Решение № 3908 от 30.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3908 гр. Варна, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. И. като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20223110106177 по описа за 2022 година

Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК за установяване на вземането на кредитора Банка „ДСК“ АД, ЕИК **** по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по ЧГРД № 3639/2021 г. на РС Варна срещу длъжника В. Н. Г., ЕГН ********** за сумите, представляващи задължение по договор за револовиращ кредит № *****, както следва: 961.32 лева главница, 752.90 лева договорна /възнаградителна лихва/ за периода 15.12.2016 г. – 20.10.2020 г. вкл.; 37.91 лева лихва за забава за периода 21.10.2020 г. – 12.03.2021 г. вкл., ведно със законната лихва върху вземането, считано от подаване на исковата молба до окончателното му изплащане.

Ищецът моли за осъждане на ответника да му заплати разноските за заповедното и за исковото производство.

Твърденията от които ищецът черпи права са, че вземането произтича от задължения по договор за револвиращ кредит по кр.сметка № 13/27171089. За същото вземане кредиторът е подал в РС Варна заявление по чл.417 ГПК срещу длъжника В.

Н. Г., същото е уважено и заповедният съд е изд ал заповед по чл.417 ГПК № 251/15.3.2021 г. Тъй като заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането му. В едномесечния срок ищецът е предявил иск по който е образувано настоящото гр.дело.

Основание на вземането е сключен между страните договор за издаване и обслужване на кр.карта с револвиращ кредит в размер на 1000 лева под формата на кредитен лимит.

Неразделна част от договора са Общите условия на банката, същите са приети и подписани от кредитополучателя. Преди подписване на договора банката е 1 предоставила на кредитополучателя подробна информация за сравняване с различните предложения и получаване на информирано решение за сключване на кредита, което кредитополучателя е удостоверил с полагане на подпис върху документа. Срокът на кредита, условията за погасяването му, правата и задълженията на страните са посочен в Общите условия. Посочена е банковата сметка на клиента по която се извършват усвояването, отчитането и обслужването на кредита. Дължимите месечни минимални вноски са погасявани до 15.12.2016 г. След тази дата е преустановено погасяването на кредита и револвирането в четири поредни месеца – януари, февруари, март и април 2017 г. Същото е основание за обявяване предсрочната изискуемост на кредита за което кредиторът е отправил уведомление по чл.60, ал.2 ЗПК до длъжника. След настъпване изискуемостта на кредита, ответникът не е заплатил дължимите суми, поради което ищецът е подал заявление по чл.417 ГПК пред РС Варна. В негова полза са издадени заповед № 251/15.3.2021 г. и изпълнителен лист въз основа на които е образувано изп.дело.

Ищецът е предявил евентуален осъдителен иск в случай, че съдът приеме, че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, по изложените твърдения в исковата молба, ищецът Банка „ДСК“ АД е направил искане съдът да постанови решение с което да осъди ответника В. Н.Г. да му заплати следните суми, представляващи дължими суми по договора за кредит: 961.32 лева главница, 752.90 лева договорна /възнаградителна лихва/ за периода 15.12.2016 г. – 20.10.2020 г. вкл.; 37.91 лева лихва за забава за периода 21.10.2020 г. – 12.03.2021 г. вкл., ведно със законната лихва върху вземането, считано от подаване на исковата молба до окончателното му изплащане.

В срока по чл.131 ГПК ответникът чрез назначен процесуален представител е подал отговор на исковата молба.

Оспорва иска като сочи следните основания:

Спорен е въпроса дали кредитът е станал предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК.

Счита, че е приложима тригодишната погасителна давност за вземанията за възнаградителна лихва по чл.111, б.“в“, предл.второ ЗЗД. От момента в който ответникът е изпаднал в забава до подаване на заявлението са изминали повече от 3 години. Заявява, че в исковата молба не се съдържат самостоятелни факти относно предявения евентуален иск за сумите, които са предмет на установителния иск. Счита, че предявения евентуален осъдителен иск с посочения петитум е недопустим на осн.т.11“б“ от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Моли за отхвърляне на исковите претенции.

Ищецът обосновава правния си интерес от водене на иска от обстоятелството, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.6 ГПК.

2

В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа молбата. Ответникът чрез процесуален представител поддържа отговора.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, по свое убеждение и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване за установяване съществуването на вземането е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които претендира отхвърлянето на предявения иск.

От представените с молбата доказателства се установява, че между В. Г. и Сосиете Женерал Експресбанк АД, сега Банка ДСК АД, на 13.10.2016 г. е сключен договор за револвиращ кредит № **** с който при условията на договора на Г. е предоставен потребителски револвиращ кредит за кредитна карта с кредитен лимит 1000.00 лева и срок на договора – безсрочен. Уговорен е срок за плащане на минимална погасителна вноска от 1-во до 15-то число на месеца, следващ всеки изтекъл отчетен период, а ако 15-то число е неработен ден – не по-късно от следващия работен ден. Същият е усвоен от кредитополучателя. Тези фактически твърдения на ищеца не се оспорват от ответника.

