Решение № 273 от 21.11.2022, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Ямбол, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря П. Г. У. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20222300500050 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. И. С. и К. Н. С., двамата от гр.*****, подадена от пълномощника им адв.А. Т., против Решение №335 от 05.11.2021г., постановено по гр.д. №963/2021г. по описа на ЯРС, с което са отхвърлени предявените от въззивниците искове - главен и евентуален по чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците Л. Н. Г., П. И. Г. и М. Н. Б., тримата от гр.*****, че И. С.. и К.С. са собственици по силата на договор за гледане и издръжка или И. С. по наследство, на недвижимия имот, представляващ реална част от заснетия по сегадействащата КК и КР на гр.Ямбол имот с идентификатор 8737.540.149, която част е с неправилна конфигурация и е със следните граници: север - улица; изток - съществуваща на мястото материализирана ограда между двата съседни имота - 8737.540.149 и 8737.540.150; юг - зид на съществуващи на мястото второстепенни постройки; запад - кадастрална и регулационна граница между двете съседни дворни места по кадастралния и регулационен план от 1953 год., която спорна реална част от 30 кв.м./17 кв.м. е по заключение на вещото лице, очертана в скица № 13 към заключението на вещото лице между червената и зелената линия и с административен адрес на същата гр.Ямбол, ул.”Страхил войвода” №56 и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху посочената спорна реална част.

Оплакването на въззивнците е за неправилност на решението на ЯРС, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Сочи се във въззивната жалба, че районният съд неправилно е изградил изводите си за собствеността на ищците и на ответниците и за предметния обхват на титулите им за собственост, изхождайки само от квадратурата на имотите, без да съпостави съдържанието на титулите за собственост с графичното отразяване на собствеността в кадастралните и съответно регулационните граници на имотите, игнорирайки парцеларната индивидуализация на продавания имот по установените регулационни и кадастрални граници и без да съобрази принципното правно положение, че площта на един поземлен имот, посочена в придобивната сделка за имота, не е решаващ индивидуализиращ белег. Също неправилно съдът включил в обосновката на 1 изводите си наличието на данни за придадени към имота на ищците 30 кв.м., като тези 30кв.м. в разсъжденията си съдът погрешно заместил със спорната реална част от около 17 кв.м. За тези придадени 30 кв.м. въззивниците сочат, че нямат нищо общо със спорния терен, тъй като от заключението и скиците на вещото лице е установено, че придаването е станало не по западната граница на УПИ VIII-2100, а по неговата източна такава, че придаването не е от имот 2100, а от имот 2101, който е съвсем различен от имота на ответниците и към който ответниците нямат никакво отношение и че придаването е на реална част от имот с площ от 30 кв.м., която е различна и не е идентична с процесната и няма нито един обективен критерий, който да обвърже придаваемите към имота на ищците 30 кв.м., придадени от имот 2101, със спора за собственост върху реална част от имот 2100 по кадастралния и регулационен план на града от 1958г. За процесната реална част от имот 2100 въззивниците изтъкват, че не може да е придаваема, тъй като става дума за разделяне на имот 2100 на две части и след разделянето собственикът и на двете е останал все един и същ. Според въззивниците, районният съд неправилно е обосновал крайните си изводи и с границите на дворното място, които са били нанесени по плановете след покупката през 1958г. на имота от бащата на ищцата - от 1965г. и по-късно, както и с изпълнените след тази покупка застроявания. При формиране на изводите си съдът не съобразил обстоятелството, че предметният обхват на една прехвърлителна сделка за поземлен имот и съответно границите на прехвърлената собственост се определят само и единствено по плана, който е действал към момента на сключването на конкретната сделка, а не по последващ план, съдът не е съобразил, че при извършването на една разпоредителна сделка с недвижим поземлен имот правото на собственост се прехвърля в съответните кадастрални и/или регулационни граници, а не по фактическите граници, по които евентуално има изградена ограда и оградата в случая е изцяло ирелевантна, тъй като по делото не е поставен въпрос за придобиване на терен по давност. Също неправилно съдът не съобразил отговорите на вещото лице по изслушаната СТЕ, която изяснила кадастралната и регулационна история на процесния имот, което довело и до нарушение на материалния закон. Съдът не съобразил обстоятелството, че проследяването на последващите изменения на действащите за процесния имот планове не може да обоснове наличието на придобивно основание в полза на ответниците за процесния имот. Излагайки установените от вещото лице регулационни отреждания, въззивниците са обобщили, че каквито и регулационни изменения да са настъпили във времето за процесния имот след покупката от страна на бащата на ищцата през 1958г., те не касаят нито първа по ред регулация, нито отчуждаване на процесната част за обществени мероприятия и изобщо не става дума за регулационни изменения с непосредствен отчуждителен ефект, и след като няма отчуждаване на имота в полза на ответниците по регулация, а имотът е придобит през 1958г. от праводателя на ищцата, то собствеността върху процесния имот е към момента на придобиването на имота, а ответниците не са представили доказателства за нито една последваща сделка, която да ги легитимира като собственици на процесния терен, като и последвалите след 1958г. кадастрални и регулационни планове също не установяват осъществено правно основание, което да легитимира ответниците като собственици. При формиране на крайните си решаващи изводи съдът не съобразил и представеното пред него гр.д. № 4381/2017г. по описа на ЯРС и влязлото в сила решение на съда по това дело, респ. указанията на ВКС, дадени в определението за недопускане на касационното обжалване по това дело. Този пропуск на съда бил съществен, не само защото се касаело за спор между същите страни, но и защото спорът бил за част от един и същи терен - теренът, включен неправилно в кадастралната единица на ответниците при изменението на плановете от 1975г. насетне и споровете по двете дела са при установена една и съща фактическа обстановка.

