Решение № 147 от 10.06.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Враца, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20231420200083 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.Образувано е по жалба на ”Виваком България”ЕАД-София против НП № К-001144/21.12.22 г. на Директора на РД за областите Монтана, Видин и Враца към ГД“КП“ при КЗП, с което на горепосоченото дружество за извършено нарушение по чл.68в, вр.чл.68г, ал.4, вр.чл.68д, ал.1 ЗЗП и на основание чл.210а ЗЗП, е наложена имуществена санкция от 2000.00 лв.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното НП, поради допуснати нарушения на материалния закон и неправилна оценка на доказателствата от страна на АНО, с искане за отмяната му на това основание.

Ответната страна, чрез упълномощен процесуален представител ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, с молба за оставянето й без уважение и потвърждаване на постановлението.

След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 1 и сл.от ЗАНН. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

В КЗП – РД за областите Видин, Монтана и Враца е постъпила жалба вх.№ Ц-03-6228/29.06.2022 г. от потребител относно посещение на офис на оператора-настоящ жалбоподател за подаване на предизвестие за прекратяване на конкретно посочен договор за мобилна услуга-трафик на даннни на конкретно посочен номер, валиден до 23.07.22 г. Потребителят твърди, че служителят на търговеца му е предоставил информация, че договорът не може да се прекрати, поради това, че е обвързан с ползвания от потребителя друг мобилен номер и че ще последва увеличение на месечната му абонаментна ткса /МАТ/ от 25.99 лв. на 40.99 лв. Тъй като не повярвал на твърдението и знаел, че двата договора не са свързани, потребителят попитал и управителя на обекта, като последният потвърдил казаното от служителя.На потребителя бил предложен двугодишен договор за мобилна услуга за трафик на данни с МАТ в размер на 7.49 лв., което предложение приел, тъй като му било по-изгодно в сравнение с увеличението на мобилната услуга в размер на 40.99 лв. Потребителят подписал договора и след напускане на офиса провел телефонен разговор с оператора на търговеца, който му обяснил, че двата договора са независими един от друг. Това провокирало потребителя да се върне в офиса и да потърси обяснения за предоставената му невярна информация от служителите в конкретния търговски обект, както и да поиска бъде прекратен новосключения договор от 24.06.22 г. На това искане получил отговор, че договорът вече е в сила и вариант за неговото прекратяване е чрез заплащане на предвидените в новия договор неустойки.Потребителят се съгласил да заплати дължимите неустойки като единствен вариант за прекратяване на излишния му и нежелан нов договор. Потребителят моли за разглеждане на жалбата и изразява становище, че търговецът използва нелоялна търговска практика, изразила се в ползване на лъжа и заблуда, довела потребителя до обременяване с излишни такси и договори.

Във връзка с подадената жалба, служители на КЗП-Враца между които и св.Г.Й. извършили проверка с КП № К-2717750/13.07.2022 г. и КП№К2743370/08.08.22 г. в търговски обект, стопанисван от дружествотожалбоподател в гр.Враца, ул.”Оборище” № 12. По време на проверките били изискани и представени подписаните с потребителя договори и приложения, издадените фактури, справка за начислени и извършвани плащания и др. Въз 2 основа на анализ на представените документи проверяващите констатирали, че търговецът е предоставил невярна и заблуждаваща информация на потребителя за прекратяване на договора за мобилна услуга –мобилен трафик на даннни за номер **********, за това, че е обвързан с договора за ползвания от него друг телефон с номер *****, и това ще доведе до увеличение на месечната му абонаментна такса за тази услуга. Потребителят реално не е искал да поднови договора, тъй като не е имал необходимост от тази услуга, както и са липсвали обстоятелства, налагащи преподписване на договора. Конкретните параметри на разминаване в стария и преподписания договор, както и в двата паралелно действащи договори за отделните мобилни номера откъм предмет и вид на ползвани мобилни услуги, с разбивки за попредходно използван обем мобилни услуги и последваща съответна разбивка на месечните такси за потреблението по стария и новия договор за съответния вид мобилна услуга, са подробно изложени в горепосочения констативен протокол за проверка. Същият не е оспорен от жалбоподателя, поради което и съдът изцяло го възприема, без да преповтаря изложените в него фактически констатации.

Все с този констативен протокол и във връзка с констатациите от проверката и установените обстоятелства, от търговеца е изискано становище.

Такова е подадено като след допълнителна проверка и преценка на заявеното в него, проверяващите констатирали, че същото е неоснователно и твърденията за липса на нарушение се опровергават от наличната писмена документация.