От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 3639/21 г. на РС Варна се установява, че със заповед № 251/15.03.2021 г. е разпоредено д лъжникът В. Г. да заплати на кредитора Банка ДСК ЕАД процесните суми, които са посочени в исковата молба.

Във връзка с направените оспорвания от ответника е проведена ССЕ. От заключението на в.л. М.И. от 23.10.2023 г., което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че от кредитополучателя са извършени усвоявания от предоставения кредитен лимит, съгласно Договора за кредит от 13.10.2016 г. Към 22.01.2018 г., от страна на кредитополучателя, е допуснато неизпълнение на задължението за заплащане на четири минимални суми за револвиране, съответно за падежни дати: 15.02.2017 г.; 15.03.2017 г.; 15.04.2017 г. и 15.05.2017 г. Непогасените задължения по Договора за кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 12.03.2021 г., са в общ размер 1767,13 лв., в т.ч.: главница, в размер на 961,32 лв., договорна лихва за периода от 15.12.2016 г. до 21.10.2021 г., в размер на 752,91 лв., законна лихва за забава за периода 21.10.2020г.до 12.03.2021г., в размер на 37,90 лв., такса за нереволвиране по КК, в размер на 15,00 лв. Непогасените задължения по Договора за кредит, към датата на 3 изготвяне на заключението (20.10.2023г.г.), са в общ размер 2037,46 лв., в т.ч.: главница, в размер на 961,32лв., договорна лихва за периода от 15.12.2016г. до 21.10.2021 г., в размер на 752,91лв., законна лихва за забава за периода 21.10.2020г. до 20.10.2023г., в размер на 308,23лв., такса за нереволвиране по КК, в размер на 15,00лв.

След датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист (12.03.2021 г.) до датата на изготвяне на експертизата (20.10.2023г.), не са постъпвали плащания за погасяване на задължението. За периода 30.04.2020 г. – 12.03.2021 г. – деня на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 2629/2021 г. за издаване на заповед по чл.410 ГПК задължението е в размер на 1767.13 лева, от която сума главница 961.32 лева, договорна /възнаградителна лихва/ за периода 30.04.2020 г. – 21.10.2020 г. 752.90 лева, зак.лихва за забава за периода 21.10.2020 г. – 12.03.2021 г.

37.91 лева.

Съгласно Общите условия на банката – кредитор в чл.11 и чл.12 при забава в плащанията на главница и/или лихва банката може да изиска погасяване на предоставения кредит ведно с начислените лихви, такси и други дължими суми, ако има такива, като обяви кредита за изискуем и при наличие на едно от изброените обстоятелства: при неизпълнение на задълженията, при констатиране на недостоверност на сведенията, при започване на действия на принудително изпълнение срещу кредитополучателя от банката или от трети лица, при неиздължаване в срок, обявяване на предсрочна изискуемост или поискано от банката предсрочно погасяване на други задължения, произтичащи от сключени договори за кредит между банката и кредитополучателя, или от други правоотношения между тях.

С покана-уведомление от ищеца до ответника същият е уведомен, че кредитора обявява кредита за предсрочно изискуем за цялото вземане и че ще предприеме действия за съдебно събиране на задължението. Същите са връчени чрез ЧСИ Л.Станев с район на дейсйтвие ОС-Варна. На адреса на длъжника, който същият е предоставил на кредитора и на адреса, вписан в база данни на общината по неговото местоживеене, същият не е открит. ЧСИ е поставил две уведомления по чл.47 ГПК с придружителни писма от кредитора, представляващи покана-уведомление до длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. ЧСИ е съставил констативен протокол в който са отразени извършените действия по връчване на поканата ведно с придружителното писмо и е приел същите документи за връчени на осн.чл.47, ал.5 ГПК.

С тълк.решение № 4/2013 г., постановено по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.18 е прието, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след 4 като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл.

422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

В настоящия случай предсрочната изискуемост на цялото вземане е уговорена между страните в самия договор за кредит /чл.11 и чл.12 на ОУ/, а също така кредиторът я е обявил на длъжника и по реда на чл.60, ал.2 от ЗКрИ, като за извършените действия ЧСИ е съставил протокол. Съгласно разпоредбата на чл.434, ал.2 ГПК съдът приема, че са налице доказателства за удостоверяване на изпълнителните действия и че длъжникът е редовно уведомен за обстоятелството, че кредиторът е обявил предсрочната изискуемост на кредита. Сумите които са посочени в заключението на вещото лице като неплатени на падежа и математически изчисления размер на обезщетенията за забава съответстват изцяло на исковите претенции и на сумите за които РС Варна е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 3639/2021 г.

В мотивите на решение № 147 от 26.01.2021 г., постановено по т.д.№2256 по описа за 2019 г. на ВКС, ТК, второ отделение, на решение №10 от 25.02.2020 г., постановено по т.д.№ 16/2019 г. на ВКС, ТК, второ отделение и други е прието, че ако в исковото производство по реда на чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 от ГПК /без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен/, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, в този случай не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението на ищеца-кредитор поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми.