Решение № 6590 от 20.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6590 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20221100511539 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца „ДЗИ – О.З.“ ЕАД срещу решение № 6644 от 16.06.2022 г., постановено по гр.д. № 60293/2021 г. по описа на СРС, 51 състав, с което са отхвърлени предявените срещу „ЗАД Д.Б.Ж. и З.“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2602,34 лв., включваща 2587,34 лв. регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на щетите по лек автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № *******, причинени от ПТП на 17.12.2020 г. на изхода на автомагистрала „Тракия“ при кръстовище с път за гр. Смолян, с товарен автомобил „Даф“ с рег. № ******* ХТ, и 15 лв. ликвидационни разноски, както и за сумата от 64,34 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 16.07.2021 г. – 12.10.2021 г.

Въззивникът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като съдът неправилно е приел, че липсва противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС предвид установения механизъм на ПТП. Счита, че доколкото са причинени щети върху чуждо имущество, то противоправност е налице, а изложените от първоинстанционния съд изводи биха могли да обусловят липса на вина, но такава не била доказана пълно и главно с оборване на законоустановената презумпция за виновност. Поддържа, че поведението на застрахования 1 при него водач на МПС е било закономерно, а ПТП е било причинено изцяло от действията на водача на товарния автомобил, който е нарушил нормите на чл. 28, чл. 35, ал. 2 и чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП. Ето защо, моли решението на СРС да бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Въззиваемият „ЗАД Д.Б.Ж. и З.“ АД счита, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

За възникване на регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В случая всички елементи от фактическия състав на спорното право са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, с изключение на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, в причинна връзка с което да е настъпило процесното застрахователно събитие. Така спорът между страните се концентрира върху установяване на действителния механизъм на ПТП, за доказване на който са събрани гласни доказателства чрез разпит като свидетели на двамата водачи, участници в него, както и е прието неоспорено от страните заключение на САТЕ.

При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод, че процесното ПТП е настъпило на отклонението на автомагистрала „Тракия“ при Т-образното кръстовище с главен път между гр. Съединение и гр. Смолян, като товарен автомобил „Даф“ с полуремарке, управляван от А.К.А. и застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, е възнамерявал да завие надясно в посока към гр. Смолян, с оглед на което, съобразно габаритите и особеностите на товарния автомобил, се е изнесъл вляво 2 преди същинската маневра, изчакал е да се освободи платното за движение, подал е светлинен сигнал и е започнал маневрата. Непосредставено след товарния автомобил, на кръстовището е пристигнал лек автомобил „Шкода Суперб“, управляван от В.Г.Н. и застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищцовото дружество, който също е възнамерявал да завие надясно и доколкото товарният автомобил е бил изнесен плътно вляво, за лекия автомобил е съществувало достатъчно странично разстояние да се приближи максимално до кръстовището и да застане от дясно на товарния автомобил, където е спрял поради липса на видимост, за да изчака маневрата на другото МПС да завърши. Водачът на товарния автомобил е започнал да завива надясно и съобразно техническите особености на управляваното от него превозно средство, задната му част е минала косо през кръстовището и е блъснала задната лява част на лекия автомобил.

Изложеният механизъм на ПТП се доказва безпротиворечиво от събраните по делото свидетелски показания, като е видно, че поведението на застрахования при ответника водач на товарния автомобил е било изцяло законосъобразно – същият се е движил по еднолентов път и е достигнал пръв до кръстовището, като е предприел правомерна маневра за завой надясно след подаден светлинен сигнал по най-краткия път на пътното платно съобразно техническите особености и габарити на МПС. Съдът намира, че водачът не е нарушил разпоредбата на чл. 28 ЗДвП, доколкото, разпитан като свидетел, А.А. е категоричен, че е подал мигач за надясно, преди да потегли от кръстовището. В тази връзка, съдът не кредитира показанията на свидетелката В.Н., която заявява, че другото МПС не е имало никаква сигнализация за предприеманата маневра – в сравнение с другите гласни доказателства, нейните показания са вътрешно противоречиви и непълни, като свидетелката на няколко пъти заявява, че няма конкретни спомени за процесния инцидент, а предвид местоположението й на пътното платно, същата не би могла да възприеме светлинен сигнал от товарния автомобил, след като е застанала от дясната му страна непосредствено преди кръстовището – така задната част на товарния автомобил и полуремаркето към него, където са разположени пътепоказателите, се явява зад л.а. „Шкода Суперб“ и извън полезрението на неговия водач.

