Решение № 1227 от 18.10.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1227 гр. П., 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Д. като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20235220103291 по описа за 2023 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от М. Г. Н., ЕГН ********** от гр. С., ***, ет.1 и Д. Г. И., ЕГН ********** от гр. С. ***, ет.

4, ап. 10, против В. Д. Т., ЕГН ********** от гр. П. ***, ет.2, А. Н. Т., ЕГН ********** и А. А. Т., ЕГН ********** и двамата от гр. П., ***, ет.3, с която се иска от съда да постанови решение, с което основание чл.124, ал.1 ГПК да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците, при равни части са собственици:

- на помещение, обслужваща част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, което помещение е с площ от около 4 /четири/ квадратни метра, състоящо се от преддверие към кабина за тоалетна и обозначено на скица неразделна част от исковата молба заключено между букви А-Б-В-Г, при съседи: от две страни двор, от две страни собствен имот И

- на 1/6 /една шеста / идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на Изп. директор на АГКК, целият с площ от 466 кв. метра, при съседи:***, ***, 55155.503 9566 ***, ***.

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици по силата на дарение извършено с нотариален акт №110 том 7 от 24.09.1992 г. на партерен апартамент, със застроена площ от 68 кв.м. в триетажна масивна жилищна сграда, застроена в парцел III3576, в квартал 339-А но регулационния план на гр. П., с идентификатор ***, с адрес на имота гр. П., ***, ет.1, заедно с 1/3 идеална част от дворното място, върху което е построена сградата

Твърдят, че дарителката по този нотариален акт, тяхна леля В. В. М., се е легитимирала като собственик пред нотариуса, с нотариален акт №10 том първи от 18.01.1958 г., съгласно който В. М. е закупила от С. С. Н. магазин, съставляващ партерния етаж от двуетажната масивна къща, застроен на 68 кв. метра, ведно със съседния до магазина клозет, заедно с изба, заедно с 1/3 идеална част от терена, върху който е построена частта на продавачката от цялата къща в парцел III-3, в кв.197 по плана на гр. П.. Посочват, че 1 цитираният клозет имал самостоятелен достъп през вход от самото дворното място, като до дворното място се стигало през коридор, чийто вход е откъм улицата и който коридор съставлявал вход за втория и третия етаж на сградата. В цитирания нотариален акт за дарение било пропуснато отбелязване на неговата обслужваща принадлежност, наречена в легитимиращия документ- „съседния до магазина клозет“, с площ 4 кв.м., което било обозначено на скицата към исковата молба между букви А-Б-В-Г. Смятат, че макар достъпът до него да е отделен, то съставлявало неразделна част от дарения имот и е негова принадлежност. Това помещение обслужвало техния имот и те са го придобили именно с такова негово предназначение и то е част от техния имот.

Излагат се твърдения за промяна предназначението на магазина в жилище през 1963 г., както и че през 2006 г. отново е променено предназначението му на магазин и се ползва като търговски обект.

Твърди се, че в края на месец юни 2022 г., Атанас Т., син на втория и третия ответник извършил самоуправни действия спрямо втората ищца Д. И., при които я е лишил от достъп както до обслужващото помещение, така и до дворното място. При осъществяване на тези му незаконосъобразни действия, които са предмет на разглеждане по прокурорска преписка №3470/2022 г. на Районна прокуратура П., се установило че неговите родители, ответниците А. Г. и А. Т., които са собственици на таванския етаж твърдят, че обслужващото имота на ищците помещение било обща част на сградата, а не собственост на ищците. При разразилия се спор, се установило, че и В. Т., първата ответница, собственик на втория етаж, оспорвала правото им на собственост на помещението.

Сочат, че един от аргументите на ответниците да оспорват правото им на собственост на помещението било, че в него имало водомер, който отчитал потреблението на вода за третия етаж.

Твърдят, че ответниците оспорвали и правото им на собственост върху дворното място с идентификатор ***.