Несъобразяването на влязлото в сила съдебно решение по предходното дело и в частност формираната по това дело практика на ВКС обусловило абсурдния краен резултат, постановен от ЯРС с обжалваното решение, при който се оказва, че и двете части от имот 2100, предмет на двете дела - 8 кв.м. спорни по предходното дело и 17 кв.м. спорни по настоящото дело, попадат в регулационните граници на закупения от бащата на ищцата парцел VIII-2100; че по отношение на този парцел са действали във времето все едни и същи установени и по двете дела кадастрални и регулационни планове, и че при една и съща фактическа обстановка бащата на ищцата е придобил 8 -те кв.м., предмет на спора по предходното дело, но не е придобил иначе все така закупените със същия нотариален договор 17 кв.м., които са спорната част по настоящото дело. Също неправилно съдът приел, че по делото не е проведено пълно доказване на правото на собственост на ищците върху процесните 17 кв.м. терен.

По тези подборно изложени съображения въззивниците молят обжалваното 2 решение на ЯРС да бъде отменено изцяло, като бъде постановено друго решение от въззивния съд, с което предявената претенция да бъде уважена, с присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции по същество.

С писмения отговор въззиваемите Л.Г., П.Г. и М.Б., чрез адв.В., са оспорили въззивната жалба с подробни доводи за нейната неоснователност по всяко от оплакванията и при споделяне изводите на районния съд са посочили, че обжалваното решение е правилно, постановено след съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, вкл. заключението на вещото лице и при правилно приложение на материалния закон. Изтъкнали са, че от датата на придобиване на имота от праводателя на ищците, за имота са одобрени три плана - от 2001г., 2007г. и 2008г. и във всеки от плановете границите на имота не са били променяни, съответстват на КК от 2005г. и площта на имота по документа за собственост е от 308 кв.м., а предходно развилият се спор между страните не е от решаващо значение за настоящия правен спор. Въззиваемите също са заявили искане за присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

В о.с.з. въззивната жалба се поддържа от пълномощника на въззивниците адв.Т., който пледира за отмяна на обжалваното решение и уважавене на предявения ревандикационен иск, с присъждане на разноските по делото пред двете съдебни инстанции по същество.

Въззиваемите, чрез пълномощника си адв.В., оспорват жалбата и молят за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, като подробни съображения излагат в писмена защита.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирани страни, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, въззивната инстанция приема следното:

Производството пред районния съд е образувано по осъдителни искове за собственост – главен и в условията на евентуалност по чл.108 ЗС за ревандикация на реална част от поземлен имот с площ, първоначално заявена от 30кв.м. и уточнена по-късно от 17кв.м.

Ищците И. С. и К. С., като собственици на 1/2 ид.част от ПИ с идентификатор *** по КК на гр.***** са поддържали, че ответниците Л.Г., П.Г. и М.Б., които са съсобственици на съседния на ищцовия имот - ПИ с идентификатор ***, без основание са навлезли в имота на ищците и са завзели част от него – спорната площ от 30/17кв.м., която площ е отразена на комбинираната скица на л.15 от делото, заключена между граничната линия, отразена в зелен цвят и червената линия, по която е материализираната ограда между двата съседни имота, като същата реална част неправилно е заснета в имота на ответниците. За спорната реална част от имота им ищците са поддържали, че праводателят на ищците С.и я е придобил с нот.акт №72/1958г. като част от дворното място в онези граници, които са установени от регулационния план от 1953г. и тази спорна част неправилно е заснета в кадастралната карта като част от имота на ответниците. Към основанието на предявения иск ищците са посочили и влязлото в сила решение на ЯРС по гр.д.№637/2019г., потвърдено от ЯОС и недопуснато до касационно обжалване от ВКС, с което е отхвърлен предявеният от ищците по това дело, сега ответници по настоящото дело, иск по чл.108 ЗС за 8кв.м. площ, заснета също като част от имота на ищците по това дело, сега настоящи ответници. По главния иск настоящите ищци са поискали установявяне на правото им на собственост върху спрната част, като придобита на основание сключения от тях договор за издръжка и гледане, а евентуалният – правото на собственост на ищцата И. С., придобито по наследство.

С отговора на исковата молба ответниците са оспорили исковете като неоснователни, с възраженията, че общата по кадастралната карта и регулационния план на гр.Ямбол граница между двата съседни имота на страните съвпада изцяло и е в съответствие с правата им на собственост по нотариалните актове, като ищците са собственици на ПИ с идентификатор *** с площ от 308 кв.м., а ответниците Л.Г., П.Г. и М.Б. са съсобственици на съседния на ищцовия имот - ПИ с идентификатор *** с площ от 357 кв.м.; че границите на имотите са същите, както тези по плановете от 1975г., 1983г., 2001г. и 2007г., а разрешенето по предходния правен спор между същите страни не може да е от решаващо знечение за настоящия спор.