Решение № 75 от 25.10.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Бургас, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Л. Г. П. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600134 по описа за 2022 година С присъда №8 от 12.04.2022г. по НОХД №579/2020г. Сливенският окръжен съд признал подс. И. Г. Г. за виновен в това, че на 20.07.2020г. в землището на село Панаретовци, община Сливен, умишлено умъртвил С. Т.

С., като деянието е извършено предумишлено, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.9 вр. чл.115 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от двадесет години.

Със същата присъда първоинстанционният съд признал подс. И. Г. Г. за виновен в това, че на неустановена дата и място е придобил и до 07.08.2020 г. в село Панаретовци, община Сливен, държал огнестрелно оръжие - сигналногазов пистолет „ИЖ 79-8“ /Байкал/ със заличен номер, преработен в боен пистолет кал. 9х18 мм, като оригиналната му цев е подменена с бойна /нарезна цев/, без да е имал за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от пет години.

На основание чл.23 от НК определил на подс. И. Г. Г. едно общо наказание, най-тежкото измежду наложените му - лишаване от свобода за срок от двадесет години, което да изтърпи при първоначален строг режим съгласно чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС.

На основание чл.59, ал.1 от НК приспаднал от срока на наложеното общо наказание времето, през което подс. И. Г. Г. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 08.08.2020г. до привеждане на присъдата в 1 изпълнение.

Осъдил подс. И. Г. Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Сливенския окръжен съд, сумата 2 286,30 лева, представляваща направени по делото разноски.

Осъдил подс. И. Г. Г. да заплати на ОД на МВР – Сливен сумата 31 179,26 лева, представляваща направени по делото разноски в хода на досъдебното производство.

Отнел в полза на държавата, на основание чл.53, ал.1, б. „а“ и ал.2, б. „а“ от НК веществените доказателства - сигнално-газов пистолет „ИЖ 79-8” /Байкал/ със заличен номер, преработен в боен пистолет калибър 9x18 мм, като оригиналната му цев е подменена с бойна /нарезна цев/ и 3 броя пълнители за него, поставени в хартиен плик с лепенки № 000643 на ГДНП, сектор „ЕКД“, с поставена лепенка Случай № 2020-02524-F-01, ВД № 202002524.1 на НИК - София, с поставена лепенка Случай № 2020 - 02698-F-01, ВД № 2020-02698.1 на НИК - София.

Произнесъл се и по останалите веществени доказателства, като постановил тяхното унищожаване с изключение на лек автомобил м. „Тойота Ланд Круизер“ с рег.№ ** **** **, за който постановил да се върне на наследниците на починалия му собственик С. Т. С. – С. И. С. и И. С. Т..

Поверениците на частния обвинител С. И. С. – адв. С. С. и адв. М. К. от Адвокатска колегия – Сливен, са обжалвали първоинстанционната присъда с оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия за престъплението убийство наказание от двадесет години лишаване от свобода, като намират същото за занижено. Заявяват, че наказанието доживотен затвор отговаря на степента на обществена опасност на деянието и на тази на дееца.

Считат, че следва да се отчитат като смекчаващи вината обстоятелства добрите характеристични данни на подсъдимия, чистото му съдебно минало и младата му възраст, което първата инстанция е сторила, но ги е абсолютизирала. Изразяват позиция, че заявеното от подсъдимия в последната му дума пред съда съжаление за извършеното, не следва да се цени като смекчаващо обстоятелство, тъй като е направено декларативно и с цел да получи по-леко наказание, но не е израз на искрено разкаяние за стореното. В подкрепа на това си становище изтъкват липсата на съдействие от подсъдимия в хода на разследването и промяната на неговата защитна теза, макар и направена в съдебната фаза чрез свидетелските показания на неговите близки. Аргументират извод, че степента на обществена опасност на конкретното убийство е изключително висока и се обосновава от предварителната подготовка за неговото осъществяване, от предумисъла, от проследяването на пострадалия, от особената жестокост на дееца и мъчителния начин за жертвата, от множеството изстрели по цялото тяло на пострадалия и упражнения спрямо него висок интензитет на насилие, от последващото поведение на подсъдимия, свързано със заличаване на следите от престъплението, каквито са скрИ.ето на трупа на жертвата, изхвърлянето 2 на телефона и батерията му, използването на ръкавици, скрИ.ето на оръжието, послужило за извършване на убийството. По тези съображения и отчитайки наличието на отегчаващи вината обстоятелства, смятат, че за извършеното убийство на подсъдимия следва да се наложи наказание доживотен затвор. Като намират наложеното наказание от двадесет години лишаване от свобода за несъразмерно леко и несъответно на изключително високата степен на опасност на конкретно извършеното убийство и на високата лична опасност на дееца, молят въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като замени наказанието лишаване от свобода с доживотен затвор.

