля да се приемат представените писмени доказателства с исковата молба.

Нямам възражения по проекта за доклад.

АДВ.КОСТОВА-ПЕТКОВА – Поддържам изцяло подадения отговор на исковата молба. Имам възражения по проекта за доклад и ще Ви моля на основание чл. 146, ал. 3 от 3

ГПК да извършите корекции. Моля да допълните вашия доклад, да ревизирате доклада си в абзац трети, страница 2-ра, където сте посочил, че „Необосновано се счита и че съсобствениците на процесните имоти следва да са необходими другари по делото.“ – искаме да бъде записано, че сме поискали да бъде оставена без движение исковата молба с конституиране на всички съсобственици на имота, а дали е така или не е така - е въпрос по които изразихме становище. В проектодоклада има техническа грешка делото с № 993 е записано като от 2019г., а то е от 2009 г. Ще моля да допълните онова, което в отговора сме посочили като отблъскване на така нареченото владение заявено с исковата молба от ищеца, а именно: да се допълни с „водени множество граждански дела, касаещи собствеността на процесния имот, внесеното заявление на наследодателя на доверителката ми 2014 г. чрез нотариус Софки Тумбева с адресат - всички нотариуси в района на РС – Пещера касателно издаването на нотариални актове за процесния имот, депозираното становище до АГКК, в което същия изрично е изразил своето несъгласие по искането от наследодателя на ищеца за заличаването като съсобственост на процесния имот, както и констатирането от доверителката ми злоупотреба с права от страна на ищеца, който въвеждайки в заблуждение органите на местна държавната власт, Община Брацигово, СГКК – Пазарджик, се легитимира като изключителен собственик на имота с протокол за делба от 1983 г., чудесно знаейки, че не е станал изключителен собственик на имота именно поради проведения процес по гр.д. № 993/2009 г. по описа на РС – Пещера.“ Има действия, извършени от наследодателя на доверителката ми. В доклада не виждам това отразено. Действията извършени от наследодателя по отношение на процесния имот в онзи момент, в който е бил жив и е приемал себе си за собственик и защитавайки своята собственост в процес, в който се твърди, че посредством наследяване, вкл. Ищеца - докато баща му е жив, той също е извършвал действия, то и доверителката може да се ползва, оспорвайки давността, за нейното право като действия - извършени от нейния наследодател.

До момента в който той е бил жив, същият е извършвал правни действия и фактически такива с които е демонстрирал своята собственост по надлежния ред - така, както закона му дава право. А относно това, че доверителката ми е констатирала злоупотребата с право, съответно е сигнализирала за това - сме направели доказателствено искане. Злоупотребата с права не дава възможност на ищеца да заявява давност, именно, защото в този момент доверителката ми е сигнализирала с надлежна жалба органа пред който е извършено това.

Всяко действие на съсобственика опорочава твърдяните т.нар. безпрепятствени владения.

На осн. чл. 143, ал.2 и чл. 145, ал.1 и ал.2 ГПК Съдът указа на ищцовата страна, предвид твърденията й за допусната делба и ангажираните доказателства относно квотите в тази делба - твърди ли да е собственик на опредЕ. част от процесното имущество, предмет на спора на основание - различно от давностно владение.

АДВ. Ц. – Уточняваме, че твърдим доверителят ми да е собственик по наследство на 1/6 ид.ч. от имуществото, предмет на спора, а предявеният от нас положитлен установителен иск срещу ответницата е - да признаете по отношение на нея правото на 4 собственост над останалите 5/6 ид.ч. от имуществото.

АДВ.КОСТОВА-ПЕТКОВА – Не възразявам да се обяви за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът има право на собственост на процесното имущество в размер на 1/6 ид.ч. по наследство. Не оспорваме това негово право, а претенциите му за установяване негово право на собственост върху останалата част от поземления имот настоящ идентификатор *** по КККР на гр. Брацигово и построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***.

Доверителката ми ходи веднъж седмично и оглежда имота отвън, но не може да влиза в имота. Последно до 2023 г. е влизала в имота, тогава е сложен СОТ и не влиза вече. Вече не влиза в имота след като е констатирала, че има СОТ, а и от опасения - заради физическа саморазправа, която е осъществявана в миналото от бащата на ищеца спрямо нейния баща.