Решение № 127 от 20.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Русе, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20254520201755 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Г. Т., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, ******, чрез адв. Б. Д. от АК – Русе със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Гладстон“ № 5, ет. 2, против Наказателно постановление № 8820/29.08.2024 г. на началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя му е наложено наказание „глоба“ в размер на 3 500 лв. на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 ЗП, вр чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Оспорва изцяло възприетата от наказващия орган фактическа обстановка. Неправилно била приложена санкционната норма и неправилно била ангажирана отговорността на водача на превозното средство. Размерът на наказанието бил прекомерно завишен. Изложените мотиви били бланкетни, правещи постановлението необосновано. Не била 1 извършена правилна преценка за приложението на чл. 28 ЗАНН. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за него се явява упълномощеният защитник адв. Б. Д., която поддържа жалбата, моли за нейното уважаване и представя подробни писмени бележки в подкрепа на тезата си. Претендира разноски в полза на нейния доверител.

Административнонаказващият орган - началникът на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призовани, не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от юрк. Р. П., в което се развиват подробни съображения за неоснователността на жалбата и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 18.10.2024 г. по пощата, при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя по пощата на 11.10.2024 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

С Решение № 3055/14.11.2025 г. по КАНД № 242/2025 г. на АдмС-Русе е отменено Решение № 20/14.01.2025 г. по АНД № 1834/2024 г. на РС – Русе и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Русе.

Наказателно постановление № 8820/29.08.2024 г. на началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, е издадено против А. Г. Т. за това, че на 01.08.2024 г., в 11,31 ч., на път II-23, км 6, на отбивна площадка в посока с. Червена вода – гр. Русе, жалб. Т. управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „МАН“, модел „ТГС“, с рег. № *****, като в процеса на извършената проверка било установено, че водачът извършвал превоз на фракция, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (разрешително) съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

Тази необходимост била налице, тъй като при измереното разстояние между осите 1,40 м сумата от натоварването на ос на двойната ос на МПС, била 2

31,350 т при максимално допустимо натоварване на оста от 19 т съгласно чл.

7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, като превишаването е с 12,350 т, поради което ППС се явява тежко.

От разпита на актсъставителя и приложените към делото писмени доказателства се установи следната фактическа обстановка:

На 01.08.2024 г., около 11,31 ч, св. Р. Й. Г. – служител на Агенция „Пътна инфраструктура“, който осъществявал контрол по републиканската пътна мрежа на отбивна площадка, находяща се на 6 км на път II-23 – с. Червена вода – Русе, поради което спрял за проверка товарен автомобил с четири оси, от които две управляеми, марка „МАН“, модел „ТГС“, с рег. № *****, който превозвал каменна фракция. Те установили, че водач на това МПС е жалб. А.

Г. Т. и пристъпили към извършване на проверка на теглото на МПС и товара му с оглед изискванията на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Той измерил с техническо средство – ролетка, разстоянието между двойните управляеми оси и установил същото да е 1,40 м, като впоследствие, с техническо средство – електронна мобилна везна, измерил и натоварването на двойната ос. Преди измерването служителят на АПИ запознал жалб. Т., че везната е нулирана, при което пристъпил към измерване. При претеглянето на управляваното от жалбоподателя ППС се установило, че натоварването на 3-та и 4-та задвижваща ос – двете управляеми двойни оси, било 31,350 т при максимално допустимо натоварване от 19 т, като превишаването на максимално допустимата норма било със 12,350 т. При това положение свидетелят съставил АУАН срещу жалб. Т. за установеното нарушение, след което последният продължил курса с управляваното от него ППС.