Противно на доводите във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗДвП, според която, когато радиусът на завиване на пътното превозно средство е по-голям от радиуса на завоя, завиването може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, преминаващи от дясната му страна. При тълкуване на цитираната норма във връзка с ал. 1 на същия чл. 35 е видно, че тя касае случаи, в които вместо от най-дясната пътна лента по посока на движението (както регламентира ал. 1), завоят надясно се извършва от съседна пътна лента (в този смисъл „от друга част на платното за движение“) и в тази хипотеза водачът на извънгабаритното МПС следва да изчака преминаването на останалите МПС, разположени от дясната му страна, т.е. движещи се правомерно в дясната пътна лента. В настоящия случай участниците в ПТП са се движили по еднолентов път, т.е. по път с една пътна лента, която, съобразно 3 дефинитивната разпоредба на § 6, т. 2 от ДР на ЗДвП, осигурява движението на недвуколесни пътни превозни средства в една посока едно след друго. Следователно, движейки се по единствената пътна лента след товарния автомобил, водачът на лек автомобил „Шкода Суперб“ е бил длъжен да изчака преминаването на предходното МПС зад него – макар от изнасянето на товарния автомобил вляво да се е освободило достатъчно странично разстояние отдясно, извършената маневра от лекия автомобил по заобикаляне отдясно е била неправомерна, тъй като еднолентовият път не позволява успоредно разполагане на превозни средства на него едно до друго. В този смисъл, водачът на товарния автомобил не е могъл да предвиди местоположението на другото МПС от дясната му страна (а видно и от заключението на САТЕ и показанията на свидетеля А., същият не е могъл да го възприеме предвид попадането му в „сляпата“ зона на дясното огледало за обратно виждане) и не е бил длъжен да пропусне лекия автомобил по смисъла на чл. 35, ал.

2 ЗДвП, тъй като последният незаконосъобразно е бил разположен от дясната му страна (и то частично в пътния банкет).

Същевременно, от установената фактическа обстановка е видно, че инцидентът е причинен изцяло от противоправното поведение на застрахования при ищеца водач на МПС – свидетелката В.Н. е нарушила общата разпоредба на чл. 6, т. 1, вр. с § 6, т. 2 от ДР на ЗДвП, като не се е съобразила с пътната маркировка и е придвижила управляваното от нея МПС успоредно на предходно движещия се автомобил на еднолентов път, вместо да застане зад него. Съдът намира, че възражението на въззивника за невъзможност на водача на лекия автомобил да възприеме пътната маркировка предвид разположението на товарния автомобил е несъстоятелно, тъй като маркировката, указваща единствената пътна лента, е разположена по цялата дължина на пътното платно (отляво), а непосредствено под товарния автомобил евентуално е останала скрита единствено маркировката, сочеща на позволени ляв и десен завой. В допълнение, водачът на лек автомобил „Шкода Суперб“ е нарушила и разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ЗДвП, като е предприела маневра за изпреварване (заобикаляне) на товарния автомобил от дясната му страна, а подобна маневра е позволена единствено от лявата страна на предходно разположеното превозно средство.

С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал съдът намира, че по делото не се установява противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, в причинна връзка с което да е настъпило процесното ПТП, поради което в полза на застрахователя по имуществена застраховка на другия автомобил не е възникнало регресно вземане срещу застрахователя на гражданската отговорност на сочения делинквент, т.е. предявените искове за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и лихва за забава върху него са неоснователни и следва да се отхвърлят. За пълнота на изложението и във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че противоправността на поведението на участниците в ПТП произтича от противоречието му с императивни правни норми, свързани с правилата за движение по пътищата, а не с общата забрана да не се уврежда чуждо имущество, като последната също не превръща в противоправно всяко действие, довело до противоправен 4 резултат (материални щети върху чужда вещ), а обвързва възникването на гражданска отговорност за обезщетяване на вредите с наличието на причинна връзка между настъпването им и незаконосъобразното поведение на делинквента. В случая, макар от техническа гледна точка причина за настъпване на вредите да са извършените действия от водача на товарния автомобил (доколкото другият участник в ПТП се е намирал в спряло състояние към момента на удара), поведението на последния е било изцяло правомерно и в съответствие с правилата за движение по пътищата, за разлика от поведението на водача на лекия автомобил, видно от гореизложените мотиви, в причинна връзка с което са настъпили щетите по лекия автомобил. Доколкото вредоносният резултат е причинен изцяло от действията на пострадалия, не е налице противоправно поведение, което да обуславя възникване на гражданска отговорност за обезщетяването им.