Решение № 13024 от 01.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 508/2026
- Вид
- Решение № 13024
- Подписан
- 01.07.2026
- Състав
- ЯНА ЕМИЛОВА ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 13024 гр. *****, 01.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА
ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20261110100508 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба на ЗАД „А. Б.“ АД, ЕИК ********** срещу Застрахователно акционерно дружество „Д. Б. Ж. З." АД, ЕИК ********* за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 562.11 EUR (1 099,40 лева) - главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 084,40 лева и обичайни (ликвидационни) разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата., както и разноските по делото.
Ищецът твърди, че на 08.06.2023 г., около 10:10 часа, в гр. Кърджали на кръстовището между ул. „Генерал Владимир Стойчев“ и бул. Беломорски, лек автомобил Шкода Фабия, с регистрационен номер ********, управляван от А.
О., не е спрял на знак Б2 - “Стоп” и е отнел предимството на правилно движещият се автомобил DS 7 с регистрационен номер *********, управляван от С. Н. К., в резултат на което настъпило пътно-транспортно произшествие с настъпили щети. За ПТП-то е съставен Протокол за ПТП № *******/06.08.2023 г. от контрольор Тончо Тончев, в който изрично е описана фактическата обстановка. Двустранен констативен протокол за ПТП от 04.07.2022 г., видно от който, виновен за реализираното произшествие е именно водачът на лек автомобил с марка Шкода Фабия. За лек автомобил с марка DS 7 с регистрационен номер *********, е сключена с А. Б. имуществена застраховка „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства - Каско“, обективирана в Застрахователна полица № 230300/303/******* със срок на валидност от 00:00 часа на 19.07.2023 г. до 23:59 часа на 18.07.2024 г.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие
1 пред А. Б. е подадено Уведомление за щети по МПС от 07.08.2023 г., по което е образувана преписка, като бил извършен оглед,, като е констатирано, че автомобилът има вреди, от които предната лява гума е изкривена.
Автомобилът не е в движение и е бил транспортиран до най-близък оторизиран сервиз - „ФИДЕЛИТАС АСИСТЪНС“ ООД, което дружество е издало фактура № 4000004272/08.08.2023 г., видно от която за щета с № ******- 1802/23/217/********, сумата е в размер на 1312,00 лева без ДДС (1574,40 лв с ДДС). С Преводно нареждане № 31875231/11.08.2023 г., А. Б. е платило на „Ф. А.“ ООД сумата от 1574,40 лева. Твърди се към датата на събитието, лек автомобил с марка „Шкода Фабия“, управлявано от виновния водач, да е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника с № BG/30/1220******* с период на покритие: 16.12.2022-15.12.2023.
В срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба е подаден от ответника. Същият оспорва исковете като неоснователни по размер. Не се оспорва, че с Преводно нареждане № 31875231/11.08.2023 г., А. Б. е платило на „Ф. А.“ ООД сумата от 1574,40 лева, както и че към датата на събитието, лек автомобил с марка „Шкода Фабия“ с регистрационен номер ********, е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, с № BG/30/1220******* с период на покритие: 16.12.202215.12.2023“. Счита, че изплатеното от него обезщетение покрива действителните имуществени вреди от процесното ПТП.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.
Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило виновно вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател, това, което е платил на застрахования.
Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право: наличие на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено увреждане от трето лице по чл. 45, ал. 1 ЗЗД: деяние – настъпилото ПТП, противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, вреда; причинна връзка между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди; наличие на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора. При установяване на тези обстоятелства, в 2 доказателствена тежест на ответника е в условията на пълно и главно доказване да докаже плащане на задълженията.
По делото са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: на 08.06.2023 г., около 10:10 часа, в гр.
Кърджали на кръстовището между ул. „Генерал Владимир Стойчев“ и бул.
Беломорски, лек автомобил Шкода Фабия, с регистрационен номер *******, управляван от А. О., не е спрял на знак Б2 - “Стоп” и е отнел предимството на правилно движещият се автомобил DS 7 с регистрационен номер *********, управляван от С. Н. К., в резултат на което настъпило пътно-транспортно произшествие с настъпили щети. За пътно-транспортното произшествие е съставен Протокол за ПТП № *******/06.08.2023 г. от контрольор Тончо Тончев, видно от който, виновен за реализираното произшествие е именно водачът на лек автомобил с марка Шкода Фабия. Към датата на ПТП, гражданската отговорност на водача на лек автомобил с марка „Шкода Фабия“ с регистрационен номер *******, е била застрахована при ответника с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, с № BG/30/1220******* с период на покритие: 16.12.2022 – 15.12.2023 г. Към датата на ПТП за лек автомобил с марка DS 7 с регистрационен номер *********, е имало сключена със „ЗАД А. Б.“ АД имуществена застраховка „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства - Каско“, обективирана в Застрахователна полица № 230300/303/******* със срок на валидност от 00:00 часа на 19.07.2023 г. до 23:59 часа на 18.07.2024 г. Ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за отстраняване на щетите от ПТП по увредения лек автомобил DS 7 с регистрационен номер ********* в размер от 1574,40 лв. и е направил ликвидационните разноски в размер от 15 лв. Ответникът е заплатил сумата в размер от 480 лв. по регресната претенция на ищеца. Тези обстоятелства съдът приема за установени.
