Решение № 432 от 29.10.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Бургас, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20212100501146 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение №260676 от 05.05.2021 г. по гр.д. №6873/2020 г. по описа на РС-Бургас, Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул.“Витоша“ № 2, е осъдена да заплати на Х.А.. М. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени душевни страдания – отрицателно въздействие върху неговата психика и личност, в резултат на повдигнатите му незаконни обвинения – по чл. 321, ал.3, пр.2, т.1, вр. с ал.1 от НК и по чл.242, ал.1, б.“ж“ от НК, по които е оправдан с Решение № 113/24.06.2016 г. по НД № 339/2016 г. на ВКС, I н.о.; сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени адвокатски възнаграждения за защита в досъдебното и съдебното производства, във връзка със същите обвинения, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2016 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 8, 11 лв., представляваща сторените по делото разноски.

С посоченото решение е отхвърлена претенцията на Х.А.. М. с ЕГН ********** за сумата от 10000 лв., представляваща разликата между претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди от 15000 лв., и уважената част от иска в размер на 5000 лв., както и за сумата от 3200 лв., представляваща разликата между претендирания размер на обезщетение за претърпени имуществени вреди от 7200 лв. и уважената част от иска в размер на 4000 лв.

Подадена е въззивна жалба с вх.№277500 от 09.06.2021 г. от Х.А.. М. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуалния му представител адв. И.В., против Решение №260676 от 05.05.2021 г. по гр.д. №6873/2020 г. по описа на РС-Бургас в частта, с която са отхвърлени исковете на ищеца над присъдените суми до пълния им претендиран размер и в 1 частта,а в която за разноски му е присъдена не пълната сума.

С въззивната жалба се твърди, че постановеното решение е необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.

Излагат се доводи, че при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди, първоинстанционният съд не е отчел всички вреди, претърпени от Х. М. във връзка с повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.321 от НК.

Първоинстанционният съд не е съобразил, че продължителността на наказателното производство, тежките мерки за неотклонение и процесуална принуда, тежките ограничения върху обвиняемия са следствие най – вече на обвинението по чл.321 от НК, като то е и по – тежкото от повдигнатите на лицето обвинения. Всички страдания, затруднения и унижения, които въззивния жалбоподател е твърдял в исковата молба и доказал, са следствие именно от обвинението по чл.321 от НК. Първоинстанционният съд е следвало да присъди по – висок размер на обезщетението за неимуществени вреди, защото е следвало да отчете пряката причинно – следствена връзка между наличното обвинение по чл.321 от НК и налагането на тежките мерки за процесуална принуда.

По отношение на иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, излага доводи, че в първоинстанционното решение липсват аргументи защо именно е уважил иска при такова съотношение. Обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения за защита в досъдебното и съдебното производства, във връзка със подвигнатите обвинения, следва да се присъди ако не в пълен размер, то поне в по – голям размер от 4000 лв.

Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени исковете на Х.М. над присъдените суми до пълния им претендиран размер, като вместо това постанови решение, с което исковете за имуществени и неимуществени вреди да бъдат уважени изцяло.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Прокуратурата на Република България.

Подадена е въззивна жалба с вх.№274886 от 20.05.2021 г. от Прокуратурата на Република България, представлявана от младши прокурор Богомила Колев от Районна прокуратура - Бургас, против Решение №260676 от 05.05.2021 г. по гр.д. №6873/2020 г. по описа на РС-Бургас.

С въззивната жалба се твърди, че постановеното решение е неправилно. Излага подробни съображения относно липсата на доказателства в подкрепа на фактическите твърдения, въведени с исковата молба. Районният съд е следвало да отчете евентуалната предубеденост и заинтересованост на разпитаните по време на първоинстанционното производство свидетели. Липсват ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията за публично разгласяване на обвинението.

Счита, че постановеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и на социално – икономическите условия на живот в страната за периода. Не е съобразено, че наложената спрямо обвиняемия мярка за неотлонение „задържане под стража“ се взема единствено от съда. Смята, че срокът на задържане на лицето е бил законосъобразен и разумен. Следва да се има предвид и, че с Решение № 113/04.06.2021 г. на ВКС, М. е признат за невиновен за извършване на престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр. ал.1 от НК и чл.242, ал.1, б.“ж“ от НК. В останалата му част обаче Решение №32/08.02.2016 г. по ВНОХД №28/2015 г. е било потвърдено. С последната М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.242, ал.1, б.“д“ от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“, от което е било приспаднато времето на предварително задържане.

По отношение на наложената мярка „забрана за напускане пределите на страната“ излага доводи, че последната не е попречила на лицето да получи адекватно лечение в Република България. Не са представени доказателства, от които да е видно, че здравословното му състояние се е влошило именно след привличането му в качеството на обвиняем. За продължителността на наказателното производство следва да се вземе предвид 2 и процесуалното поведение на другите обвиняеми/подсъдими и това на техните процесуални представители.

Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение в осъдителната му част, като вместо последното да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове. Евентуално, в случай че съдът счита предявените искове за основателни, моли да намали размера на присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.

Въззивните жалби са подадена в предвидения от закона преклузивен срок, жалбоподателите са страни, които имат правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, подадени са от лица с представителна власт и са допустими за разглеждане по същество.

При разглеждането на делото по същество, съобразно с представените доказателства, становищата на страните и приложимото право, съдът приема за установено следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба на Х.А.. М. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуалния му представител адв. Иглика Василевапротив Прокуратура на Р България за заплащане на сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживените душевни страдания – отрицателно въздействие върху неговата психика и личност, в резултат на повдигнатото му незаконно обвинение – по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. с ал. 1 от НК, по което е бил оправдан с Решение № 113/24.06.2016 г. по НД № 339/2016 г. на ВКС, I н. о., и сумата 7 200 лв. обезщетение за имуществени вреди, а именно: платени адвокатски възнаграждения, ведно със законната лихва и направените по делото разноски.

Ищецът е изложил твърдения, че в резултат на неоснователното обвинение на Прокуратурата в престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр. ал.1 от НК, наказателното производство срещу него е продължило близо 5 години. Лицето е било задържано повече от месец, като при задържането му на 01.11.2011 г. е било в тежка хипертонична криза.

Налагането на тази мярка е било именно в резултат на това обвинение. Задържането е откъснало лицето от семейството и от ежедневието му. Забрана за напускане на пределите на страната в рамките на близо 4 години се отразила на здравословното състояние на ищеца, тъй като не е бил допуснат извън страната за лечение.

Ищецът посочва, че през годините на провеждане на делото е живеел в постоянни притеснения и стрес, който бил особено задълбочен от признаването му за виновен от няколко съдебни инстанции за престъпление по чл.321 от НК. С прилагането на специални разузнавателни средства спрямо ищеца, е било нарушено правото му на личен и семеен живот. Посочва, че следствие на обвинението за престъпление по чл.321 от НК са му извършвани финансови проверки от КОНПИ. В резултат на неоснователното му обвинение претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски да адвокатска защита в рамките на наказателното производство в размер на 7200 лв. за всички съдебни инстанции.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер, евентуално иска размерът на обезщетението да бъде намален.

Представени са писмени доказателства, ангажирани са гласни такива.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

С Постановление за привличане на обвиняем от 01.11.2011 г. на прокурор във ВОП Сливен по ДП № 92-РП/2011 г. на същата прокуратура, на въззивника - ищец са повдигнати обвинения за извършване на престъпления по чл. 321, ал. 1 и ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. с чл. 93, т.

20 от НК и по чл. 242, ал. 1, б. "д" и б. "ж", вр. с чл. 20, ал. 4 от НК, а именно – че за времето от началото на месец юни 2011 г. до 31.10.2011 г., в гр. Бургас, е организирал и ръководил организирана престъпна група, създадена с користна цел – имотна облага, с участници в нея – други лица, както и че на 18.08.2011 г. в гр. Бургас, в съучастие с друго лице, действайки в качеството си на помагач, умишлено го е улеснил да извърши – в изпълнение на решение на ОПГ, престъпление по чл. 242, ал. 1, б. "д" и б. "ж", вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 93, т. 20 от 3

НК, чрез набавяне на средства, като му е предоставил собствения си лек автомобил, за да пренесе с него през границата на Република България стоки и предмети от благородни метали за търговски и производствени цели в големи размери, на обща стойност 58 970 лв., без знанието и разрешението на митниците.

Със Заповед за полицейско задържане рег. № 1477/01.11.2011 г. въззивникът - ищец е задържан за срок от 24 часа, а с Постановление на военния прокурор от същата дата – за 72 часа, на основание чл. 64, ал. 2 от НПК.

С Определение № 52 от 04.11.2011 г. по ЧНД № 281/2011 г. на Военен съд - Сливен, по отношение му е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража".

По делото е представен фиш за спешна медицинска помощ от Център за спешна медицинска помощ, гр. Бургас от 01.11.2011 г., видно от който на лицето Х.М. е оказана спешна помощ по повод хипертонична криза.

С Постановление от 07.11.2011 г. е възложено на ТД – Бургас към КУИППД, гр.

София, да се установи притежаваното движимо и недвижимо имущество, както и финансовите му средства.

С писмо от 09.11.2011 г. ТД – Бургас към КУИППД, гр. София, е уведомила Военноокръжна прокуратура, че във връзка с влязло в сила споразумение по НОХД № 53/2009 г. на ОС Бургас лицето се проверява, съответно – допуснато е обезпечение и е предявен иск срещу него по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИИПД. Приложена е обезпечителна заповед.

С Постановление за привличане на обвиняем от 18.11.2011 г. обвиненията са прецизирани, като второто от тях е квалифицирано по чл. 242, ал. 1, б. "д" и б. "ж", вр. с чл.

20, ал. 4, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 93, т. 20 от НК.