Решение № 1583 от 03.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1583 гр. София, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20221110148535 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. М. П. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 24718/2022 г. по описа на СРС, 33 с-в.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Л. М. П. за сумите в общ размер на 413,29 лв., от които: 270,02 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 11.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 90,53 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 15.09.2019 г. до 20.04.2022 г., 45,05 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 11.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 7,69 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до 20.04.2022 г., както и за разноски: държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.

Длъжникът по заповедта в срока по чл. 414 ГПК е подал възражения срещу нея, като след указание до заявителя, последният, в сроковете по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК, е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали 1 потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответницата е клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, общ. Средец, ул.„Кузман Шапкарев“ 9, вх.Б, ет.4, ап.8, аб. № 15165. Твърди, че ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както е установено в заповедното производство.

Претендира разноски.

Ответницата в срока по чл.131 ГПК подава отговор на искова молба. Твърди, че претендираните суми не се основават на реален отчет на уредите за дялово разпределение. Оспорва като неоснователни както предявената главница за доставена ТЕ, така и мораторната лихва за периода 15.9.2019 – 20.4.2022 г. Навежда, че в процесния период е извършила няколко плащания чрез „Изипей“ – на 8.10.2018г. е заплатила сумата от 192,03 лв. по фактури за м.07 и м.08.2018г., както и дяловото разпределение за посочените месеци; на 23.01.2019 г. – заплатена сумата от 172,08 лв. по фактури за м.09,10, 11 и 12.2018г., както и за дялово разпределение за съответните месеци, на 22.06.2021 г. – заплатена сумата от 200,00 лв. по фактури за м. 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2019 г. и за м.01-10.2020 г., както и дялово разпределение за съответните месеци, както и на 9.5.2022 г. – заплатена сумата от 98,00 лв. по фактури за от м.05 до м.12.2021 г. и за м.01 до м.03.2022 г., както и за дялово разпределение за съответните месеци. Моли съда да отхвърли исковете за периодите м.04.2018г. – м.04.2019г.; м.05.2019г. – м.04.2020 г. и м.05.2020 г. до м.04.2021 г., като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Термокоплект“ ООД не ангажира становище по основателността на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на 2 двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 18.11.2022 г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 26.01.2023 г. без въцражения от страните, като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е отделен фактът, че в процесния период ответникът е собственик на процесния недвижим имот, а именно: ап. 8, находящ се в гр. София, общ. Средец, ул.„Кузман Шапкарев“ 9, вх.Б, ет.4, както и че между страните е съществувало облигационно правоотношение.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Спорни по делото са обстоятелствата дали реално е доставяно процесното количество топлинна енергия в процесния имот, стойността на които е в посочените размери.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна топлинна енергия през процесния период, е имал общо 3 броя отоплителни тела и 1 бр. водомер за топла вода, като и на 3-те отоплителни тела са поставени ИРРО. Дяловото разпределение през процесния период е извършван от третото лице-помагач на база реален отчет. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е извършвано от третото лице-помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. При отчета на дяловите единици били съставени протоколи за главен отчет с подпис на абоната/лице, подсигурило достъп, като показанията били нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Топлата вода в процесния период също била начислявана на база реален отчет, като показанията от протокола за главен отчет били нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация, била изчислена съобразно нормативната уредба, пропорционално на пълния отопляем обем на имотите по проект. Посочено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение 3 напълно съответства на отчетената от общия топломер.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че общият размер на непогасеното задължение за главница за топлинна енергия в процесния период е в размер на сумата от 270,02 лева /от които 82,50 лева сума за топлинна енергия за сградна инсталация и 187,52 топлинна енергия за БГВ/. Посочено е, че непогасеният размер на главница за услугата дялово разпределение възлиза на сумата от 45,05 лева. Изчислено е, че с изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и реално консумираната, като тя се изразява в суми за доплащане, като сумата е взета предвид от вещото лице при определяне на дължимия остатък. Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо 90,53 лв. върху непогасената главница за топлинна енергия и сумата от 7,69 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение. Видно от експертното заключение, при изчисляване на дължимите суми вещото лице е взело предвид представените от ответната страна доказателства за платени суми.

Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена, се равнява на претендираното от ищцовото дружество, поради което искът за главница за топлинна енергия следва да бъде уважен в пълен размер.

Напълно основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Установява се от документите за главен отчет и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета. Искът следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 45,05 лева.