Определение № 3274 от 22.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3274 гр. Пловдив, 22.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502883 по описа за 2024 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от Делото е образувано по частна жалба на „Банка ДСК“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №19, ЕИК: 121830616, чрез пълномощника му по делото юрк. А.А., против разпореждане №26866 от 20.09.2024г., постановено по ч.гр.д. №15182/2024г. на Районен съд-Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Г. Г. С., ЕГН:

**********. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на разпореждането. Иска се отмяната му и връщане на делото на ПдРС за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, посочени в заявлението.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разглеждана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, подадено от „Банка ДСК“ АД, с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Г. Г.

С., ЕГН: **********, за вземания по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 30.08.2023г., чиято предсрочна изискуемост е настъпила. Като документ, от който произтича вземането, е представено извлечение от счетоводните книги на банката, в което е посочено, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 02.07.2024г. Към 1 заявлението са представени заверени копия от договора, покана-уведомление от банката до длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост, придружително писмо от ЧСИ Б.А. до банката, в което е посочено, че поканата – уведомление за предсрочна изискуемост с изх.№ 0060-2001093/28.06.2024г. по описа на „Банка ДСК“ АД и изх.№ 11201/01.07.2024г. по описа на ЧСИ Б.А. до Г. Г. С. е била връчена чрез работодател.

С обжалваното в настоящото производство разпореждане първоинстанционният съд е приел, че банката - заявител не е упражнила надлежно правото си да обяви предсрочната изискуемост на вземанията си по договора, тъй като длъжникът не е бил редовно уведомен за обявяването й. За да достигне до този резултат заповедният съд е намерил, че длъжникът не е търсен на постоянния и настоящия си адрес, в отклонение от нормата на чл.

47, ал.1 от ГПК. Към заявлението била представена покана-уведомление, адресирана до длъжника. Приложено било и изявление от ЧСИ Б.А. до банката, в което се посочвало, че уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на длъжника чрез служител на работодателя „Уилям Хюз България“ ЕООД, ЕИК 115801815 - М.Х. (офис асистент), която се задължила да предаде документа. От една страна, при извършена от първостепенния съд служебна справка било установено, че представителите на дружеството работодател са лица, различни от посоченото от връчителя лице – М.Х., а от друга страна, по делото липсвало надлежно изготвено от ЧСИ съобщение, което да е адресирано до длъжника за връчване чрез работодателя, поради което не била установена връзката между работодателя „Уилям Хюз България“ ООД и М.Х.

(офис асистент). В обобщение, не могло да се направи извод, че именно посоченото от връчителя лице работи при работодателя на длъжника и ще му предаде изявлението на кредитора. Поради неспазване на процедурата по чл.

47, ал. 1 от ГПК за връчване първо на постоянен и настоящ адрес, както и за надлежно оформяне на документите за връчване чрез работодателя, едва след като е изчерпана процедурата за връчване на известните адреси, ПдРС е приел заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение за неоснователно.

Частната жалба срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да е предсрочно изискуемо вземането, произтичащо от договор за банков кредит, правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.

В решение № 148 от 2.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, І т.о., е прието, че законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорни правоотношения и кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения. Начинът на удостоверяване на връчването на документа е 2 поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните. При липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция, връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД) или от частен съдебен изпълнител ( чл. 43 ЗЧСИ).

Когато в договора е бил уговорен начин за размяна на кореспонденция между страните, редовността на връчването на уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита се преценява според клаузите на договора. В приложения към заявлението договор за кредит страните са уговорили, че всички съобщения, уведомления и покани във връзка с договора, изпратени от кредитора до кредитополучателя на адреса за кореспонденция се считат за получени, ако кредитополучателят не е уведомил кредитора за промяна на адреса за кореспонденция и опитът за доставяне на съобщението/ уведомлението/ поканата е удостоверен от пощенска/ куриерска служба. В случая обаче банката - кредитор не се е възползвала от уговорения в договора начин на връчване на съобщенията й до кредитополучателя, а именно - по пощата или чрез куриер, а е избрала да връчи уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост по друг начин - чрез частен съдебен изпълнител. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ това е допустим начин на връчване на съобщения във връзка с гражданскоправни отношения, за който съгласно чл.43 от ЗЧСИ се прилагат разпоредбите на чл.37-58 от ГПК, които в случая не са били спазени.