Сочат, че дворно място, съставляващо по предходен план парцел III-3576 е застроено с двуетажна жилищна сграда с партер, т.е. на три етажа. Изясняват, че тази сграда се състои от западната и източна част, като отделните части са принадлежали на различни собственици- С. Н. и З. С.. Сочат, че праводателката им е закупила от С. Н. партерния етаж на притежаваната от нея западната част на тази сграда и при вече съществуващата етажна собственост, дворното място съставлявало обща част, като всяка от двете части на къщата е имала за принадлежност по 1/3 идеална част от дворното място. Доколкото С. Н. е притежавала самостоятелно западната част на къщата, която западна част се е състояла от партерен и още два етажа, то при извършената продажба с нотариален акт №10/1958 година, тя я е продала заедно с магазина на партерния етаж и 1/3 идеална част от принадлежащата й 1/3 идеална част от дворното място или 1/6 от дворното място заснето сега като поземлен имот с идентификатор ***.

Претендира разноски. Сочи доказателства. Прави доказателствени искания.

В хода по същество ищцата М. Н. Ж.а, чрез пълномощника си адвокат Г. Ж. от САК, моли съда да уважи исковата претенция в цялост. Депозира писмена защита.

В хода по същество ищцата Д. И. се явява лично и моли съда да уважи исковата молба в цялост. Постъпила е и молба от пълномощника й адвокат Д. Б. от САК в горния смисъл. Депозира писмена защита.

В срока по чл.131 ГПК ответниците А. Н. Т. и А. А. Т. депозират отговори на исковата молба, чрез адвокат Ч. от АК П., като излагат доводи по допустимост и неоснователност на претенциите.

Оспорват ищците да са имали право на собственост върху процесното помещение, обозначено в писмените доказателства и твърденията им като „клозет“, тъй като то 2 безспорно се явявало обща част от жилищната сграда и до него имали достъп всеки собственик на самостоятелен обект, същото обслужвало дворното място, като от чешмата в това помещение черпили вода за миене и поливане, като разходите за тази вода се поемали от ответниците.

Считат, че на ищците не им е прехвърляно правото на собственост върху това помещение. Същото по никакъв начин не можело да се счита за принадлежност към СОС с идентификатор ***.

Смятат, че не може да се приеме за годен документ съставената скица, схема, чертеж към исковата молба, която и оспорват.

Оспорват като грешка данните в КК и КР, отразяващи записа в кадастралната схема на ищцовия СОС с идентификатор ***, съгласно която и според твърденията на двете ищци на схемата обектът графично поглъщал процесното помещение н го правило своя принадлежност, като считат, че по този начин площта му трябва да е над 70 кв.м., а не 68 кв.м.

По отношение на установителния иск за собственост на дворното място, намират същия за неоснователен от факта, че двете ищци притежават 1/3 ид. част от земята, но не от цялото дворно място, както твърдят, а само върху терена /петното/, върху което е построена жилищната сграда със своята западна и източна част, като документите, с които разполагат и представят по делото - нотариални актове от 1958 г. и 1992 г., безспорно установяват това положение.

В открито съдебно заседание ответницата А. Т. се явява лично и моли съда да отхвърли исковата претенция в цялост. Ответникът А. Т. се представлява от адвокат Ч. от АК П., като молят съда да отхвърли исковата претенция в цялост. Постъпила е писмена защита.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът В. Д. Т. депозира отговори на исковата молба, чрез адвокат М. от АК П., като излагат доводи по допустимостта и неоснователността на претенциите.

Оспорват ищците да са имали право на собственост върху процесното помещение, обозначено в писмените доказателства и твърденията им като „клозет“, тъй като то безспорно се явявало обща част от жилищната сграда и до него имали достъп всеки собственик на самостоятелен обект, същото обслужвало дворното място и по този начин не може да се счита за принадлежност към СОС на ищците.

Твърдят, че в него е прекарано електричество от електромера на ответницата и разходите за ток и електрозахранване на процесното помещение ги плаща тя. Посочва, че в това помещение се намират и държат от съседите ответници маркуч за поливане в двора и миене на стълбите, кофа с парцал, леген и т.н., все вещи, с които те чистят и поддържат общите части и дворното място.

