Присъда № 23 от 22.10.2024, Районен съд - Разлог

МОТИВИ към Присъда №23 от 22.10.2024 г. по НОХД №701/2023 г. по описа на РС-Разлог

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен на 19.12.2023 г., от РП-Б., ТО-Р., ОА против М.Д.В., роден на *, в г.Р., с адрес в г.Б., у.„П.“№93, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, собственик на фирма, ЕГН*, за престъпление от общ характер по чл.325, ал.1 от НК, за това че на 28.11.2021 г. около 07.20 часа в г.Б., на у.„Н.Г.“ извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно: напсувал И.М.Т. от г.Д.; удрял с крака микробус м. „Х.“; нанесъл на И.М.Т. от г.Д. побой - ч/з нанасяне на удари с ръка в областта на главата и ч/з удар по вратата на микробуса му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в лекостепенно мозъчно сътресение, кръвонасядания на горния и долния клепач на лявото око, оток на трети пръст на лява ръка, довели до болка и страдание без разстройство на здравето; ч/з нанасяне на удари с ръце и крак, противозаконно унищожил чужди движими вещи, собственост на И.М.Т. - 1 бр. очила на стойност 50.00 лв. и 1 бр. часовник м.„С.А.“ на стойност 140.00 лв.

В СЗ прокурорът от РП-Б., ТО-Р. поддържа обвинението така както е предявено с ОА, като счита, че в хода на съд. производство са събрани достатъчно доказателства, които водят до единствения извод, а именно че на процесната дата 28.11.2021 г. сутринта около 07:20 часа на у.„Н.Г.“ в г.Б., пострадалият движейки се с микробус, е забелязал подсъдимия да уринира на улицата, отправил му е забележка, а подсъдимият от своя страна, с цел да покаже явно неуважение към личността на пострадалия и обществото, и дори да наруши обществения ред, се приближил нанесъл удари на пострадалия през отворения прозорец на микробуса, които попаднали в лицето му. В рамките на този инцидент той унищожил и очилата на пострадалия, както и часовник. Общата стойност на тези вещи е била 190.00 лева. Счита, че при анализа на доказателствения материал, съдът следва да кредитира изцяло показанията на пострадалия, тъй като същият подробно и непротиворечиво е изложил това, което е възприел като поведение от подсъдимия, показанията му кореспондират, както със заключенията на двете експертизи по делото, така и в голяма степен с показанията на двамата свидетелите К. и Б. - служители на РУ на МВР-Б. и отчасти, както сочи обвинението и с показанията на подсъдимия. Представителят на РП-Б., ТО-Р., счита че не следва да бъдат кредитирани показанията на сестрата на подсъдимия- свидетелката В.Я., предвид това че същата е заинтересована от изхода на делото поради родствената й връзка с подсъдимия. Прокурорът сочи, че дори и да е имало личен мотив, то от цитираното в ОА постановление на ВС на Р.Б. изрично е отбелязано, че дори деяния, квалифицирани като хулиганство, извършени по личен мотив, запазват хулиганския си характер дотолкова, доколкото от субективна страна дееца се отнася със съгласие за нарушаване на обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото и отделната личност. Пледира за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК, тъй като подсъдимият не е осъждан, спрямо него не е прилаган чл.78а от НК и чл.325, ал.1 предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 3 години, също така вредите, които са причинени като част от непристойните действия, извършени спрямо пострадалия са репарирани. Посочва, че подсъдимият следва да бъде освободен от нак. отговорност и да му бъде наложено адм. наказание „глоба“ около минимума, предвиден в закона.

Повереникът на пострадалото лице /ЧО/ – адв. К. се солидаризира с изразеното становище на държавното обвинение. Счита, че съдът не следва да кредитира показанията на свидетелката В.В. /Я./ поради наличие на родствена връзка и съществени противоречия м/у показанията й, дадени в хода на ДП и в настоящия съд. процес. Излага подробно разяснения относно харектеристичните данни на пострадалото лице, сочи че е изпълнил човешкия си дълг и поради което, счита че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.325 от НК. Пледира за приложение на чл.78а от НК, с определяне на наказание около средния размер.