Поверениците на частния обвинител И. С. Т. – адв. В. С. и адв. М. К. от Адвокатска колегия – Сливен, са обжалвали присъдата със същото оплакване – явна несправедливост на наложеното наказание двадесет години лишаване от свобода. Считат, че това наказание очевидно не съответства на обществената опасност на деянието, която е изключително висока, и на тази на дееца, както и на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и на целите по чл.36 от НК. По тези съображения намират наложеното наказание за занижено, поради което искат същото да се замени с по-тежко – доживотен затвор. Акцентират на предумисъла, с който е извършено убийството, като подробно мотивират неговите характеристики и тяхното проявление в конкретния случай. Смятат, че чистото съдебно минало на подсъдимия и младата му възраст не следва да се абсолютизират и да обосновават определяне на наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства.

Обръщат внимание на отегчаващите вината обстоятелства, за каквито посочват множеството изстрели по цялото тяло на пострадалия, жестокостта на дееца, мъчителния за жертвата начин на причиняване на смъртта, предварителната подготовка и всички останали обстоятелства, предхождащи извършването на деянието. Предвид на това намират, че за извършеното убийство на подсъдимия следва да се наложи наказание при значителен превес на отегчаващите вината обстоятелства. Приемат, че при установения значителен превес на отегчаващите вината обстоятелства, ведно с тежкия престъпен резултат, наказанието, което ще изиграе необходимата роля спрямо подсъдимия и останалите членове на обществото, е доживотен затвор.

Изразяват несъгласие с решението на съда да се определи по второто обвинение за престъплението по чл.339 от НК наказание в рамките на максимума, а за по-тежкото престъпление по чл.116 от НК да се определи наказание в рамките на минимума. Молят въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като замени наложеното наказание от двадесет години лишаване от свобода с доживотен затвор.

Първоинстанционната присъда е обжалвана и от адв. Р. К. упълномощен защитник на подс. И. Г. с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Защитникът намира осъдителната присъда за престъплението по чл.116 от НК за необоснована, тъй като счита, че анализът на събраните в 3 хода на съдебното следствие доказателства не установява по несъмнен и категоричен начин фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява недоволство от решението на съда да приеме за недоказано присъствието на малолетното дете на подсъдимия на местопроизшествието, както и застъпената от защитата теза за развитието на инцидента, възникнал на инкриминираната дата между подсъдимия и пострадалия. Аргументира необоснованост на присъдата с недоказаност на възприетия от обвинението мотив, стоящ в основата на поведението на подсъдимия и водещ при квалифициране на убийството. В същата насока изтъква, че е налице несъответствие между събраните по делото писмени доказателства, в това число и представени от защитата в съдебно заседание, и твърдените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически обстоятелства, отнасящи се до деловите взаимоотношения между подсъдимия и неговото семейство, от една страна, пострадалия, от друга и държавата в лицето на Държавен фонд „Земеделие“, от трета. Оспорва като недоказан възприетия от съда квалифициращ признак от субективната страна на деянието – предумисъл. Счита, че в случая не са налице изискуемите от доктрината и от безпротиворечивата съдебна практика задължителни предпоставки за квалифициране на деянието по чл.116, ал.1, т.9 от НК, каквито са вземането на решение в сравнително спокойно и хладнокръвно съС.ие, при обсъждане на мотивите за и против извършване на престъплението, както и времева отдалеченост между момента на вземане на решението за извършване на престъплението и момента на самото извършване на деянието. Подчертава, че евентуалната аргументация, свързана със средството да осъществяване на престъплението – преработен сигнално-газов пистолет, не издържа критика, тъй като няма нито едно доказателство в подкрепа на твърдението, че оръжието е придобито единствено с цел осъществяване на престъплението. На това твърдение противопоставя свое Т.а, според което процесният пистолет е бил придобит от подсъдимия много време преди той да се запознае с пострадалия.