Сочи, че от 2018 г., откакто ответницата Т. живее и е собственик на жилище в тази сграда, двете ищци никога не ги е виждала да идват и да живеят поС.но в сградата, нито да ползват процесното помещение, тъй като си живели само в гр. София и не се интересуват от имота си, като от лятото на 2022 г. започнали да правят някакви опити да ограничават достъпа на всички съседи до него.

Твърди, че това помещение не е прехвърлено на ищците от леля им и то не било тяхна индивидуална собственост, а обща част.

Оспорва предявения чертеж.

По отношение на установителния иск за собственост на дворното място, заявява, че двете ищци притежават 1/3 ид. част от земята, но не от цялото дворно място, както твърдят, а само от терена, върху който е построена жилищната сграда със своята западна и източна част, като документите, с които разполагат и представят по делото - нотариални актове от 3

1958 г. и 1992 г., безспорно установявали това положение.

Претендират разноски.

В открито съдебно заседание ответницата В. Т. се явява лично и моли съда да отхвърли исковата претенция в цялост. Постъпила е писмена защита от адвокат П. М. от АК П..

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото протокол от 10.01.1958 г. по гр.д. № 14/1958 г. по описа на Пазарджишки народен съд се установява, че С. Н. придобива в свой дял западната половината от къща, построена в парцел III в квартал 197 на гр. П. и голямата изба под цялата къща, както и малката изба. В дял на другия съделител се предоставя другата половина от къщата и малка изба от нейната страна на къщата.

По отношение на дворното място оставащо извън постройката е уговорено да остане в общ съсобствен дял, като съделителите си разпределят неговото ползване, като С. Н. да ползва частта на двора, в която е нейната половина от къщата, а за другия съделител другата половина.

От приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба от 18.01.1958 г № 10, т.1, н.д. № 28/1958 г. се установява, че С. Н. продава на В. М. един магазин застроен върху 68 кв.м., масивен, ведно със съседния до магазина клозет и избата под клозета и пералнята, съставляващ партерния етаж от двуетажна масивна къща и 1/3 ид.ч. от терена върху, който е построена цялата къща, застроени в парцел III-3 в квартал 197 в гр. П..

Приложен е и нотариален акт за дарение на недвижим имот от 24.09.1992 г., № 110, т.

VII, н.т. № 2666/1992 г. на нотариус М. при РС П., от който се установява, че В. М. дарява на своите племеннички – ищците Д. И. и М. Н. следния свой недвижим имот – партерен апартамент, застроен на 68 кв.м. в триетажна масивна жилища сграда, построена в парцел III-3576 в квартал 339-А в гр. П. и една 1/3 ид.ч. от терена, върху който е построена самата жилищна сграда.

За горепосочения недвижим имот е представено разрешение за преустройството му от апартамент в магазин през 2006 г..

По делото е представена искова молба, по която е образувано гр.д. № 553/1988 г. по описа на ОС П.. От нея се установява, че е депозирана от Г. и С. Н., против Р. Н., в която е посочено, че са единствени наследници на С. Н. /продавач по нотариален акт за покупкопродажба от 18.01.1958 г № 10, т.1, н.д. № 28/1958 г., като последното не е посочено в ИМ/.

Твърдят, че майка им е притежава ½ ид.ч. от имот пл. № 3576 в кв.339 по плана на гр. П.

/процесния/, с площ от 458 кв.м., ведно с построената в имота северозападна половина от първия етаж, със застроена площ от 76 кв.м. редовен тавански жилищен етаж и изба под цялата жилищна площ. Посочено е, че северозападната половина от първия етаж е била обособена като самостоятелно жилище от другата половина от етажа, след постигната спогодба по гр.д. № 14/1958 г. по описа на Пазарджишки народен съд. Производството приключило с одобрена от съда спогодба, по силата на която Г. и Р. Н.и придобиват ½ ид.ч. от дворното място, представляващо парцел III -3576 в кв. 339 по регулационния план на гр.