Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23 от 06.03.2024, Районен съд - Белоградчик

Съд
Районен съд - Белоградчик
Дело
Гражданско дело 340/2023
Вид
Решение № 23
Подписан
06.03.2024
В сила
19.06.2024
Състав
Божидарка Данчова Йосифова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 15, ал. 2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 30, ал. 1 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 34 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 34, ал. 2, т. 2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 39, ал. 1 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 245, ал. 2 · Кодекс на труда
  • параграф 1 т. 1 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Белоградчик, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20231310100340 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 34 ЗМСМА – неизплатени възнаграждения на общински съветник с цена на иска 1 137.83 лв., мораторни лихви за забава с цена на иска 178.45 лв. и за законни лихви върху главницата.

Исковата молба е предявена от А. М. М. от с. В., общ. Ч., обл. В., чрез адв. Ир. Д. от АК – Видин, против Община – Чупрене, представлявана от Мария Тодорова – Кмет. В Исковата молба се твърди, че с Решение № 74 от 28.10.2019 г. на ОИК – Чупрене, ищеца е обявен за общински съветник в Общински Съвет – Чупрене, с мандат 2019 г. – 2023 г. Сочи се, че на заседание на Общински съвет – Чупрене, за което е съставен Протокол № 1 от 12.11.2019 г., ищеца е положил клетва като общински съветник, като на осн. чл. 30, ал. 1 ЗМСМА от този момент са възникнали правомощията му като общински съветник. Излага в Исковата молба, че съгласно Решение № 2, взето с Протокол № 3 от 18.11.2019 г., Общински съвет Чупрене е избрал състава на постоянните комисии, като ищеца е избран за Председател на постоянната комисия по икономическо развитие, бюджет, финанси, данъчна политика и енергетика и за член на постоянната комисия по земеделие и гори, общинска собственост, екология, евроинтеграция и еврофондове. Ищецът твърди, че е участвал в заседания на Общинския съвет както следва : месец 1

07.2020 г., за периода месец 09.2020 г. до месец декември 2021 г. /вкл./, от месец 02.2022 г. до месец 04.2022 г. /вкл./ и от месец 08.2022 г. до месец 02.2023 г. /вкл./ Сочи в Исковата молба, че за тези заседания са му заплатени възнаграждения, но не и в дължимия размер, а в по – нисък такъв. Претендира се доплащане на възнаграждение в размер на 1 137.83 лв., както и мораторни лихви за забава 178.45 лв.

Предвид горното, ищеца претендира ответника да бъде осъден да му заплати неизплатените му възнаграждения за участие в заседанията на общинския съвет и заседания на постоянните комисии за посочените месеци в размер на общо 1 137.83 лв., ведно с мораторните лихви за забава, считано от изискуемостта на всяко едно от тях до предявяване на иска, ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски по делото – за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

В подкрепа на иск овете са представени писмени доказателства.

По искане на процесуалния представител на ищеца, по делото е допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е приобщено по делото.

За заседанието, в което е даден ход по същество, процесуалният представител на ищеца е представил писмено становище, в което моли съда да уважи предявените искове, като възприеме заключението на вещото лице в частта, в която възнаграждението е изчислено на база средна брутна заплата за месеца на общинската администрация с включени и заплати на Кмет и Кметски наместници в размер на 1 137.83 лв. Моли съда да уважи и обезщетението за забава върху тази сума, което е в размер на 178.45 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва иска. Сочи, че на ищеца са изплатени дължимите му възнаграждения за участието му в съответните заседания на общинския съвет, за което са изготвени поименни справки за изплащане на тези възнаграждения от Председателя на ОбСъвет – Чупрене.

В хода по същество, пълномощникът на ответника пледира, съда да уважи исковете в размера на разликата за доплащане, изчислен на база средна брутна заплата на общинската администрация, без включено възнаграждение на Кметове и Кметски наместници. Моли съда да отхвърли иска за обезщетение за забава, тъй като ответника не е бил изрично поканен от ищеца да му плати претендираните възнаграждения за участието му в заседанията на общинския съвет. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение.

2

Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :

Предвид заявеното в исковата молба и отговора, съдът разпредели между страните доказателствената тежест както следва : Ищецът следваше да докаже в процеса: че е избран за общински съветник в Общински Съвет – Чупрене с мандат 2019 г. – 2023 г. на заседание на Общински съвет – Чупрене – Протокол № 1 от 12.11.2019 г., положил е клетва и е избран за Председател на постоянната комисия по икономическо развитие, бюджет, финанси, данъчна политика и енергетика и член на постоянната комисия по земеделие и гори, общинска собственост, екология, евроинтеграция и еврофондове; че е участвал в заседания на Общински съвет – Чупрене, както следва: месец 07.2020 г., за периода месец 09.2020 г. до месец декември 2021 г. /вкл./, от месец 02.2022 г. до месец 04.2022 г. /вкл./ и от месец 08.2022 г. до месец 02.2023 г. /вкл./ ; размера на претендираното възнаграждение в качеството му на общински съветник; че ответника е изпаднал в забава в плащанията на полагащите му се възнаграждения.; размера на мораторната лихва за забава.

От своя страна, ответникът дължеше доказване на обстоятелството, че е изплатил на ищеца полагащите му се възнаграждения за участието му в заседанията на Общинския Съвет за исковия период.

