Решение № 373 от 07.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. София, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело № 20241001000008 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство - А. Б. Т., в качеството му на постояннен синдик на „Дивико“ ООД в несъстоятелност срещу Решение № 260004 /27.03.2023г. по т.д.№ 102/19 по описа на ОС- Кюстендил, с което е са отхвърлени предявените в условията на евентуалност от него срещу „Дивико“ ООД и П. П. С. искове с правно основание чл. 646 ал.2 т.1 от ТЗ и чл. 64 6 ал.2 от ТЗ за обявяване на недействително по отношение на кредиторите на „Дивико“ ООД в несъстоятелност извършеното на 31.07.2018г. плащане на П.

П. С. на сумата 450 000лв., като изпълнение на неизискуемо парично задължение, в случай на отхвърляне на този на иск на иск с правно основание чл. 646 ал.2 т.3 от ТЗ и чл. 649 ал. 2 от ТЗ за обявяване на недействително по отношение на кредиторите извършеното на 31.07.2018г. плащане на П. П. С. на сумата 450 000лв., като погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, както и за осъждането на ответника да върне сумата 450 000лв. в масата на несъстоятелността, ведно със законната лихва, считано от датата на превода до окончателното изплаща не на сумата.

1

Твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон, както и поради допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че въз основа на изложеното от него, като ищец, съдът е следвало да остави исковата му молба без движение и да му укаже, след като констатира противоречие между обстоятелствената част и заявения петитум, че следва да предяви иск по чл. 55 от ЗЗД, като му даде указания в този насока. Моли това процесуално нарушение да бъде отстранено от въззивната инстанция. В случай че, съдът приеме, че липсва такова процесуално нарушение, твърди че правните изводи на КОС са неправилни и моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което бъдат уважени исковете. Твърди, че тъй като към момента на предявяване на иска, решението на Окръжен съд – Пазарджик, с което се отрича правото на ответника на вземане към „Дивико“ ООД - в несъстоятелност, не е било влязло в сила, то към датата на предявяване на иска са били налице основания за уважаване на иска. Счита също така, че дадената правна квалификация от страната не обвързва съда и при наличието на неясноти е следвало исковата молба да бъде оставена без движение. Счита, че изложените в исковата молба факти и обстоятелства са неясни и недостатъчни за определяне на правната квалификация на предявените от ищеца искове, тъй като в обстоятелствената част е било изложено твърдение за извършено плащане от длъжника в производството по несъстоятелност, при знанието, че то не съществува, а в петитума е поискано обявяването за недействително по отношение на кредиторите на дружеството, като изпълнение на изискуемо задължение.

Моли да бъде установена нередовността на исковата молба и същата да бъде оставена без движение, като съдът се произнесе служебно по допустимостта на решението в неговата обжалвана част. Евентуално моли за отмяна на решението, като неправилно и незаконосъобразно.

В срок не са постъпили отговори на жалбите от ответниците.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна и подлежи на разглеждане.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 2

ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част, поради което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата неправилност.

По направеното възражение във въззивната жалба относно наличие на образувано производство по нередовна искова молба.

Възражението е неоснователно. В подадената от синдика на „Дивико“ООД – в несъстоятелност искова молба не е налице противоречие между твърдяното от фактическа страна и заявените искания. В исковата си молба, синдикът е твърдял факти относно наличието на открито производство по несъстоятелност; определена начална дата; извършено плащане от дружеството на сумата 450 000лв. на 31.07.2018г. , като погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, като в условията на евентуалност се твърди, че то не е било изискуемо или, че евентуално с тази сума е погасено изискуемо парично задължение на длъжника в сроковете по чл. 646 ал.2 от ТЗ. В тази връзка и в случай че бъдат уважени исковете е претенедирано връщане на сумата в масата на несъстоятелността, като бъде осъдено лицето, което я е получило. Никъде в твърденията си, ищецът не е посочил, че е извършено плащане на сумата 450 000лв., която е изплатена без правно основание, нито е искал връщането на получена без правно основание сума. Заявения в условията на евентуалност иск за връщане на сумата е изрично посочено, че се предявява, в условията на евентуалност и в случай, че бъдат уважени исковете за обявяване на относителната недействителност.

Тъй като не е било налице противоречие между обстоятелствена част и петитум не са били налице и условията за оставяне на исковата молба без движение, същата не е нередовна т.е. решението не е недопустимо.

Едва с въззивната жалба, ищецът твърди, че е предявил иск за осъждането на ответника (П. П. С.) за връщане на сумата, като получена без правно основание. Това твърдение се разминава с посоченото от него изложение на фактите и с вида на предявените искове. В случай, че същият бе предявил само осъдителен иск, а не конститутивни искове в условията на евентуалност, то като ответници в производството не би следвало да посочи дружеството в несъстоятелност и П. П. С.. Предявеният осъдителен иск е заявен в условията на евентуалност, ако бъдат уважени конститутивните искове и с правно основание чл. 648 от ТЗ във вр. чл. 55 ал.1 от ЗЗД.

3

В конкретния случай, че безспорно изложени фактически твърдения и при наличието в хода на производството на промяна на обстоятелствата от фактическо естество, страната е следвало да извърши съответните процесуални действия.

От събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:

Молба за откриване на производство по несъстоятелност, видно от служебно извършена справка в ТР, е подадена от длъжника „Дивико“ ООД на 18.09.2018.

С влязло в сила Решение № 78/29.11.2018 г., постановено по т.д. № 77/2018 г. по описа на КнОС е обявена свръхзадължеността на

„Дивико“ООД, с ЕИК 112603555, определена е началната й дата - 09.07.2015 г., както е открито производство по несъстоятелност за дружеството, наложени са общи възбрана и запор върху имуществото на дружеството и е назначен за временен синдик А. Б. Т..