При така събраните при проверката доказателства, проверяващите констатирали, че оплакването на потребителя е достоверно, тъй като на 24.06.22 г. в горепосочения му обект в гр.Враца, търговецът при упражняване на своята дейност е използвал нелоялна, заблуждаваща търговска практика, като е предоставил невярна и подвеждаща информация относно уславията за прекратяване на конкретно посочен договор за мобилна услуга, внушавайки на потребителя, че прекратяването на същия ще доведе до повишението на месечната абонаментна такса за услуга по друг сключен с потребителя договор. При така направените констатации, срещу дружеството жалбоподател е съставен процесния АУАН. за извършено нарушение по чл.68в, вр.чл.68г, ал.4, вр.чл.68д, ал.1 ЗЗП. Последвало е издаването на 3 обжалваното НП, с което за това нарушение и на основание чл.210а ЗЗП, на дружеството е наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 2000 лв.

Така изложеното от фактическа страна, съдът възприе на базата на св.показания на лицето констатирало нарушението и съставило АУАНГ.Й..Съотнесени към останалата доказателствена маса, тези показания са в пряка, логическа и безпротиворечива взаимовръзка, както по между си, така и с всички приложени към административната преписка писмени доказателства- констативни протоколи за извършена проверка и проверка на документи, становище на дружеството, договори за мобилни услуги с приложения, фактури, жалба до КЗП от потребителя и др.Тук е мястото изрично да се посочи, че изводимо от съдържанието на жалбата, от страна на дружеството не се оспорват нито изложените в АУАН и в НП фактически констатации, нито обема и годността на наличния доказателствен материал, от който същото се извеждат. Оспорва се единствено изложената в НП правна оценка на фактите, откъм съставомерност на вмененото нарушение.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП са съставени от компетентни органи, съгласно представените по делото заповеди. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, в т.ч. време и място на извършване на нарушението и конкретните обстоятелства, при които е извършено и констатирано. Налице е изчерпателно и надлежно описание на нарушението със съответните релевантни съставомерни признаци, както и коректна правна квалификация, съответстваща на това описание.Спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН.Наличието на формални процесуални нарушения, от категорията на съществените, в случая не се твърдят и от жалбоподателя.

От материално-правна страна, обжалваното НП се явява и напълно обосновано: от събраните по делото доказателства безспорно се установиха фактите относно твърдяното нарушение, а именно, че при сключване на 24.06.22 г. с потребител на нов договор за мобилни услуги, дружеството чрез обслужвалите го служители на място в търговския обект, му е предоставило 4 невярна и заблуждаваща информация относно условията за прекратяване на договора, внушаваща, че прекратяването на стария договор, ще доведе до повишение на месечната абонаментна такса за услуга по друг/“независим“ договор, сключен между страните. С това си поведение, търговецът е нарушил задължението си по чл.68в, вр.чл.68г, ал.4, вр.чл.68д, ал.ЗЗП, предоставяйки невярна и подвеждаща информация, а оттук и използване на нелоялна и заблуждаваща търговска практика, имаща за свой пряк резултат вземането на търговско решение от конкретния потребител, което той не би взел без използване на тази практика. За така констатираното нарушение на търговеца се следва и санкция, съгласно чл.210а ЗЗП.

Съдът не споделя изложените в жалбата доводи за липса на нарушение.

В подкрепа на тези доводи не само не са представени никакви доказателства от търговеца, но и същите се явяват пряко опровергани от наличната и описана по-горе доказателствена маса, изводима от свидетелските показания и обемни писмени доказателства.

Конкретното нарушение не се отличава с по-малка обществена опасност спрямо обичайната за този вид нарушения, поради което и не са налице основания за приложение на чл.28 ЗАНН.

По наказанието:

При определяне размера на следващата се санкция, наказващият орган не е допуснал нарушение на чл.27, вр.чл.83 ЗАНН. При предвидени лимитативно в чл.210а ЗЗП размери на санкцията от 2000.00 до 50 000.00 лв., наказващият орган е наложил такава в долната граница от 2000.00. Ето защо и процесното НП се явява законосъобразно и като краен резултат следва да бъде да бъде потвърдено изцяло, в това число и в санкционната му част.

При този изход на делото следва да бъде уважено искането на АНО за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 160.00 лв., за който размер няма надлежно противопоставено възражение за прекомерност.

При така изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА НП №К-001144/21.12.22 г. на Директора в РД за областите Монтана, Видин и Враца към ГД“КП“ при КЗП, с което на “Виваком България”ЕАД-София, с ЕИК:831642181 за извършено нарушение по чл.68в, вр.чл.68г, ал.4, вр.чл.68д, ал.1 ЗЗП и на основание чл.210а ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лв.

ОСЪЖДА

“Виваком България”ЕАД-София, с ЕИК:831642181 да заплати на КЗП-София направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 160.00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 6