Не се спори по делото, че ищеца е избран за общински съветник в Общински съвет – с. Чупрене, с мандат 2019 г. – 2023 г. Не е спорно и че е избран за Председател на постоянната комисия по икономическо развитие, бюджет, финанси, данъчна политика и енергетика и член на постоянната комисия по земеделие и гори, общинска собственост, екология, евроинтеграция и еврофондове. Не се оспорва и обстоятелството, че ищеца, в качеството му на общински съвет е участвал в заседания на Общински съвет – Чупрене – през месец 07.2020 г., за периода месец 09.2020 г. до месец декември 2021 г. /вкл./, от месец 02.2022 г. до месец 04.2022 г. /вкл./ и от месец 08.2022 г. до месец 02.2023 г. /вкл./

По отношение на размера на възнагражденията, които се дължат на ищеца за участието му в заседанията на Общинския съвет, съдът намира следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗМСМА, общинският съветник 3 получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. Размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой съветници, а съгласно ал. 2 общият размер на възнаграждението на общинския съветник за един месец не може да бъде повече от 70 на сто от: 1. брутната работна заплата на председателя на общинския съвет за съответния месец – в общините с население над 100 000 души; 2. средната брутна работна заплата на общинската администрация за съответния месец – в общините с население до 100 000 души.

Предвид числеността на населението в Община – Чупрене, което обстоятелство е ноторно известно на съда, размера на дължимото на ищеца възнаграждение следва да се определи по правилата на чл. 34, ал. 2, т. 2 ЗМСМА – средната брутна работна заплата на общинската администрация за съответния месец – в общините с население до 100 000 души.

От представените с отговора писмени доказателства, се установява, че ответника е изплатил на ищеца възнаграждение за участието му в заседанията на общинския съвет за процесния период.

Предвид изготвеното заключение на съдебно – счетоводна експертиза обаче е видно, че на ищеца не е бил изплатен пълния размер на дължимото възнаграждение.

Вещото лице – икономист, след направена справка в счетоводството на ответника е изготвило заключение в два варианта. В първият вариант, вещото лице е изчислило размера на дължимото на ищеца възнаграждение като общински съветник на базата средната брутна работна заплата на общинската администрация за съответния месец без включени заплати на Кметове и Кметски наместници. Във вторият вариант, вещото лице е включило в базата въз основа на която е изчислило възнаграждението на ищеца на база средната брутна заплата на общинската администрация и включени възнаграждения на Кметове и Кметски наместници.

Съдът приема, че при постановяване на окончателния си съдебен акт следва да възприеме варианта на вещото лице, при който при изчисляване на възнаграждението на ищеца, в законовата база не са включени възнагражденията на Кмет и Кметски наместници.

Съдът приема, че съгласно разпоредбите на ЗМСМА, Кметовете и 4

Кметските наместници са извън структурата на общинската администрация, поради което и при изчисляване на възнаграждението на общинския съветник съобразно чл. 34, ал. 2, т. 2 ЗМСМА, от законово регламентираната база следва да се изключат техните заплати.

Глава Пета от ЗМСМА е със заглавие Кметове и Общинска администрация, което сочи на извода, че кметовете са извън общинската администрация. Съгласно чл. 15, ал. 2 ЗМСМА, общинската администрация се структурира в дирекции, отдели или сектори, а съгласно ал. 1 общинската администрация подпомага дейността на общинския съвет, на кмета на общината, на кмета на района и на кмета на кметството.

По смисъла на чл. 39, ал. 1 ЗМСМА, к метът на общината, съответно кметът на района, назначава заместник-кметове в съответствие с одобрената численост и структура на общинската администрация и определя техните функции.

При систематическото и граматическото тълкуване на законовите разпоредби, се налага извода, че Кметът и Кметските наместници са извън структурата на общинската администрация, тъй като Кметът одобрява структурата й, а общинската администрация го подпомага в дейността му.

Поради това, съдът приема, че Кметът и Кметските наместници не са част от общинската администрация.

Нещо повече – възнаграждението на Кметове на общини и Кметски наместници се определя съобразно Наредба за структурата и организацията на работната заплата, докато заплатите на служителите от общинската администрация се определя съобразно Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. Този факт още веднъж сочи на извода, че Кметовете и Кметските наместници не са част от общинската администрация и са с различен статут при определяне на възнагражденията им.

При тези мотиви, съдът приема, че на ищеца следва да бъде присъдена дължимата разлика във възнаграждението му, като бъде възприет първият вариант от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, в който размера на възнаграждението е изчислен без да са включени възнагражденията на Кмет на Община и кметски наместници. Съгласно този вариант, разликата за доплащане на дължимото на ищеца възнаграждение е в размер на 565.45 лв.

5

Поради това, съдът уважава иска в размер на 565.45 лв., като в частта до претендирания размер 1 137.83 лв., го отхвърля.

По отношение на иска за мораторни лихви за забава:

С Исковата молба ищеца претендира ответника да бъде осъден да му заплати и обезщетение за забава върху главницата, което обезщетение се претендира в размер на 178.45 лв. Съдът, въпреки, че уважава частично главния иск, намира , че акцесорния такъв за мораторни лихви за забава, претендирана от изискуемостта на всяко едно от възнагражденията до датата на предявяване на иска в размер на 178,45 лв., се явява неоснователен. Както съдът е приел в свое Разпореждане № 233 от 26.07.2023 г., с което на ищеца са дадени указания, отношенията между общинския съветник и Общината не са трудово правни. Длъжността на общинския съветник е изборна и Общината не е негов работодател по смисъла на параграф 1 т. 1 от ДР на КТ.

Лицата на изборни длъжности не работят по трудово правоотношение и затова нямат работно време по КТ. Няма спор, че и общинския съветник полага труд, участвайки в заседанията на общинския съвет и неговите комисии, но за това си участие получава възнаграждение, което няма характеристиките и белезите на трудово възнаграждение по смисъла на КТ.