Решение № 8 от 15.01.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Русе, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Катина Кавърова при участието на секретаря Десислава Радева като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело № 20254500500896 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК Застраховане” АД, гр. София, ул. „Света София” № 7, ет.5, ЕИК 121265177, депозирана чрез процесуалния представител юр.конс. С. Й. П.-Х., срещу Решение № 1178/21.07.2025 г. постановено по гр. дело № 834 /2024г. по описа на Районен съд – Русе, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Д. С. А. с ЕГН **********, гр. Р., ул. "Г." № *, ет. *, ап. * сумата от 2 450,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания вследствие настъпило на 05.09.2024 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва считано от 05.09.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението и сумата в размер на 100,00лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени средства за лечение на получените при ПТП увреждания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се излагат съображения за това, че решението в частта, с която е уважен предявения иск заплащане на обезщетение за претърпени 1 имуществени вреди е недопустимо, тъй като увреденото лице не е предявило претенция за доброволно заплащане на посоченото обезщетение по реда на чл. 380 от Кодекса за застраховането. Позовава се на нормата на чл. 432, ал1 КЗ съобразно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.

380, т.е. след като процедурата по този законов текст е изчерпана и застрахователят или е отказал да плати обезщетение, или не е платил такова в срок, или увреденият не е съгласен с размера на предложеното му такова.

Провеждането на уредената в разпоредбата на чл. 380 от КЗ процедура, към която чл. 432, ал.1 КЗ препраща е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск за заплащане на обезщетение за вреди /чл. 498, ал. 3 КЗ/, а след като е установено, че към датата на завеждане на исковата молба – 12.02.2025 г. липсва заведена претенция за имуществени вреди в размер на 100 лв. пред застрахователното дружество по реда на чл. 380 КЗ, то следва да се приеме, че въпросната процедура не е била проведена, поради което към тази дата иска на ищцата относно предявената претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 лв. не е допустим, поради което производството по делото в тази част следва да бъде прекратено и да бъде върната исковата молба. Предвид горното, моли решението в тази си част да бъде обезсилено.

Излагат се и доводи за неправилност на решението и в частта, с която е определен размерът на неимуществените вреди, претърпени от ищцата и изразяващи се в болки и страдания. Счита, че неправилно съдът е определил като справедлив размер сумата от 5 000,00 лв. без да посочи критериите, въз основа на които е стигнал до този извод. Твърди, че справедливият размер за неимуществените вреди е 3 000,00 лв, а като се отчете съпричиняването на ищцата – управление на МПС без колан, което определя на 15 %, то счита, че дължимото обезщетение би било в размер на 2 550,00 лв,от която следва да се приспадне доброволно изплатеното обезщетение в размер на 1 000,00 лв.

Като краен резултат намира, че искът е основателен за разликата от 1 550,00 лв /2 550,00 лв – 1 000,00 лв/, за който следва да бъде уважен. Приемайки за основателен по-висок от този размер счита, че първоинстанционният съд е постановил решението си без да обсъди внимателно и задълбочено събраните 2 писмени доказателства и експертното заключение и оценъчната дейност е реализирана без да са спазени процесуалните изисквания за обективност, всестранност и пълнота при съблюдаване на правилата на формалната логика.

Доказателствата не са ценени съобразно действителното им съдържание и не са изложени убедителни мотиви във връзка с достоверността им. Съдът не е извършил съвкупен анализ на доказателствата, а е приел подход, който е превърнал твърденията на ищцата в решаващо доказателство и което води до постановяване на неправилно решение, отчитащо интересите само на едната страна по делото. Акцентира, че в исковата претенция за 4000 лв, се включва и твърдяната от ищцата „видима деформация на носа- С-образно изкривяване“, което обаче остава недоказано в хода на производството като резултат от претърпяното пътно-транспортно произшествие.

Не на последно място сочи, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата поради управление на автомобила без правилно поставен обезопасителен колан.

По подробно изложените в жалбата съображения за процесуални нарушения при постановяване на обжалвания съдебен акт, както и за нарушение на материалния закон, жалбоподателят моли въззивният съд да постанови решение, с което да уважи въззивната жалба и да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер над 1 550,00 лева до присъдените 4 000,00 лева, както и да обезсили решението в частта, с която е уважен предявеният иск за претърпени имуществени вреди в размер на 100,00 лева.

Ответната страна по жалбата Д. С. А. чрез пълномощника й адв. Б. С. е депозирала в срока по чл. 263 от ГПК отговор на въззивната жалба, в който е изразено становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част, е допустямо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Съдът правилно е определил размера на обезщетението, дължимо за причинените на ищцата за неимуществени вреди, като е приел, че справедливото обезщетение е в размер на 5 000,00 лева. При определянето на този размера съдът е съобразил преживяната от ищцата 3 физическа и психическа травма, както и получаването от ищцата на две различни по вид увреждания, които засягат различни части от тялото.

