Решение № 176 от 01.10.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Разград, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина М. Ганева при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело № 20233300100259 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.237 ГПК.

Предявени са искове с правна квалификация чл.439 ГПК от Р. Н. Г. против „Юробанк България“АД за приемане на установено по отношение на ответника, че не дължи сумата 41 301,79лв. главница и 257 132,82лв. законна лихва за забава върху главницата от 9.08.2011г. до 11.09.2023г. поради погасяването им по давност, за които суми срещу него е образувано изпълнително производство № 20168580400973 на ЧСИ У.Д. въз основа на издаден изп.лист от 8.11.2011г. по ч.гр.д. № 34416/2011г. по описа на СРС.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че на 8.11.2011г. е издаден изпълнителен лист в полза на „Юробанк България“АД в хода на образувано ч.гр.д. № 34416/2011г. на СРС. След образуване на изп.д. № 20168580400973 са извършени изпълнителни действия и част от вземането на банката е удовлетворено. Извършвани са действия по проучване на имущественото състояние на длъжника – ищец, които не съставляват същински изп.действия. Последното действие, с което е прекъсната петгодишната погасителна давност, е извършено на 11.07.2016г., когато са изпратени запорни съобщения до банки. В следващ двугодишен период липсват предприети изпълнителни действия, поради което изп.дело е било прекратено по силата на закона. Към 18.09.2021г. вземанията на банката са погасени по давност. Тъй като липсва акт за прекратяване на изп. производство, ищецът счита, че е налице правен интерес от предявяване на иска.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответникът „Юробанк България“АД е подал писмен отговор, в който признава иска по реда на чл.237 ГПК. Излага съображения, че са водени 1 множество изпълнителни производства, но всички действия по тях са насочвани срещу други длъжници и банката в нито един момент не е искала и предприемала действия спрямо ищеца.

ЧСИ У. Д. е конституирана в процеса като трето лице-помагач на страната на ответника. В предоставения срок същата не е подала писмен отговор.

Съдът, като съобрази събраните доказателства и становищата на страните, приема, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.

След връчване на исковата молба и приложенията ответникът е направил изрично изявление, че признава предявения иск. С нарочна писмена молба с вх. № 2491/17.09.2024г. ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание на иска.

Не се установява признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави. С признанието на иска ответникът признава право, с което може да се разпорежда – същият се легитимира като кредитор на вземанията, за които е издаден изпълнителният лист от 8.11.2011 г. по ч. гр. д. № 34416/2011г. на СРС. Предвид горното, не са налице пречките по чл. 237 ал. 3 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.

В рамките на производството не се и установява да са налице обстоятелства, които да са довели до спиране и прекратяване на давността, извън признатите от ищеца, поради което следва да се приеме твърдението на същия, че вземанията са погасени по давност на сочената от него дата 18.09.2021г. /при отчитане на разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците/.

Съобразявайки горното, съдът приема, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на исковете и предявените такива в настоящото производство следва да бъдат уважени, като бъде призната недължимостта от ищеца на сумата 41 301,79лв. главница и 257 132,82лв. законна лихва за забава върху главницата от 9.08.2011г. до 11.09.2023г., поради погасяването им по давност.

При този изход на спора и на основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответното дружество следва да заплати в полза на ОС Разград частта от държавната такса в размер на 9937,38 лева, от която ищецът е бил освободен от внасяне с определение № 436/13.10.2023г., постановено в настоящото производство, и определение № 4/4.01.2024г. по в.ч.т.д. № 620/2023г. на АС Варна.

На адвоката, предоставил на ищцата безплатна адвокатска помощ в производството, следва да се присъди адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗА съобразно фактическата и правна сложност на делото и действително реализираната от адвоката работа, без съдът да дължи определянето му при съблюдаване минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед приетите разрешения с решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС. С посоченото решение е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 2

3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се отчете като ограничение на конкуренцията с оглед на целта, по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. Следователно размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда, като уговореното възнаграждение подлежи на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, които са основни критерии при преценката за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение.

Фактическата сложност се определя от наличието на фактите, които следва да се установят, от спецификата на доказателствените средства, които се ползват, за да се установят правно значимите обстоятелства, и от предмета и обсега на доказване.

Правната сложност е обусловена от приложимостта на относимата за случая правна уредба на материалните правоотношения, от наличието на множество искове, от усложнения в процеса.

В допълнение към преценката за наличието на фактическа и правна сложност следва да се вземе предвид и активността на процесуалния представител на страната, извършените от него процесуални действия, тяхното значение за изясняване на делото от фактическа страна, обосноваването на поддържаната позиция от правна страна.

Съдебното производство по гр.д. № 259/2023г. е образувано по подадена чрез адвокат искова молба, съдържаща два обективно съединени иска с правна квалификация чл.439 ГПК.

Ответникът с писмения отговор е направил признание на иска. Пълномощникът на ищеца е подал писмена молба, с която е направил искане за постановяване на решение при признание на иска и е развил съображения за присъждане на съдебните разноски в полза на ищеца. В единствено проведеното съдебно заседание не са се явили пълномощници на страните, съдът е прекратил съдебното дирене на осн. чл.237 ал.1 ГПК. Пълномощникът на ищеца е подал и частна жалба срещу определение на съда по чл.83 ГПК.

При това положение съдът приема, че справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, дължимо за процесуално представителство на ищеца в съдебното производство, е 2000лв.

Не следва да бъде споделено възражението на ответната страна за недължимост на разноските на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК. В съдебната практика е възприето становището, че 3 когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78 ал. 2 ГПК – ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото. Възражението за изтекла погасителна давност на вземането може да се направи, когато титулярът иска да получи изпълнение. Наличието на изпълнителен титул в полза на ответника поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност, за съдебното предявяване на което причина е поведението на кредитора. В този смисъл са определение № 1220 от 5.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1809/2023 г., II т. о., определение № 242/31.05.2018г. на ВКС по ч.гр.д. № 2062 описа за 2018 г. и др.

Ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски в размер 2000лв. за платена държавна такса.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Приема за установено по отношение на „Юробанк България“АД ЕИК 000694749, със седалище гр.София, представляван от изп.директори П.Д. и Д.Ш., че Р. Н. Г. ЕГН ********** с адрес гр.Разград, *** не дължи сумата 41 301,79лв. главница и сумата 257 132,82лв. законна лихва за забава върху главницата от 9.08.2011г. до 11.09.2023г. поради погасяването им по давност, които суми представляват остатък от вземания, за които срещу него е издаден изп.лист от 8.11.2011г. по ч.гр.д. № 34416/2011г. по описа на СРС и е образувано изпълнително производство № 20168580400973 на ЧСИ У.Д..

Осъжда „Юробанк България“АД да заплати на Р. Н. Г. сумата 2000лв. за направени деловодни разноски в съдебното производство пред ОС Разград.

Осъжда на основание чл.38 ЗА „Юробанк България“АД да заплати на адвокат В. П.

Н. – САК, сумата 2000лв. адвокатско възнаграждение за оказана в съдебното производство пред ОС Разград безплатна адвокатска помощ на Р. Н. Г..

Осъжда на основание чл.78 ал.6 ГПК „Юробанк България“АД да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на Окръжен съд Разград държавна такса в размер 9937,38 лева.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач ЧСИ У. Д. с район на действие СГС.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________

4