Решение № 166 от 09.10.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Варна, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253000500257 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 257/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по две въззивни жалби на всеки от ищците, съответно от Д. Г. К., чрез адв. Р. Д. и от И. Г. Д., чрез адв. Н. К., срещу решение № 225/04.03.2025г., постановено по гр. д. № 131/2024г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете им срещу ответницата С. К. К. за прогласяване нищожността на: брачен договор, сключен на 18.06.2014 г. в град Варна, рег. № 8222 и 8223, двете от 18.06.2014 г. на нотариус peг. № 572 НК чрез който Г.Д.К., поч. на 13.09.2023 г. е прехвърлил на ответницата безвъзмездно 1/2 (една втора) идеална част от собствения си недвижим имот, придобит преди брака, представляващ апартамент № 12, находящ се на третия етаж в жилищна сграда в град Варна, ***, 15-ти подрайон на града, състоящ се от: две стаи, кухня -трапезария, баня, тоалетна, дрешник и входно антре, със застроена площ 68.75 (шестдесет и осем цяло и седемдесет и пет стотни) кв. м, ведно с принадлежащото избено помещение № 12, с площ 2.78 (две цяло и седемдесет и осем стотни) кв. м, както и 1.2471 % (едно цяло и две хиляди и четиристотин 1 и седемдесет и една десетохилядни процента) ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена комплекса, при съседи на жилището: изток - стълбище; ап. № 11; запад жилища от ***; север - зелени площи; юг - зелени площи и на избеното помещение: изток - избен коридор; юг - изба на ап. 13, идентификатор *** (десет хиляди и сто и тридесет и пет, три хиляди и петстотин и седемнадесет, деветдесет и седем, шест, дванадесет) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1864/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 28.04.2014 г., в жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище - апартамент, брой на нива на обекта: 1; при съседи на същия етаж: ***; под обекта:

*** и над обекта: ***, основан на твърдение, че ответницата е упражнила насилие, на основание чл. 26, ал. 2 пр. второ ЗЗД и на анекс към горния брачен договор, сключен на 24.11.2022 г. в град Варна, рег. № 1337 и 1338, двете от 24.11.2022 г. на нотариус peг. № 434, чрез който е отстъпена безвъзмездно останалата 1/2 (една втора) идеална част от гореописания имот, основан на твърдение, че ответницата се е възползвала от зависимото, поради заболяване, положение на съпруга, на основание чл. 26, ал. 2 пр. четвърто ЗЗД, евентуално че съпругът е останал без всякакво имущество, което е довело до неравнопоставеност между съпрузите т.е. поради противоречие с принципа за автономията, на основание чл. 26, ал. 1 пр. първо ЗЗД, евентуално за намаляване на безвъзмездните разпореждания и възстановяване запазените части на ищците от наследството в размер по 1/3, на основание чл. 30 ЗН.

По въззивна жалба Д. Г. К., чрез адв. Р. Д., против решение № 225/04.03.2025 г., постановено по гр.д. № 131/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд:

Въззивницата е настоявала, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради допуснати процесуални нарушения във връзка с оценката на събраните доказателства, поради необоснованост на фактическите и правни изводи на съда, както и че е несправедливо, като е молила за отмяната му и за уважаване на исковете с присъждане на разноските.

Изложила е също и оплаквания за непълнота на обжалваното решение, поради 2 липсата на произнасяне от съда по два от предявените искове – тези за нищожност на брачния договор и анекса, поради накърняване на добрите нрави и поради невъзможен предмет.

По въззивна жалба на И. Г. Д., чрез адв. Н. К. против решение № 225/04.03.2025 г., постановено по гр.д. № 131/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд:

Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му и за уважаване на исковете с присъждане на разноските. Изложил е оплаквания, че съдът не обсъдил всички твърдения, доводи и възражения, въведени в предмета на спора и не се произнесъл по всички искове. Сочил е, че съдът обследвал избирателно свидетелските показания, включително обсъждайки само части от тях, като тези на свидетелката Л.Н. извел от контекста на казаното от нея, а част от тези на св. Д.П. изобщо не отчел, както и че изобщо не обсъдил събрани по делото писмени доказателства и така достигнал до необосновани и некореспондиращи на установеното от доказателствения материал изводи за неоснователност на предявените искове.

