Решение № 1624 от 08.07.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1624 гр. Бургас, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева в присъствието на прокурора Р. Т. П. като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20252120102197 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на И. К. К., за осъждане на Прокуратурата на РБългария да му заплати сумата от 2000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение по ДП № ***** год. на ***** - гр.Бургас, пор. № **** / 2024 год. на БРП и изразяващи се в стрес, напрежение, страх от несправедливо осъждане, притеснения, срам, безсъние, накърняване на доброто име, чест и достойнство, ведно със законната лихва, начиная от прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане.

Предявените искове са с правно основание в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.

Представителят на Прокуратурата на РБългария оспорва исковете по изложени в отговора по чл.131 от ГПК съображения.

Въз основа на доказателствата по делото, Бургаският районен съд прие за установено от фактическа страна следното:

На ***** год., със съставяне на протокол за оглед на местопроизшествие – първо действие по разследването, е започнато бързо производство ***** год. на *****-МВР при ОД на МВР – гр.Бургас, за това, че на посочената дата, в 13.20 часа, в гр.Б*****, до бл.*****, в посока към бул.“****“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „****“, модел „*****“ с рег. № **** след употреба на наркотично вещество – амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство 1

„Дрегер Дръг тест 5000“ с фабр. № ARPK 0024, с проба № 345 – престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

След извършване на огледа автомобилът е запечатан и иззет. Изготвен е и фотоалбум.

Пак на същата дата, наблюдаващият прокурор е постановил досъдебното производство да се движи по общия ред, като по същото, в качеството му на свидетел е разпитан О.М.А. – ***. **** в ***** ОДМВР – гр.Бургас, относно вземане проба за употреба на наркотични вещества от водача на въпросния автомобил – настоящ ищец и придружаването му до УМБАЛ – гр.Бургас вземане на кръвна проба.

Протоколът за оглед е одобрен от съдия при Районен съд – гр.Бургас на *** год., а на 18.11.2024 год. прокурорът е дал указания на разследващия орган за предприемане на конкретни действия по разследването.

По така воденото досъдебно производство са събрани и писмени доказателства – докладни, справки, назначени са оценъчна и токсикологична експертизи, първата от които извършена със заключение относно остатъчната стойност на автомобила, а втората - останала неизвършена и върната, т.к. кръвната проба не отговаряла на изискванията на чл.17, ал.1 от Наредба № 1 / 19.07.2017 год. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Срокът на разследването е продължен до 15.03.2025 год., като на ***** год., в качеството му на свидетел, е разпитан водачът на автомобила и ищец – И. К. К..

На ***** год. разледващият полицай е изпратил досъдебното производство на прокурора, с мнение за прекратяване, а с постановление на прокурора от ***** год. същото е прекратено.

Така изяснената фактическа обстановка води до извод за неоснователност на исковете.

Както предвижда чл.2 от ЗОДОВ, Българската държава е отговорна за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни действия на своите правозащитни органи. При тази законодателна уредба, отговорността на последната е обективна, гаранционна, обезщетителна, като за наличието на неимуществени вреди е достатъчно наличие на незаконно обвинение.

Но в настоящото производство не се установиха предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, имащи обективен характер и ангажиращи отговорността на Държавата за обезвреда, понеже ищецът не е бил привличан като обвиняем в извършване на престъпление, ако и впоследствие наказателното производство да е било прекратено.

Разпитан е като свидетел, но спрямо него не са предприемани каквито и да било следствени действия или вземани мерки за процесуална принуда.

Това е достатъчно основание за отхвърляне на иска, като настоящият 2 състав споделя постановките на ТР № 3/2005 год., ОСГК, но счита, че същите не следва да се абсолютизират, а във всеки конкретен случай да се подхожда нюансирано, с оглед конкретиката му, както впрочем е изложено в т.3 от цитираното решение: „Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган - т.е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материалноправни и процесуалноправни норми.“

В този ред на мисли, дори ищецът да бе привлечен като обвиняем, а наказателното производство срещу него да бе прекратено, заради негодна кръвна проба, отново не би се следвало обезщетение, защото досъдебното производство е било образувано при наличие на процесуалните предпоставки за това - по законен повод, при наличие на достатъчно данни за извършено престъпление. До прекратяването му се е стигнало след неизпълнение на задължение от страна на служител на УМБАЛ – гр.Бургас, в резултат на което кръвната проба, по която да се извърши токсикологична експертиза (допустимо, относимо и необходимо доказателство), е негодно взета, респ. е компрометирана до степен на негодност – действие или по-скоро бездействие, което не може да се вмени нито в действие, нито в правомощие на Прокуратурата. Това е единствената причина, поради която досъдебното производство е прекратено.

Следователно, самото прекратяване на досъдебното производство не води a priori до ангажиране обективната отговорност по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а такова е недоказаност на обвинението (не по независещи от органа причини), съответно - поддържането на неоснователно обвинение и пр. Напротив – в случая, имайки предвид лишаването на досъдебното производство от допустимо, относимо и необходимо доказателство, по независещи от него причини, е мотивирало прокурора да постанови прекратително постановление.

И накрая, настрана от казаното по–горе, исковете са неоснователни и защото липсват каквито и да било доказателства, ангажирани от носещата доказателствената тежест ищцова страна, относно вида, интензитета и продължителността на негативните психически изживявания, чието обезщетяване се търси.

Ето защо, следва да се постанови решение, с което исковете на И. К. да се отхвърлят.

Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на И. К. К. от гр.Б*****, ЕГН - **********, предявени против Прокуратурата на РБългария – гр.София, бул.“Витоша“ № 2, за осъждането й да му заплати сумата от 2000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение по ДП № ***** год. на ***** - гр.Бургас, пор. № **** / 2024 год. на БРП и изразяващи се в стрес, напрежение, страх от несправедливо осъждане, притеснения, 3 срам, безсъние, накърняване на доброто име, чест и достойнство, ведно със законната лихва, начиная от прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4