Критикува като житейски нелогично и абсурдно становището на обвинението, че подс. Г., за да си създаде алиби, е взел със себе си малолетното си дете при извършване на престъплението. Приема за оборено твърдението за двукратното посещение на местопрестъплението от подсъдимия, като се позовава на заключението на вещото лице д-р Ч. относно времевия отрязък между първото и последното нараняване на пострадалия.

По тези съображения счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон досежно наличието на квалифициращия признак предумисъл, вместо да признае подсъдимия за виновен по основния състав на престъплението убийството по чл.115 от НК. По повод наложеното на подсъдимия за престъплението по чл.116, ал.1, т.9 от НК най-леко измежду трите алтернативно предвидени наказания, изтъква, че съдът коректно е игнорирал искането на частното обвинение за налагане на наказание доживотен затвор, тъй като конкретното престъпление не се характеризира с изключителна 4 тежест, каквато се изисква за посоченото по-тежко наказание. Като твърди, че е налице превес на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства, счита, че наложеното наказание от двадесет години лишаване от свобода се явява прекомерна санкция и ненужна репресия, тъй като постигането на целите по чл.36 от НК е възможно да се осъществи с определяне на наказание към минималния предвиден в закона. Изтъква, че прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление, каквато е позицията на защитата, би довело до редукция размера на наказанието лишаването от свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимия. Претендира въззивният съд на основание чл.334, т.3 вр. чл.337, ал.1, т.1 и т.2 от НПК да измени първоинстанционната присъда, като приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и намали наложеното на подсъдимия наказание.

В писменото допълнение към въззивната жалба, подадено от друг упълномощен защитник на подс. Г. – адв. Р. К., всъщност не се излагат допълнителни аргументи в подкрепа на доводите, съдържащи се в жалбата, а по същество се навеждат нови оплаквания. С въпросното допълнение към въззивната жалба защитникът прави оплакване за постановяване на първоинстанционната осъдителна присъда при груби нарушения на принципни правила, като изтъква следното: присъдата не може да се основава на предположения, нарушени са правилата за доказване с косвени доказателства, проявен е очевиден обвинителен уклон от съдебния състав, същият не се е произнесъл по всички направени възражения от фактическа и правна страна. Акцентира на факта на присъствието на малолетното дете на подсъдимия по време на целия инцидент. Упреква съда, че не е изследвал въпроса за неправомерното узнаване от прокуратурата за присъствието на детето на местопроизшествието. Изразява недоволство от заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза и конкретно от участието на психолога П. Г. като вещо лице в експертния състав и от извода му, че детето е „непряк свидетел“ на събитията. Открива пропуски в доказателствената дейност на съда, който отказал да изследва тезата на защитата за упражнен рекет от страна на пострадалия спрямо подсъдимия, принуден да тегли банкови кредити, който рекет прераснал в реална заплаха и нападение над малолетното дете, а подсъдимият е действал при неизбежна отбрана и е стрелял по пострадалият, когато същият се е намирал между подсъдимия и детето му. Противопоставя се на фактическия извод на съда за произвеждане на изстрелите на два етапа, достатъчно отдалечени във времето един от друг. Категорично възразява срещу отдадения кредит на доверие на показанията на свидетелите С. Х. и З. К., които били подведени в досъдебните разпити от полицаите с насочващи въпроси. Предлага свой анализ на показанията на посочените свидетели, като заключава, че посредством тези гласни доказателства не може да се установи нито времето на произвеждане на изстрелите, нито броя на същите. Възразява и срещу позоваването на следствените експерименти, в които И. Г. е участвал като свидетел. Отбелязва като съществен порок в съдебните мотиви липсата на 5 информация относно времето и мястото на вземане на решение за извършване на убийството и относно конкретното съС.ие на подсъдимия в оня момент.