Връчителят е допуснал нарушение на правилото, установено с чл. 47, ал.

1 ГПК. Длъжникът Г. С. е следвало да бъде търсена в продължение на един месец на посочения в договора за кредит адрес за връчване на кореспонденция, който съвпада с постоянния и настоящия й адрес, като невъзможността да бъде намерена е следвало да се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията да е в неприсъствен ден. В случай, че длъжникът С. не е била намерена на посочения в договора адрес и не се е намерило лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е следвало да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея.

Формирана е трайна и непротиворечива практика на ВКС, че разпоредбата на чл. 47 ГПК е приложима и при връчване на документи от ЧСИ, т.е. ЧСИ може да фингира връчване на поканата, ако са осъществени предвидените в чл. 47 ГПК факти.

Едва след извършването на тези действия и ако длъжникът не се яви да получи книжата в двуседмичен срок от залепване на уведомлението, ЧСИ е следвало служебно да провери не само неговата адресна регистрация (освен в случаите на чл. 40, ал. 2 ГПК и чл. 41, ал. 1 ГПК , които не намират приложение в случая), но също така и местоработата на длъжника и да разпореди връчване по местоработата.

Според настоящия състав на съда при така представените по делото доказателства не би могло да се приеме, че волеизявлението на банката за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита е надлежно връчено на 3 длъжника. В случая по делото липсват доказателства за изпълнение на посочените изисквания на закона - три посещения в продължение на един месец на посочения в договора за кредит адрес, който съвпада с постоянния и настоящ адрес на длъжника и залепване на уведомление /чл.47, ал.1 ГПК/, след което евентуално да се пристъпи към връчване по местоработата /чл.47, ал.3 ГПК/. Правилни са доводите на заповедния съд, че от приложената към заявлението покана-уведомление по никакъв начин не се установява същата да е връчена по местоработата на длъжника. Поканата е адресирана до длъжника Г. С. на постоянния и настоящия й адрес в село *******, а работодателят й „Уилям Хюз България“ ООД е регистриран в друго населено място, а именно в село Стряма, Индустриална зона - Раковски. На поканата не е отразено, че същата се връчва чрез работодателя „Уилям Хюз България“ ООД, нито че лицето, която я е получило със задължение да я предаде - М.Х.

/офис асистент/, е негов служител.

Предвид горното се налага изводът, че извършеното връчване е нередовно и не е породило правни последици. След като длъжникът С. не е била редовно уведомена за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, то претендираните срещу нея вземания с ненастъпил падеж не са изискуеми, което е пречка да се издаде заповед за изпълнение за същите.

Следва да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника за вноските с настъпил падеж по погасителния план към датата на подаване на заявлението - 30.08.2024г., а именно за 11 бр. непогасени месечни вноски в периода 20.10.2023г. 20.08.2024г., включващи главница и възнаградителна лихва в общ размер на 4924,03 лв., както и за съответната част от разноските в заповедното и настоящото производство, съобразно уважената част от заявлението. В останалата част обжалваното разпореждане подлежи на потвърждаване.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №26866 от 20.09.2024г., постановено по ч.гр.д.

№15182/2024г. на Районен съд - Пловдив, XII гр.с., В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявление вх.№89876/30.08.2024г. на „Банка ДСК“ АД, ЕИК:

121830616, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника Г. Г. С., ЕГН: **********, за заплащане на сумата в общ размер на 4924,03 лв.

/четири хиляди деветстотин двадесет и четири лева и три стотинки/ – главница и възнаградителна лихва по 11 бр. непогасени месечни вноски в периода 20.10.2023г. - 20.08.2024г. по договор за кредит за текущо потребление, сключен между страните на 30.08.2023г., както и за съответната част от разноските в заповедното и настоящото производство, съобразно уважената част от заявлението.

ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд, XII гр.с., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за горепосочените суми.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №26866 от 20.09.2024г., постановено по 4 ч.гр.д. №15182/2024г. на Районен съд - Пловдив, XII гр.с., в останалата обжалвана част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5