Решение № 1171 от 19.08.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1171 / 19.8.2020г. гр.

П., 19.08.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД П.,

Гражданско отделение, I състав, в открито заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАЙЛО КОЛЕВ

При секретаря Наташа Динева като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 7188 по описа на ПРС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация П.“ АД срещу И.П.Х. с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът И.П.Х. дължи на ищцовото дружество сумата от 1355,12 лева, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П., ул. „***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 22.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 336,20 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 19.07.2019 г., за които суми по ч. гр. дело № 4336/2019 г. по описа на Районен съд П., е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 23.07.2019 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 04.12.2019 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Сочи, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпредЕ.от фирмата за дялово разпределение. Твърди, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.

С оглед на изложеното моли съда да уважи така предявените искове. Претендира разноски.

В съдебно заседание поддържа така изложеното в исковата молба.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата И.Х., навежда доводи за нередовност на процесната искова молба. Оспорва да е собственик, респ. размера на правото на собственост и ползване по отношение на процесния недвижим имот при твърдението, че не е изключителен такъв. Поддържа, че не е доказано наличието на соченото от ищеца облигационно правоотношение и ответницата няма качеството потребител на топлинна енергия.

Заявява, че не оспорва доставката на топлинна енергия на твърдяната от ищеца стойност, нито размерът на обезщетението за забава, оспорвайки пасивната си материалноправна легитимация в процеса. Счита част от вземанията за недължими като погасени по давност. Твърди, че не е изпадала в забава, доколкото не е била уведомена от ищцовото дружество за размера на задълженията си. През исковия период в абонатната станция не е съществувал законно монтиран и сертифициран топломер, не са били сключвани договори с фирма за дялово разпределение, която да разпределя постъпилата топлинна енергия до отделните абонати в етажната собственост. С тези доводи отправя искане за оставяне без движение на исковата молба, евентуално за прекратяване на производството по делото, съответно за отхвърлянето им като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание поддържа вече изложеното в отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал.

1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.

415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.

Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.

150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна

(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД от 29.04.2008 г., действали през процесния период. Тези правила уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П.. В конкретния случай, отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.

В настоящия случай между страните не е спорно, че сградата, в която се намира процесният жилищен имот, е присъединена към топлопреносната мрежа. Не са спорни и обстоятелствата относно реалната доставка на топлинна енергия за исковия период на посочената от ищеца стойност.

Спорно между страните е единствено обстоятелството дали ответникът има качеството „потребител“ на топлинна енергия.

От представения по делото нотариален акт за дарение от ***г. се установява, че Е.Е.П. и А.П. К.са дарили на ответницата И.Х. собствените си общо 5/6 идеални части от процесния недвижим имот. В пункт 2 от описания нотариален акт нотариусът е удостоверил изявлението на И.Х., че с притежаваната от нея по наследство 1/6 ид.ч. от имота и с приемане на дарението за останалите 5/6 ид.ч. от същия, тя става изключителен собственик на процесния апартамент, като в приложенията в нотариалното производство са били представени и предходния титул за собственост, както и удостоверение за наследници, издадено въз основа на акт за смърт от 28.12.2005 г. Видно от Декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № 19466/17.12.2019 г. за облагане с данък върху недвижим имот ответникът И.П.Х. е декларирала за целите на данъчното облагане правото си на собственост върху процесния недвижим имот, с посочено основание „дарение“ и праводател Е.Е.П..

Тази декларация, както и нотариалния акт в частта относно изявлението на И.П. относно правото й на собственост, имат характера на подписан /което не се оспорва/ от ответника частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа, е лицето, подписало документа. Същевременно, в настоящото производство те имат значението и на извънсъдебни признания – твърдения за неизгоден факт, а именно, че ответницата е станала изключителен собственик на апартамента, което изявление се ползва с висока доказателствена стойност в процеса и се подкрепя от останалите гореописани доказателства.

От представеното удостоверение за наследници се установява, че Е.Е.П. е починала на ***г., като след смъртта си е оставила наследници по закон двете си дъщери – А.П. К.и ответницата И.П.Х..

Съгласно удостоверение № 8799 от

21.12.2017 г. на РС П., А.П. К.се е отказала от наследството на Е.Е.Г., като отказът е вписан в специалната книга на съда при условията на чл. 49, ал. 1 ЗН.

При така установената фактология съдът намира, че по време на исковия период имотът е бил съсобствен между ответницата и трети лица при следните квоти: 4/6 за Е.П., 1/6 за А.К.и 1/6 за ответницата И.Х..

Е.П., е починала и по правилото на чл. 5, ал. 1 ЗН нейните задължения се поделят по равно между наследниците ѝ, но отказа от наследство 21.12.2017 г., извършен от А.П. К.е произвел действие и по правилото на чл. 53 ЗН е уголемил дяла (макар и пасив) на ответника по делото, тъй като е единствен наследник по закон, легитимиран да отговаря и по отношение на задълженията в наследствената маса. Ето защо ответницата е материално легитимирана да отговаря по предявените искове, но до размера от 5/6 ид.ч. от дълга.

При тези обективни данни, по делото безспорно се установи наличието на облигационна връзка между страните – възникнала по силата на закона, при предварително обявени Общи условия и съществуването на изискуемо задължение в полза на ищеца на посоченото в исковата молба основание, но до размера на 5/6 ид.ч. от посочените в исковата молба суми.