Изложил е съображения за наличие на твърдяните факти и такива за основателност на претенциите.

Ответницата С. К. К., чрез адв. С., е подала писмен отговор на въззивните жалби, с който е оспорила същите и по съображения за неоснователност на оплакванията и такива за правилността на обжалваното решение, е молила за потвърждаване на последното и за присъждане на разноските.

По наведените във въззивната жалба Д. Г. К., чрез адв. Р. Д. оплаквания за непълнота на обжалваното решение, поради липсата на произнасяне от съда по два от предявените искове – тези за нищожност на брачния договор и анекса, поради накърняване на добрите нрави и поради невъзможен предмет, уточнени с молба от 31.03.2025 г., окръжният съд се е произнесъл с влязло в сила определение № 1670/01.04.2025 г., в производство по чл.250 ГПК за допълване на решението, с което е приел липсата на непълнота в решението и е върнал молбата (оставил я без разглеждане).

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивницата Д. Г. К., 3 чрез адв. Р. Д., е поддържала въззивната си жалба, молила е за уважаването й и за присъждане на разноските, като е възразила по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу размера на претендираните от насрещната страна такива, а въззиваемата С. К.

К., чрез адв. С., е поддържала отговора на въззивните жалби, молила е за отхвърлянето им и за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на разноските. С депозирана преди съдебното заседание писмена молба, въззивникът И. Г. Д., чрез адв. Н. К., е поддържал въззивната си жалба, молил е за уважаването й и за присъждане на разноски. Д. К., чрез адв.Р. Д., е депозирала писмени бележки по съществото на спора в предоставения от съда срок.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира следното:

В исковата си молба, уточнена с молба от 18.12.2023 г., ищците са поддържали, че са съответно син и дъщеря от предходен брак на починалия на 13.09.2023 г. Г.Д.К., както и че последният към датата на смъртта си е бил в брак с ответницата С. К.. След смъртта на наследодателя си узнали, че баща им е сключил с ответницата брачен договор от 18.06.2014 г., с който се разпоредил безвъзмездно в полза на съпругата си с ½ ид.част от придобития от него преди брака му апартамент, както и сключили анекс към него от 24.11.2022 г., с който баща им прехвърлил безвъзмезно на ответницата и останалата ½ ид.част от същия апартамент. Изложили са: че се срещали с баща си тайно от ответница, защото тя не одобрявала това; че при срещите им, баща им винаги казвал, че няма да прехвърли имота на жена си, а ще им го остави; че двамата с жена си били в постоянни скандали, защото тя искала да й прехвърли целия апартамент. През октомври 2021 г. баща им се разболял от рак, правили му операция и му предписали химиотерапия, за която жена му не дала съгласие, въпреки необходимостта от такава. При срещите им тогава, баща им не споменал за прехвърлената вече част от имота на ответницата, а казвал че апартаментът ще остане за тях и плачел, че не му остава много време. След операцията редовно се виждали при леля им, негова сестра, и той вече бил с бастун. През месец март 2023 г. се видели в дома на леля им и баща им споделил, че не живее добре с жена си, че тя го заплашвала, че няма да го гледа ако не й прехвърли апартамента. Тогава той бил зле, пожълтял, отслабнал, отчаян. Отново им казал, че ще им остави апартамента. Знаели, че жена му е „голяма скандалджийка“ и от споделеното от баща им и, че тя го 4 притискала психологически, емоционално и физически, като го удряла, заплашвала го с развод. От съседите узнали, че три дни преди смъртта му също имало големи скандали у тях. От неравномерния му почерк в анекса личало, че баща им бил притеснен или в недобро здравословно състояние.

С уточняващата молба от 18.12.2023 г., ищците са конкретизирали претенциите си за прогласяване нищожност на договора и на анекса към него, като са изложили твърдения по всеки от сочените пороци и са молили за прогласяване на нищожността на поддържано основание.

