Решение № 67 от 16.07.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Бургас , 16.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева Стоянова

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора Ангел Атанасов Георгиев (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева Стоянова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212100600365 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивен протест на прокурор в Районна прокуратура – Бургас, ТО Несебър срещу Присъда № 260018 от 12.03.2021 г. по НОХД № 1162/2020 г. по описа на НРС. С атакуваната присъда НРС е признал подсъдимия СТ. Т. АНГ., ЕГН ********** за невиновен в престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК, а именно на 09.05.2019 г. в търговски обект – магазин № 9 в к.к. „Слънчев бряг“, стопанисван от ЕТ „С.А.“, с ЕИК: 102129023, находящ се на алеята пред хотел „Иберостар“, без съгласието на притежателите на изключителното право, като предлагал за продажба стоки с изобразени върху тях знаци /словни и фигурални/, сходни на търговската марка „Адидас“ – притежание на ADIDAS AG, DE, без правно основание, от които 3 броя тениски с къс ръкав, 9 броя къси панталони, 25 броя клинове и 13 броя суитчъри, на обща стойност 1096.00 лева по цени на реплики/имитации/ и 4245.80 лева по цени за оригинални стоки, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.

172б, ал. 1 от НК.

На основание чл. 305, ал. 6 от НПК, вр. чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, за описаното деяние, съставляващо административно нарушение по чл. 81, ал. 1 от ЗМГО (отм.)., му наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лева .

1

Отнел, на основание чл. 81, ал. 5 от ЗМГО (отм.) в полза на Държавата вещите, предмет на административното нарушение, изброените спортни артикули, всички носещи знаци, сходни на регистрирана търговска марка „Adidas“, притежание на Adidas AG и постановил тяхното унищожаване , след влизане на присъдата в сила. Направените по делото разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН е възложил в тежест на подсъдимия.

С въззивния протест се настоява за отмяна на първоинстанционната присъда като неправилна , незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила за оценка и анализ на доказателствата. Поддържа позицията, че деянието, извършено от подсъдимия А. е съставомерно по чл.

172б, ал. 1 от НК и следва да бъде наказан съобразно санкцията предвидена в него. Неясен е останал за държавното обвинение пътят, по който съдът е достигнал до извода, че стореното не е престъпно , а с него е допуснато само административно нарушение. Моли, присъдата на НРС да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият С.А. бъде признат за виновен по възведеното му обвинение и му бъде определено съответно наказание.

В съдебно заседание представителят на Бургаска окръжна прокуратура поддържа подадения протест и изложените в него съображения. Предлага присъдата на Районен съд – Несебър да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият бъде признат за виновен и за извършеното престъпление бъде наказан с лишаване от свобода за срок от 7 месеца, чието изпълнение се отложи с изпитателен срок от 3 години. Да се наложи и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 2000 лева.

В съдебно заседание подсъдимият, редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник – адв. В.В. от БАК. Последната пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Според нея, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че извършеното деяние представлява единствено административно нарушение и за него е отмерил наказание глоба в размер на 1500 лева. С оглед на това счита, че въззивният протест следва да бъде оставен без уважение, а първоинстанционният съдебен акт, като правилен и законосъобразен, бъде потвърден.

В дадената му последна дума, подсъдимият А. моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

След като се запозна с подадения протест, изслуша доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и закона, и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от наведените в жалбата основания, Бургаският окръжен съд намери следното:

Протестът е процесуално допустим, тъй като е подаден в законоустановения срок, срещу подлежащ на проверка акт, а разгледан по същество се явява неоснователен.

Пред Районен съд – Несебър е било проведено съкратено съдебно 2 следствие по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, като подсъдимият и защитникът му са дали съгласие по делото да не се разпитват всички свидетели и вещи лица.

На основание чл.372, ал.1 от НПК съдът разяснил правата на подсъдимия, като го уведомил, че за произнасяне с крайния си акт ще се ползва от съответните доказателства, събрани в хода на разследването и писмените доказателствени средства за тяхното документиране- заключенията по изготвените експертизи и разпитите на свидетелите М. Д. и Аспарух Томов, както и от приложените писмени доказателства.

Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е анализирал обстойно събраните доказателства и изградил изводите си по фактите и правото.

От поотделната и съвкупна оценка на приложените по делото доказателства, въззивният съд намери за установена приетата и от първата инстанция фактическа обстановка:

Подсъдимият СТ. Т. АНГ. е роден на 26.08.1966 г. в гр. Бургас, с адрес в гр. Бургас, българин, български гражданин, неженен, управител на ЕТ „С.А.“.

По делото по безспорен начин е установено, че на 09.05.2019 г. е извършена полицейска проверка на магазин № 9, пред хотел „Иберостар в к.к.Слънчев бряг. В проверявания търговски обект се намирал подсъдимия А., който подреждал дрехи по закачалките и стелажите. На запитване отговорил, че е собственик на ЕТ „С.А.“ и от името на своята фирма е наел помещението от свид. Пенев, за да извършва търговската си дейност. Намиращите се на закачалки и стелажи стоки – тениски, къси гащи, клинове, носещи марката „Адидас“, не били в голямо количество. Подсъдимият оказал пълно съдействие на проверяващите. За извършената проверка бил съставен констативен протокол, след което с протокол за доброволно предаване от 09.05.2019 г. А. предал на свид. Киров 25 броя клинове „Адидас“, 9 бр. шорти „Адидас“, 13 броя суитчъри „Адидас“ и 3 броя тениски „Адидас“. Извършен впоследствие бил оглед на предадените от А. веществени доказателства.