Защитникът на подсъдимия – адв.С. счита, че обвинението не е доказано по безспорен и 1 несъмнен начин. Сочи, че не е осъществен състав на престъплението по чл.325 от НК. Прави подробен анализ на поведението на пострадалото лице като сочи, че същото не е целяло изпълнение на човешки дълг, а именно да предупреди подсъдимия да не уринира на пътното платно, тъй като видно от събраните гласни доказателства същият е насочил автомобила си към него, а не в дясно, ако е искал да го предпази. Развива защитна теза, че целта на пострадалото лице е било да унижи честта на сестрата на подсъдимия – свидетелката В.В., което е предизвикало и реакцията на подсъдимия. Сочи също, че съгласно мед. експертиза от ДП се касае за един удар. Твърди, че е налице хипотезата на чл.301 от НПК, като не е била налице демонстрация от страна на подсъдимия, не е имало личен мотив, не е налице хулиганско деяние, а е налице единствено субективен елемент в защита на сестрата на подсъдимия. Пледира за оправдаване на подсъдимия поради различен мотив за действие, като моли съдът в случай че приеме, че е налице нарушение на обществения ред, то това следва да е нарушение по чл.1 от УБДХ, във вр. с чл.305, ал.6 от НПК, поради което следва да се наложи адм. наказание.

Подсъдимият М.В. дава бегли обяснения във вр. с предявеното обвинение. В последната си дума моли да бъде оправдан.

След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М.Д.В. е роден на *, в г.Р., с адрес в г.Б., у.„П.“№93, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, собственик на фирма, ЕГН*.

На 28.11.2021 г. около 07.20 часа в г.Б., по у.„Н.Г.“, пострадалият-свидетел И.М.Т. от г.Д., управлявал микробус м. „Х.“. Свидетелят бил сам в микробуса. Същият възприел на улицата, по която се движел, подсъдимия В., който пикаел, поради което спрял управляваният от него автомобил и направил забележка на подсъдимия, след което м/у тях се разразил конфликт.

Подсъдимият нанесъл удар по свидетелят Т., в следствие на което Т. получил нараняване в областта на окото, счупване на носените от него диоптрични очила на стойност 50,00 лева.

След като подсъдимият блъснал вратата в посока към пострадалия, ударът от вратата бил силен и попаднал в областта на лявата му ръка. В резултат на този удар на пострадалия бил причинен оток на трети пръст на лява ръка и бил счупен поставеният на тази му ръка часовник м. „С.А.“ на стойност 140.00 лв.

Свидетел на инцидента била единствено сестрата на подсъдимия, свидетелката В.Я. /В./.

Пострадалото лице Т. сигнализирал органите на МВР, депозирал е и жалба.

От приетата по делото справка за съдимост за подсъдимия В. е видно, че същият не е осъждан.

От заключението на изготвената СМЕ по писмени данни по ДП №28/2022 г. по описа на РУБ. се установява, че травмата на главата на пострадалия е вследствие на удар с човешка ръка, свита в юмрук, а травмата на лява ръка отговаря да е получена, вследствие на удар с, или в/у компонент от конструкцията на автомобила, в който се е намирал пострадалия, по време и начин, както се съобщава в материалите по ДП. ВЛ също заключава, че травматичните увреждания на лявата ръка и главата на пострадалия осъществяват медико-биологичен признак болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, като тези увреждания ще заздравеят напълно за срок около 10-20 денонощия след инцидента. Експертът е изяснил в заключението си, че предвид данните от мед. документация, съпоставени с показанията на пострадалия, не се установяват обективни обстоятелства за обсъждане на степенно разстройство на съзнанието, като експертът счита, че такова не е било налично.