Изложили са, че съпругът постоянно се оплаквал от ответницата пред децата си и роднини, че е подлаган, освен на емоционално, но и психологическо и физическо насилие, чрез многобройни скандали с физически посегателства. Тези отношения представлявали благоприятна среда за осъществяване на такива посегателства върху личността, които направили невъзможно формирането на вътрешно волево решение, евентуално на неговата изява. Твърдяли са, че е възможно насилствените действия непосредствено да са предхождали сключването на брачния договор и опасността от тяхното възобновяване при отказ да се извърши волеизявление да е била също така непосредствена, като в последния случай насилието не следвало да се счита за преустановено. Изявлението на наследодателя им било изтръгнато с насилие. Затова са претендирали прогласяване нищожността на брачния договор, поради липса на съгласие.

Нищожността на анекса са претендирали, поради противоречието му със закона, с чл.46 КРБ и чл. 13 от СК, защото била накърнена равнопоставеността на съпрузите в брака, тъй като след прехвърлянето и на останалата му идеална част от имота, баща им бил оставен на практика без имущество, както и предвид многобройните скандали със заплахи от страна на съпругата му, че ще последва развод и че няма повече да се грижи за него, особено след като му била поставена диагноза рак на дебело черво и подписването на декларация от страна на ответницата, че не разрешава да се проведе лечение чрез химеотерапия.

Твърденията, че към сключването на анекса баща им бил вече с установена диагноза - рак на дебело черво, претърпял операция с множество разсейки като това довело до уговорки, противоречащи на добрите нрави за отношенията между съпрузите, тъй като били постигнати в резултат на 5 експлоатацията на неравностойното положение на единия от другия съпруг и поставящи икономически силния съпруг в положението на финансово експлоатиран, ищците са свързали с наличие на порока противоречие с добрите нрави и нищожност на това основание.

Твърдяли са още, че са законни наследници на починалия, а безвъзмездното прехвърляне на имота с брачния договор (допълнен с анекса) ги лишава от запазената им част от наследството им, като са молили за намаляване на безвъзмездните разпореждания и възстановяване на запазените им части от наследството в размер по 1/3.

Ответницата е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който е оспорила исковете като неоснователни и е молила за отхвърлянето им с присъждане на разноски.

Предвид изложените и уточнени твърдения с относимостта им към съответен порок, предявените от Д. Г. К. и И. Г. Д. срещу С. К. К. пред окръжния съд искове, които понастоящем са предмет и на въззивното производство, са: - за прогласяване нищожността на брачен договор, сключен на 18.06.2014 г. в град Варна, рег. № 8222 и 8223, двете от 18.06.2014 г. на нотариус peг. № 572 НК чрез който Г.Д.К., починал на 13.09.2023 г. е прехвърлил на ответницата безвъзмездно 1/2 ид. ч. от собствения си недвижим имот с ид. *** по КККР, придобит преди брака, представляващ апартамент № 12, находящ се на третия етаж в жилищна сграда в град Варна, ***, с площ 68.75 кв. м, ведно с принадлежащото избено помещение № 12, с площ 2.78 кв. м, както и 1.2471 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж на основание чл. 26, ал. 2 пр. второ ЗЗД, поради липса на съгласие, основан на твърдение, че ответницата е упражнила насилие върху съпруга си; иск за прогласяване нищожността на анекса към брачния договор, сключен на 24.11.2022 г., на основание чл. 26, ал. 1 пр. първо ЗЗД, поради противоречие със закона, с чл.46 от Конституцията на Република България и чл. 13 от СК, по твърдения, че съпругът е останал без всякакво имущество, което е довело до неравнопоставеност между съпрузите и в противоречие с принципа за автономията; и в евентуалност иск за прогласяване нищожността на анекс към горния брачен договор, сключен на 24.11.2022 г. в град Варна, рег. № 1337 и 1338, двете от 24.11.2022 г. на нотариус peг. № 434, чрез който е отстъпена 6 безвъзмездно останалата 1/2 ид. ч. от гореописания имот, на основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, по твърдение, че ответницата се е възползвала от зависимото, поради заболяването, положение на съпруга; - както и в евентуалност иск за намаляване на безвъзмездните разпореждания и възстановяване запазените части на ищците от наследството в размер по 1/3, на основание чл. 30 ЗН.