Според заключението по приетата по делото авторско-правна експертиза, съществува сходство между изобразените върху процесните стоки знаци и регистрираните марки, както и идентичност между самите стоки и стоките, за които регистрираните марки са получили закрила. То можело да доведе до объркване на потребителя, което включва възможността за свързване на изобразените върху веществените доказателства знаци с регистрираните търговски марки.

Пазарната стойност на предлаганите за продажба стоки , според вещото лице по оценителната /икономическа/ експертиза е изчислена в размер на 1096,00 лева по цени на имитации/реплики/ и 4245,80 лева по цени за оригинални стоки.

От представената по делото справка от Патентното ведомство става ясно, че лицата СТ. Т. АНГ. и ЕТ С.А.“ не са вписани като лицензополучатели на марки „Адидас“.

3

В мотивите към обжалваната присъда, НРС се е позовал на събраните на съдебно следствие доказателства – показанията на свидетелите Генади Киров, Атанас Ламбов, Петър Пенев и Мария Желева, събраните на досъдебното производство доказателства, включително и прочетените по реда на чл. 283 от НПК протоколи за разпит на свидетелите М. Д. и Аспарух Томов, и заключенията на изготвените на ДП експертизи, констативен протокол от 09.05.2019 г., протокол за доброволно предаване от 09.05.2019 г. протокол за оглед на веществени доказателства от 23.07.2019 г., ведно с албум към него, справка за съдимост .

Фактическите изводи на първоинстанционния съд се споделят от въззивната инстанция. Процесуалната дейност на органите на досъдебното производство и на първоинстанционния съд, не страда от допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд надлежно и изчерпателно е обосновал изводите си по отношение на фактите по делото.

Посочил е на основата на кои доказателства и доказателствени средства е формирал вътрешното си убеждение относно релевантите за предмета на делото обстоятелства. Анализирал е приетите за установени фактически положения и е достигнал до законосъобразния и обоснован извод, че с описаното деяние А. е извършил административно нарушение по смисъла на чл. 81, ал. 1 от ЗМГО (отм.).

Настоящият въззивен състав не споделя тезата на прокурора, че след като престъплението по чл. 172б, ал. 1 е на просто извършване, то с факта на изпълнителното деяние, стореното безсъмнено следва да се квалифицира като престъпление . Съгласно указанията, дадени в ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСНК, т. III.1, във всички случаи на изпълнително деяние визирано в състава на чл.

172б НК, в правно-защитената сфера на притежателя на изключителното право върху търговската марка настъпват неблагоприятни изменения, които имат имуществено измерение. Такива настъпват и при нарушението по чл.81 от ЗМГО. С оглед правилната преценка относно престъпния или съответно непрестъпен характер на извършеното, като основен практически ориентир за това отграничаване се явява установения размер на вредите .

Въз основа на приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, обосновано НРС е приел, че размерът на вредите на ощетеното юридическо лице, определен съобразно цените на дребно на стоки като иззетите, но оригинални възлиза на 4245.80 лв., следователно по-малко от 8 минимални и малко повече от 3 средни месечни работни заплати за страната към датата на извършване на деянието. Освен това, действителната стойност на иззетите стоки , които имат характера само на имитиращи възлиза на 1096лв., което е и тяхната продажна цена и се равнява на по-малко от 2 МРЗ. Наред с това, отчетено е и неголемия брой стоки / общо 50 артикула/ носещи неправомерно защитената търговска марка, както и липсата на данни за извършена до момента на проверката действителна продажба на такива стоки. Логично и правилно е също съждението, че дори при евентуалното реализиране на стоката, обществените отношения регламентиращи упражняването на правата 4 на интелектуална собственост не биха били увредени в достатъчна степен, да ангажиран наказателната репресия спрямо дееца.

Всичко това, правилно е мотивирало районният съд да приеме, че обществената опасност на деянието е явно незначителна.

На следващо място, липсват данни за извършени от подсъдимия други правонарушения от същия вид. От справката за съдимост на подсъдимия с установява, че подсъдимият е осъждан, но за управление след употреба на алкохол, с което се застрашават различни от настоящите обществени отношения.

Всичко това, ведно с данните, сочещи на ниска степен на обществена опасност на подсъдимия – трудова ангажираност, както и оказаното пълно съдействие на органите на МВР в хода на разследването и цялостното му процесуално поведение, налага извода, че с описаното в обвинителния акт деяние, противоречащо на изричната забрана по чл.81 от ЗМГО, А. не е осъществил престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК. Поради това и на основание чл. 304 от НПК районният съд го е признал за невиновен по така повдигнато му обвинение и го е оправдал по него.

Същевременно, приложима в случая се явява нормата на чл. 305, ал. 6 на НПК, тъй като налице всички елементи от обективна и субективна страна от състава на нарушението по чл. 81, ал. 1 от ЗМГО (отм.).

В съответствие с изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съдът е констатирал, че по-благоприятен за дееца се явява действалия към датата на деянието ЗМГО – чл. 81, ал. 1, който е изцяло отменен, тъй като санкцията, предвидена в новия ЗМГО – чл. 127, ал. 1 е значително по-висока.

Цитираните от представителя на държавното обвинение съдебни решения, извън посоченото тълкувателно такова, нямат задължителна сила за настоящия съд. Приложим е общия принцип, че всяко дело се решава съобразно конкретиката на случая и събраните по него доказателства.