От заключението на изготвената СОцЕ по ДП №28/2022 г. по описа на РУ-Б., се установява, че стойността на Часовник марка и модел “S.I.”, закупен като нов от А. през 2014 г., с метална верижка, ползван и годен за употреба, е 140,00 лева и стойността на 1 бр. очила с диоптър за астигматизъм, закупени като нови през 2016 г. е 50,00 лева.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на гласните доказателства по делото - частично от обясненията на пострадалия И.Т., частично от показанията на свидетелката В.В., от показанията на: свидетеля И.М.К., св.Х.М.Б., включително и тези приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1 от НПК, в кредитираните от 2 съда части; постановление за образуване на НП от 13.01.2021 г.; жалба от И.Т.; обяснение от И.Т., обяснение от М.В.; докладна записка от Х.Б.; протоколи за предупреждение - 2 броя; обяснение от И.Т. от 07.12.2021 г.; ф-ра №1292 от 01.12.2021 г. - 2 броя; докладна записка от 13.12.2021 г.; постановление за привличане на обвиняем от 21.10.2022 г.; протокол за разпит на обвиняем от 21.10.2022 г.; протокол за разпит на свидетел - И.Т. от 07.02.2022 г.; протокол за разпит на свидетел - М.В. от 07.02.2022 г.; протокол за разпит на свидетел В.Я.; от 16.08.2022 г.; протокол за уведомяване на пострадал от 07.02.2022 г. протокол за разпит на свидетел - И.К. от 22.06.2022 г.; протокол за разпит на свидетел Х.Б. от 16.08.2022 г.; постановления за възлагане на ОИМ - 2 броя; докладна записка; писмо УРИ*/31.03.2022 г.; постановление за назначаване на СМЕ; СМЕ, ведно със справка-декларация от ВЛ; постановление за определяне възнаграждение на ВЛ; писмо от МБАЛ-Р.; мед. свидетелство и заключение; амбулаторен лист №1857 от 29.11.2021 г.; ; писма - 3 броя /л.53- л.55/; компакт диск /л.56/; извлечение от тел: 112 /л.57/; писмо и справка за съдимост /л. 58-Л.59/; диск от 28.11.2021 г.; искане за справка за съдимост; справка за съдимост №420 от 04.04.2022 г.; автобиография на М.В.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на М.В.; постановление за привличане на обвиняем от 17.11.2023 г.; протокол за разпит на обвиняем от 17.11.2023 г.; протокол за доброволно предаване от 04.07.2023 г.; постановление за назначаване на експертиза от 04.07.2023 г.; заключение на СОцЕ и справка декларация от ВЛ; постановление за определяне възнаграждение на ВЛ; протокол за призоваване; постановление от 18.09.2023 г.; ; писмо УРИ 4768 от 07.11.2023 г.; заключително мнение, всички приобщени по реда на чл.283 от НПК, като в своята съвкупност така посочените доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.

Съдът кредитира показанията дадени от пострадалото лице Т., с изключение на тази част от тях, касаеща броя на ударите, които му е нанесъл обвиняемият В., тъй като в обясненията, дадени в ДП, както и в съд. фаза се наблюдават противоречия. В писмени обяснения, дадени в хода на досъдебното производство, постр. Т.- говори за „нанесен побой“ /стр.1/, „нанесе ми няколко юмручни удара“ /стр.2/, „след което замахна с дясната си ръка и ме удари по лявото око, от който удар ми счупи очилата“ /стр.31/, в съд. фаза обяснението във вр. с ударите, нанесени от подсъдимия е следното „най-напред ми нанесе силен удар по лявото око“ /стр.30/, същевременно свидетеля - мл. инсп. в РУ-Б. - Б., и в обясненията на фаза досъдебно производство и в съд. фаза говори за „спречкване“, „сдърпване“ м/у подсъдимия и пострадалото лице.

Съдът кредитира показанията на свид. В. /Я./ с изключение на частта, в която навежда доводи, че пострадалият Т. се е държал неприлично към нея и натискането на клаксона е било отравено единствено към нея, поради това, че съдът счита, че тези си обяснения свидетелката излага с цел защитна теза в полза на подсъдимия /нейн брат/.

По отношение на останалите свидетелски показания, съдът не намира противоречия в същите: нито вътрешни, нито помежду им; същите се подкрепят от останалите доказателства. Всички доказателствени средства са събрани в законосъобразно проведено ДП, при строгото съблюдаване на процесуалните правила. Няма такива, които съдът да намира за недостоверни.

В хода на съд. следствие подсъдимият В. дава обяснение по повдигнатото с ОА обвинение, като сочи, че е попаднал в нелепа ситуация, възприел е спиращия бус, „който е започнал да бипка“, докато е уринирал в празен имот „отсреща“. Подсъдимият твърди, че не знае дали „бипкането“ е било насочено към него или към сестра му, но след като е попитал Т. какво иска, същият е започнал да ругае и той му е посегнал. Сочи, че е възприел ситуацията като саморазправа.