Съобразил е и това, че ищцата е лице в активна трудоспособна възраст, в която временната загуба на работоспособност неминуемо създава психически и социален дискомфорт, че в резултат на получените увреждания, ищцата е била в невъзможност да изпълнява пълиоценно служебните си задължения и в известен период от време се е страхувала да управлява автомобил, и не на последно място периодично проявяващите се субективни оплаквания от болки в зоните на травмираните части. Счита, че изводът на съда за справедливият размер на обезщетение е съобразен и с обществено икономическите условия, както и с преживените в следствие на инцидента силен стрес и уплаха, дискомфорт и неудобства, както и получени телесни увреждания, травми и натъртвания по цялото тяло, болки в основата на носа, главата, шията, лявото бедро и лявата страна на торса, силно и продължително главоболие, видима деформация на носа.

На следващо място счита, че съдът правилно е приел възражението за съпричиняване на вредоносния резултат за неоснователно и недоказано.

Навежда доводи за това, че не е установена по безспорен начин причинно следствената връзка между това, че пострадалата Д. А. е била без предпазен колан и получените телесни увреждания, както и, че от доказателствата по делото няма данни пострадалата с поведението си да е станала причина за вредоносния резултат от ПТП. Напротив, счита за установено, че вредите биха настьпили и ако А. е била с обезопасителен предпазен колан като за да се приеме, че има съпричиняване следва да се установи по безспорен начин, че при използване на обезопасителен колан е невъзможно да се получат травмите на пострадалата, а в случая това не е установено.

Счита решението за допустимо и правилно и в частта за присъдените имуществени вреди, като твърди, че е проведена процедурата по чл.380 КЗ.

Застрахователят е уведомен надлежно за процесното ПТП, като не е необходимо в рамките на тази процедура детайлно да се описват и оценяват от пострадалото лице всички вреди.

По делото е постъпила и частната жалба на ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД, депозирана чрез процесуалния й представител юр.конс. С. Й. П.-Х., против Определение № 4509/ 08.10.2025 по гр. дело № 834 /2024 г. по описа на 4

Районен съд – Русе, с което са определени разноски по делото.

Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приел, че е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата на адвоката, осъществил правна помощ на ищцата по делото. По подробно изложените в частната жалба съображения, частният жалбоподател моли въззивният съд да отмени Определение № 4509/08.10.2025 по гр. дело № 834 /2024 г. по описа на Районен съд – Русе, постановено по производство по чл. 248 от ГПК и да постанови друго, с което да уважи молбата му по чл.

248 от ГПК за изменение на разноските.

Депозиран е отговор на частната жалба, от Д. С. А. чрез пълномощника й адв. Б. С., в който се изразява становище, че същата е неоснователна, а изложените от частния жалбоподател доводи – несъстоятелни. Моли определението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, отговора на същата и изложените доводи на страните, както и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба срещу Решение № 1178/21.07.2025 г. постановено по гр. дело № 834 /2024г. по описа на Районен съд – Русе е подадена от страна по спора, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд действително неправилно е определил размера на претърпените неимуществени вреди, като не се е произнесъл и по своевременно направеното възражение на ответната страна за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат, което съобразно трайно установената съдебна практика прави решението немотивирано и е основание за неговата отмяна. При постановяване на решението си, съдът не е обсъдил наведеното с отговора на исковата молба и поддържано в производството по делото възражение за допринасяне на вредите от страна на пострадалата поради обстоятелството, че същата е била без предпазен колан.

Формирана е задължителна практика на ВКС, обективирана в множество постановени по реда на чл.290 от ГПК решения /решение №212 от 01.02.2012 г., по т.д.№1106/2010 г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №202 от 21.12.2013 г.по т.д.

№866/2012 г. на ВКС, ТК, I отделение, решение №76 от 12.06. 2012 г. по т.д.

5

№377/2011 г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №581 от 30.09.2010 г. по гр.д.

№1019/2009 г. на ВКС, ГК, III отделение и др./, с които е прието, че в задължение на съда е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, а фактическите и правни изводи трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Настоящият въззивен състав, възприемайки изцяло дадените разрешения в посочената задължителна практика, намира за основателно оплакването на въззивния жалбоподател, че необсъждането на направеното от него възражение за допринасяне на вредите от страна на пострадалата, представлява нарушение на разпоредбата на чл.236, ал.2 от ГПК, прави решението немотивирано, което е основание за неговата отмяна.

Настоящият съдебен състав приема, че ищцата Д. С. А. е активно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди за причинените й болки и страдания, в резултат на настъпилото на 05.09.2024 г.