С Решение № 72 от 04.11.2019 г., постановено по посоченото по- горе дело, „Дивико“ООД е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността му, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, прекратени са правомощията на органите му, длъжникът е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото включено в масата на несъстоятелността и е предоставено това право на синдика на дружеството, постановено е започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.

Към момента на предявяване на исковете и към настоящия момент А. Б.

Т. е синдик на „Дивико“ООД- в несъстоятелност.

Ответникът П. П. С. с молба за предявяване на вземане по чл. 685 от ТЗ, е поискал сумата 774 696.97 лв., част от придобитото от него вземане по Договора за цесия от 21.05.2018 г. в общ размер на 1 200 683.30 лв. да бъде включено в списъка на приетите вземания. Видно от данните в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Дивико“ООД - в несъстоятелност вземането е било включено в Списъка на приетите предявени вземания по чл. 686, ал.1, т.1 от ТЗ, обявен в ТР на 11.01.2019 г. Срещу приетото вземане е възразил кредиторът И. Й. Б.. С определение от 08.08.2019 г., постановено по ч.т.д.№8/2019г. по описа на ОСКюстендил е изключено от списъка вземането на ответника П. П. С.. По 4 предявен от последния иск с правно основание чл. 694, ал.2, т.2 от ТЗ е било образувано т.д. № 86/2019 г. по описа на КнОС, което е било прекратено поради отказ от иска, заявен от П. П. С..

Видно от представения по делото Договор за заем от 12.01.2006 г. "Асо сигма" АД, в качеството на заемодател е предоставило на „Дивико“ООД сумата от 400 000 лв. Било е уговорено, че заемодателят може да предостави целият размер на заема на части до 31.05.2006 г. Според договора заемателя е бил задължен да върне сумата от 400 000 лв. в срок до 31.08.2008 г., заедно с уговорената лихва. В случай на неизпълнение, върху неизплатената част се дължала лихва в размер на 0.5% за всеки просрочен ден.

Видно от представените по делото протоколи, сумата по договора за заем е била предоставена на части, както следва: на 12.01.2006 г. - 200 000 лв.; на 7.03.2006 г. - 100 000 лв.; на 15.05.2006 г. - 50 000 лв. и на 17.05.2006 г. - 50 000 лв.

С Договор за цесия от 15.09.2008 г. "Асоциация за сигурност и охрана Сигма" АД (правоприемник на "Асо Сигма" АД ) е продало на К. Д. М. вземането към „Дивико“ООД, което е в размер на 400 000 лв., ведно с всички аксесорни права и принадлежности на главното вземане, включително възнаградадителни лихви, обезщетения за забава, неустойки и разноски. С Уведомление за цесия от 15.09.2008 г. „Дивико“ООД е било уведомено за сключения договор за цесия.

Със споразумение- анекс от 18.09.2008 г. към Договора за заем от 12.01.2006 г. К. Д. М.. и „Дивико“ООД са се споразумели да се промени т.9 от договора, като в случай, че до изтичане на срока по т.7 /31.08.2008 г./ сумата, предмет на договора, не е върната на заемодателя, ведно с лихвите, върху неизплатената част се дължи неустойка в размер на 0.25% за всеки просрочен ден.

Съгласно споразумение от 21.09.2010 г. сключено между К. Д. М. и „Дивико“ООД към Договора за заем от 12.01.2006 г. дружеството е признало, че дължи на М. сумата в размер на 400 000 лв.- главница и лихва в размер на 39 252.75 лв. за периода от 13.04.2007 г. до 31.08.2008 г. Съгласно т.З от споразумението, „Дивико“ООД се е съгласило, че дължи на К. Д. М. и сума в размер на 761 430.55 лв.- неустойка, считано от 01.09.2008 г. Общият размер на задължението по споразумението към датата на подписването му5 21.09.2010 г. е 1 200 683.30 лв.

„Дивико“ООД подписал на 21.09.2010г. запис на заповед на К. Д. М. за сумата 1 200 683.30 лв. с падеж 30.09.2013г. и място на плащане гр. София.

Въз основа на посочения запис на заповед, К. Д. М. се снабдил с изпълнителен лист в производство по чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. № 481/15 по описа на Районен съд – Ихтиман, за осъждането на „Дивико“ООД да му заплати сумата 1 200 683.30 лв. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 08.07.2015г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 24 013,67лв.

С Договор за цесия от 21.05.2018 г. К. Д. М. е продал на П. П. С. вземане в размер на 1 200 683.30 лв., ведно със законната лихва от 08.07.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски24 013.67 лв., обективирани в изпълнителен лист от 08.07.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 481/2015 г. по описа на РС- Ихтиман, което вземане произтича от Запис на заповед, издаден на 21.09.2010 г. Прехвърленото вземане е в общ размер на 1 224 696.97 лв. С Уведомление за цесия от 22.05.2018 г.

„Дивико“ООД е било уведомено за сключения договор за цесия.

Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 31.07.2018 г. „Дивико“ООД е извършило плащане на П. П.

С. на сумата от 450 000 лв.

С Решение № 33/21.03.2018 г., постановено по т.д. № 107 по описа за 2016 г. на ОС- Пазарджик по иска на С. М. В., предявен против К. Д. М. и „Дивико“ООД, е прието за установено по реда на чл. 464, ал. 1 ГПК, че вземането на К. Д. М., като взискател по изп. дело № 20158880400176 по описа на ЧСИ Г. З., рег.№ ***, район на действие ОС- гр. Пазарджик в размер на 1 200 683,30 лв. по изпълнителен лист от 09.07.2015 г., издаден по заповед за незабавно изпълнение от същата дата по ч.гр.дело № 481/2015 г. по описа на Районен съд Ихтиман не съществува.