По делото се установява, че сумата от 1574,40 лв. е заплатена от ищеца за репатриране на увредения автомобил от мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие до официалния сервиз на марката DS в гр.
*****. Именно тази сума се претендира от ищеца по настоящото дело, съгласно изложените в исковата молба твърдения. Не се претендират суми във връзка с уврежданията по лекия автомобил, застрахован по застраховка „Каско“ при ищеца, съответно не се и установява какъв е размерът на застрахователното обезщетение, заплатено от ищеца за отстраняване на материалните щети по лекия автомобил.
Не е спорно по делото, че разходите за пътна помощ попадат в обхвата на застрахователното покритие по застраховката „Каско“, сключена между ищеца и собственика на увредения лек автомобил. Спорен по делото е въпросът относно дължимия размер на застрахователното обезщетение във връзка с направените разходи за пътна помощ.
В тази връзка е прието заключение на вещо лице по съдебноавтотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, и от което се установява, че средната пазарна стойност, необходима за репатриране на МПС от гр. Кърджали до гр. *****, е 865,00 лв. или 442,27 евро. Обичайните ликвидационни разноски при ликвидация на щета са в размер между 15 и 25 лева. Застрахователят е 3 заплатил по-висока сума за репатриране на лекия автомобил. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че при деликтната отговорност се обезщетява негативният интерес, което означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди деликта, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима за постигането на тази цел, т.е. от значение е действителната стойност на вредите към момента на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетяването по по-високи цени от средните пазарни надхвърля обема на отговорността на делинквента, респ. на неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Дори и застрахователят по застраховка „Каско“ да е заплатил обезщетение, изчислено по по-високи цени, същото не следва да се взема предвид при определяне на задължението на делинквента, респ. на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, ако заплащането на средната пазарна цена е достатъчно за пълното репариране на вредите. Ето защо съдът приема, че в случая се установява, че дължимото застрахователно обезщетение е било в размер от 865,00 лв. или 442,27 евро. Установява се и че ликвидационните разноски са в претендирания размер от 15 лв.
Ответникът е направил възражение, че заплатената от ищеца сума е над застрахователния лимит.
Представен е доклад по щета
№
1802/23/217/********-1, в който са посочени данни за застрахован, застраховащ, застрахователна полица, събитие, вид помощ – техн. помощ и трансп. на МПС и ПУ, както и следното: лимит: 425,60 лв. – техн. помощ и транспорт на МПС и ПУ, като документът е подписан от Камелия Филчева, посочена като главен специалист, с предложение да се заплати сумата от 1574,40 лв. на дружеството, извършило услугата пътна помощ, като е посочено, че щетата е покрита съгласно условията на застраховката. Съдът намира, че така описаният документ не установява, че е налице застрахователен лимит в размер от 425,60 лв. по отношение на дължимото обезщетение по повод оказаната пътна помощ. По делото не са налични доказателства, че е бил уговорен такъв лимит по сключената между ищеца и собственика на увредения лек автомобил застраховка „Каско“. Освен това в самия документ е налице изявление на съставилия го, че щетата е покрита съгласно условията на застраховката, поради което не става ясно в каква връзка е посочен лимит в размер от 425,60 лв. Ето защо възражението, че е налице застрахователен лимит по застраховката „Каско“ във връзка с дължимото обезщетение при оказана пътна помощ, е неоснователно.
Неоснователно е и възражението на ответника, че автомобилът е следвало да бъде репатриран до гр. Хасково – преценката до кой сервиз следва да бъде превозен автомобилът се прави въз основа на обстоятелствата дали същият следва да бъде отремонтиран в официален сервиз, какъвто е сервизът, в който е бил извършен ремонтът в гр. *****. Наличието на друг сервиз в различно населено място, където би могъл да бъде извършен ремонтът, е ирелевантно, още повече, че видно от доказателствата по делото, автомобилът е регистриран в гр. *****.
Общият размер на дължимото от ответника обезщетение е 880 лв. – 865 лв. застрахователно обезщетение, както и 15 лв. ликвидационни разноски.
Ответникът е заплатил доброволно сумата в размер от 480 лв.
4
С оглед изложеното, предявеният иск се явява основателен за сумата от 204,52 евро (400 лв.), а за разликата до пълния предявен размер от 562,11 евро (1099,40 лв.) искът следва да бъде отхвърлен. Като законна последица от частичното уважаване на осъдителния иск, на ищеца следва да се присъди законната лихва върху уважената част от иска от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.