Тази фактическа обстановка съдът установи въз основа на разпита на свидетеля Р. Й. Г., както и от събраните и приложените по делото писмени доказателства.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че липсвало доказателства касателно метрологическата годност на техническите средства и че те не били от одобрен тип. От техническите средства единствено електронната везна подлежи на периодична проверка, за което има писмено доказателство за премината такава – заявление за проверка № 29-22097/25.04.2024 г., намиращо се на л. 43 от АНД 1834/2024 г. на РС – Русе. За ролетката, доколкото същата не губи метрологическата си годност във 3 времето, е достатъчно да има доказателства, че е средство за измерване от сертифициран тип, за което отново има писмени доказателства – л. 50-52 от АНД 1834/2024 г. на РС – Русе. Не е спорно по делото, че жалб. Т. е управлявал процесното МПС на въпросната дата и че е бил спрял за проверка, поради което, с оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира соченото от наказващия орган административно нарушение за доказано.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Съставът на санкционната разпоредба на чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗП предвижда наказание за физически лица, нарушили описаните в текста разпоредби, включително и чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 ЗП, каквато разпоредба се вменява във вина да е нарушена от жалбоподателя. Съгласно чл.

26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 ЗП за дейности от специално ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на тежки превозни средства. Кое превозно средство е „тежко“ по смисъла на този легален термин дефиниция дава чл. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като в т. 2 от същия е посочено, че тежко ще бъде това ППС, чието претоварване на ос надвишава нормите, посочени в чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г. Установено е, че управляваното от жалб. Т. товарно МПС - „МАН ТГС“ има една двойна управляваема ос – 3-та и 4-та, като разстоянието между осите е измерено със съответното сертифицирано и одобрено техническо средство – ролетка, и е установено да е 1,40 м. Така максималното натоварване на една двойна ос, приложимо към процесното 4

ППС, е уредено в чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. и е 19 т.

При измерването с електронна везна, преминала метрологичен контрол за техническата си изправност, се е установило, че натоварването на двойната ос надхвърля с 12,350 т установената норма, защото е измерено натоварване от 31,350 т. Превишаването на нормата е с 65%.

Видно от Решение № 3055/14.11.2025 г. по КАНД № 242/2025 г. на АдмС-Русе е прието, че с Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 г. по тълк. д. № 5/2023 г. на ОСС от НК на ВКС и П. и Втора колегия на ВАС са дадени указания, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение не по чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. “а“, пр. 2 ЗП, а по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл.

139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза. В случая наказващият орган не твърди и не представя доказателства, че жалбоподателят е собственик на ППС, нито че същият е лицензиран превозвач. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че няма правомощия да преквалифицира деянието. Това негово задължение произтича от цитираното от касационната инстанция Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, както и от задължителните указания на касационното решение предвид текста на чл. 224 АПК. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че не е налице възможност да бъде преквалифицирано деянието с нарушена разпоредба чл.

139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а санкционната норма – в чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, тъй като това изменение е допустимо и не се извършва съществено изменение във фактическата обстановка, възприета от наказващия орган и въззивния съд. Фактите и обстоятелствата, релевантни за изменението на наказателното постановление и възприети от наказващия орган по горецитираните текстове на ЗДвП, са идентични с тези, свързани с нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 ЗП и санкционна норма свързани с чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗП. В настоящия случай става въпрос за прилагането на закон за по-леко наказуемо деяние, доколкото към датата на нарушението административното наказание „глоба“ е било предвидено в размер от 500 до 3 000 лв. Преквалифицирането на деянието също така е възможно и поради 5 обстоятелството, че конкретният наказващ орган разполага с компетентност да издава наказателни постановления по ЗДвП, доколкото текстът на чл. 167а, ал. 2, т. 2 ЗДвП е предвиждал такава възможност – определените от председателя на УС на АПИ лица да издават наказателни постановления по ЗДвП, а такава заповед е налице на л. 82 от АНД 1834/2024 г. на РС – Русе, от която конкретният наказващ орган черпи своята компетентност. Такава компетентност е била налице и към датата на извършване на нарушението, а добавянето на председателя на УС на АПИ към лицата от чл. 189, ал. 2 ЗДвП само прецизира съществуващата му компетентност да бъде наказващ орган и съответно да оправомощава други лица с такава компетентност.

Жалбоподателят, макар и да е оспорил изводите на касационната инстанция, че изменение на наказателното постановление досежно нарушената разпоредба и санкционния текст, не е изложил конкретни съображения в какво точно се изразява същественото изменение на фактическата обстановка.