Решение № 1619 от 26.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1619 гр. Пловдив, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330204555 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0444-000529г., издадено о т НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ 05 ПЛОВДИВ , с което на Д.

Ю. Д. е наложена:

- глоба в размер на 250 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140 ал. 1 от ЗДвП;

- глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат бланкетни възражения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема със съпроводителното писмо становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

1

В НП е приета за установена следната фактическа обстановка: На 26.09.2022 г. около 20:45 часа, в гр. Пловдив, на ул. „Съединение“ № 39, в посока юг-север Д. Ю. Д. управлява лек автомобил Шевролет Авео с рег.№ ****, собственост на ****, ЕГН:**********, като допуска следните нарушения:

1.Управлява нерегистрирано МПС с прекратена регистрация по член 143, алинея 15 от Закона за движение по пътищата, считано от дата 29.07.2022г.

2. Не представя КТ към СУМПС.

По случая е образувано ЗМ 329/2022г. по описа на Пето РУ град Пловдив. НП се издава на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН във връзка с получено постановление за отказ да се образува досъдебно производство с № 10918/2022г. от 09.01.2023г. по описа на РП- град Пловдив.

Посочената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и се установява по безпротиворечив начин от:

-показанията на актосъставителя, който изрично потвърди констатациите в АУАН;

-писмените материали от приложените по делото административна и прокурорска преписка, сред които особено информативни в доказателствен аспект са: докладна записка № 444р-15642 от Инспектор ****, обяснения на Д. Д., сведение от ****, справка за регистрация на автомобил с рег.№ ****, два броя СРМПС на името на **** и на ****, договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписа.

Относно възможността в процеса по ЗАНН, ако НП се издава на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН, да се използват всички писмени материали по прокурорската преписка въз основа, на която е издаден отказа да се образува ДП, е трайната практика на административен съд- Решение №1796/19.10.2022г. на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, КАНД № 1462 по описа на съда за 2022 г., Решение № 1766/ 18 октомври 2022 година на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, к. а. н. дело № 1769 по описа за 2022 год., Решение № 1913/28.10.2022г. на Административен съд Пловдив, ХХVІ състав КАНД № 1838, по описа на съда за 2022 год.

2

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН ОТНОСНО

НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 140, АЛ.1 ЗДВП.

Според чл. 140, ал.1 ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“

Надлежния ред за регистрация на МПС е уреден в Наредба I-45 от 24.03.2000г.за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства., която за разлика от многобройни други случаи изрично е посочена в НП.

Съгласно чл. 14 от Наредбата: „ Промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като "историческо".

По аргумент от чл. 18 от Наредбата срокът за заявяване на промяната, след който следва административна санкция е двумесечен.

В случая приложимата хипотеза е именно смяна на собствеността на процесното МПС, като новият собственик е следвало в двумесечен срок да извърши тази промяна в регистрацията на МПС, която да намери отражение в СРМПС.

От приложената по преписката справка за регистрация на МПС е видно, ч е собствеността върху процесното е сменена на 27.05.2022г . В двумесечния срок до 27.07.2022г. това обстоятелство не е заявено за вписване в СРМПС, като в СРМПС част I и част II е продължавал да бъде вписан стария собственик ****, а не новия собственик ****, който именно е предоставил МПС за управление на жалбоподателя.

Поради изложеното изцяло законосъобразно е счетено от наказващия орган, че процесното МПС попада в приложното поле на чл. 143, ал.15 ЗДвП.

Съгласно цитираната норма: „Служебно, с отбелязване в 3 автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.“

Според нарочната законова уредба, прекратяването на регистрацията по чл. 143, ал.15

ЗДвП настъпва автоматично, с реализиране на елементите от фактическия състав (промяна в собствеността на МПС и изтичане на двумесечен срок без новия собственик да е заявил това обстоятелство за регистрация), без да е необходимо:

-нарочно волеизявление на контролен орган

-или изпращане на уведомление на собственика, за разлика от хипотезата на чл. 143, ал.10 ЗДвП.

Автомобилът с прекратена регистрация, всъщност представлява такъв, който към момента на управлението не е регистриран по надлежния ред, поради което правилно, с оглед установените факти, деецът е наказан за нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.

Видно от справката за регистрация процесният автомобил е със служебно прекратена регистрация считано от 29.07.2022г, датата на която това обстоятелство е вписано в информационната система на КАТ, управлението е извършено на 26.09.2022г., тоест деянието е съставомерно от обективна страна.

Няма как да се приеме и че деянието е несъставомерно от субективна страна.

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Според чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи Видно от чл. 11, ал.3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е 4 мислил да ги предотврати.

Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици .

Задължението за предвиждане на противоправния резултат се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част възприети в прилагани добри практики.

За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен случай да се изследват конкретните фактори от средата. В някои случаи тези фактори могат да обуславят наличие на обективна възможност за дееца да формира правилни представи за действителността и тогава би била налице небрежност. Възможно е обаче тези фактори да създават у дееца едно добросъвестно убеждение, че не е налице противоправен резултат и тогава вината е изключена.

Така изрично Решение № 246 от 25.06.2015 г. по н. д. № 244 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 659 по н.д. № 502/93 г., I н.о на Върховен съд.

От граматическото тълкуване на сочената като нарушена в НП норма – чл. 140 ЗДвП е видно, че за да е виновно деянието следва:

- деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, а в конкретния случай, че регистрацията му е била служебно прекратена, като в този случай би бил налице умисъл;

- или макар и да не е знаел, да е могъл и да е бил длъжен да формира познание за служебно прекратената регистрация на МПС, в който случай нарушението би било извършено непредпазливо.

Не се спори между страните, а и е прието за установено в НП, че процесното МПС не е било собственост на жалбоподателя.

По делото не са представени доказателства деецът реално да е бил уведомен за извършеното прекратяване на регистрацията, поради което 5 умисъл не е налице.

Остава въпросът дали той е действал по непредпазливост, тоест дали е могъл и е бил длъжен да предвиди това обстоятелство.

Според трайната съдебна практика отговорът е категорично положителен.

Задължението да се предвиди настъпилата служебна дерегистрация на МПС произтича от императивния характер на нормите на чл. 18 от Наредба I-45 и на чл. 143, ал.15 ЗДвП, които въвеждат двумесечен срок за заявяване на промяната в собствеността под страх от служебно, настъпващо по силата на закона, прекратяване на регистрацията.

В случая обстоятелството дали деецът реално е бил запознат с посочените норми е изцяло ирелевантно, доколкото е ноторно известно още от римското право, че незнанието на правото не извинява никогоIgnorantia juris non excusat. Така Решение № 528 от 15.02.2002 г. по н. д. № 503/2001 г., I н. о. на ВКС, Решение №148/07.01.2021 по дело №635/2020 на ВКС, Решение № 26/ 08 юни 2015 год., трето наказателно отделение, по КНОХД № 2017/2014 на ВКС.

Още повече, че деецът е правоспособен водач на МПС , което на допълнително основание го е задължавало да познава нормативната уредба свързана с основните му задължения като участник в движението по пътищата.

Конкретната възможност за жалбоподателя да предвиди настъпилата служебна дерегистрация, макар да не е собственик произтича:

-на първо място от обстоятелството, че е получил автомобила лично от новия собственик-****, с когото били познати;

-от **** получил и СРМПС, част II, което представил на контролните органи, в което обаче като собственик фигурирал ****.