Решение № 536 от 26.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. София, 26.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20251100900805 по описа за 2025 година

Предявен е иск правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ.

Ищецът „Х. МАТИРИЪЛС В.“ АД, ЕИК 836145646, твърди, че с ответника „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД е сключил Рамков договор № VSA 006/2014 от 01.02.2014г., изменян с допълнителни споразумения, като действието на договора е продължено до 31.12.2021 година. По силата на постигнатото съгласие строителни материали (цимент), при допълнително увеличен със споразумение от 03.07.2014 година кредитен лимит в размер от 450 000лв., който купувачът по договора се задължава да усвоява и ползва при условията и срока на договора, като срокът за заплащане на цената по всяка издадена фактура е 60 дни отложено плащане от датата на издаване на фактурата.

Поддържа, че доставките по описаните в исковата молба фактури на обща стойност от 150 000 лева са извършвани въз основа на подадени от купувача по телефона заявки за доставка и са изпълнени от продавача, срещу издаване на съответните товарителници за доставено количество насипен цимент, нареждания за експедиция на насипен цимент и кантарни бележки, съпътстващи процесните фактури.

Претендира осъждане на ответника за заплащане на дължимата цена на стоките по фактурите, издадени в периода 19.10.2021 г. - 26.11.2021 г., за доставените (в периода 19.10.2021 г. - 26.11.2021 г.) материали – насипен цимент, общо на стойност от 150 000 лева, увеличен кредитен лимит, съобразно т. 1 от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 143. том IA, регистър 1971, дело 137 от 2014 г. от 14.07.2014 г. на Нотариус С.Х. с район на действие Районен съд - Самоков, с Peг. № 239 на Нотариалната камара.

Във връзка с отговора на ответника, поддържа, че е доставил стоките на ответника в посочения в исковата молба период, като нито законният му представител, нито някой друг се е противопоставил веднага след узнаване приемане на стоката и също претендира за приложимост на нормата на чл. 301 ТЗ, тъй като съобразно трайните търговски отношения в периода от време 2014 година – 2021 година и установената практика между страните и процесните фактури са изпращани своевременно по установения между страните начин до 1 счетоводството на ответника. Поддържа, че непредаване на дружествените и търговски документи няма относимост към доставките и приемане на стоките от представляващия търговското дружество в релевантния период от време.

Претендира законна лихва и разноски.

Ответникът оспорва исковете. Оспорва ищецът да е извършил реално доставки по процесните фактури, както и такива фактури да са получени от ответното дружество, съответно – осчетоводени от него. Възразява и отчетните документи за извършени доставки, посочени от ищеца да са подписани от лице с представителна власт спрямо ответника към релевантния времеви момент. Поддържа приложимост на чл. 301 ТЗ, като заявява, че изрично се противопоставя на извършените без представителна власт действия на лицата, приели стоките и подписали отчетните и счетоводни документите за ответното дружество.

Възразява и че поради това, че циментът е прахообразен и насипен и се разтоварва в циментови силози под налягане, а ИНТЕРБЕТОНИ ЕООД не разполага със силози с такъв обем, който да позволи приемането и съхраняването на процесните доставки. Сочи, че от края на м. октомври 2021г. ИНТЕРБЕТОНИ ЕООД е нямало производствена дейност и е била обективна невъзможност да са доставени твърдените количествата цимент.

С оглед на горното, за установяване основателността на заявената претенция в тежест на ищеца е да докаже: 1) че между страните са възникнали облигационни отношения по рамков договор за търговска продажба на стоки; 2) че ищецът е доставил уговореното количество и качество стоки на купувача по процесните фактури, които са на обща стойност от 150 000 лева; 3) че за купувача е възникнало задължение за заплащане на цената на получените стоки в размер на 150 000 лв.

В тежест на ответника е да докаже плащане на цената и възраженията си – че се е противопоставил незабавно на извършени без представителна власт действия.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представения договор от 01.02.2014 година при Общи условия, страните са постигнали съгласие, че продавачът – ищец ще продава на ответника –купувач по отделни заявки стоки - цимент при условия на доставка DAP (Инкотермс 2010) – в базата или друго място на доставка на купувача, срещу заплащане на цена на стоките, определена в приложение (л. 14 от делото), неразделна част от договора и дължима в 60-дневен срок от доставка. Първоначално страните са уговорили кредитен лимит от 300 000 лева (увеличен до 450 000 лева по споразумение от 03.07.2014 година, действащо считано от 15.07.2014 година), в рамките на който за продавача е съществувало задължението за доставка на стоки и първоначален срок на договора до 31.12.2015 година (продължен до 31.12.2021 година). С допълнителни споразумения (последното от които от 27.09.2019 година) страните са постигали съгласие за изменение на част от клаузите по договора – относно срока на договора, уговорените цени на стоките, както и предоставяне на търговски отстъпки в определен период от време (л. 29).

По-конкретно, на 03.07.2014г. страните сключват допълнително споразумение, с което променят стойността на договора до кредитен лимит от 450 000 лв. (увеличение със 150 000 лева) и договарят обезпечаване на увеличения размер с договорна ипотека. По общо съгласие от 03.04.2017г. срокът на договора е продължен до 31.12.2017г. при актуализирано приложение относно продажните цени, както и е предоставена месечна отстъпка. На 11.04.2018г. страните са сключили допълнително споразумение, с което са изменили продажните цени и срокът е продължен до 31.12.2019г., както и е променен размерът на търговската отстъпка. По споразумение от 27.09.2019г. е прието актуално приложение за продажните цени и срокът на действие на договора е продължен до 31.12.2021година.

2

За обезпечаване вземанията на продавача и с оглед постигнатото съгласие по Допълнително споразумение № 1, е сключен и договор за учредяване на договорна ипотека по силата на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 143, том IA, регистър 1971, дело 137 от 2014 г. от 14.07.2014 г. на Нотариус С.Х. с район на действие Районен съд Самоков, с рeг. № 239 на Нотариалната камара. Видно от представения документ, обезпечението е учредено частично – за вземане в размер на 150 000 лева, съответстващо на увеличения размер на кредитния лимит по Допълнително споразумение № 1 към процесния договор и обхваща бъдещите вземания по фактури, издадени въз основа на договора, вкл. и за неустойки, лихви, разноски, такси и други.

С влязло в сила решение по т.д. 1053/2023 година на СГС между същите страни и по повод процесния рамков договор, е признато съществуване на вземане на ищеца срещу ответника в размер на 300 000 лева по фактури, издадени в предходен период и обезпечени с друг договор за ипотека.

По заявление на ищеца е издадена и заповед за изпълнение от 18.04.2022 година за сумата от 150 000 лева, вземане произтичащо от договора за ипотека и по фактури, издадени в периода м.10.-м.11.2021 година по рамковия договор за търговска продажба от 01.02.2014 година № VSA 006/2014 и Допълнително споразумение № 1 към него, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 01.03.202 година. В заявлението, по което е издадена заповедта за изпълнение изрично са описани конкретно и процесните фактури, с които ищецът обосновава възникване на вземания по договора за продажба, обезпечен с договора за ипотека.

В тази връзка следва да се уточни по възраженията на ответника, че нотариалният акт за договорна ипотека има акцесорен характер и обезпечава вземанията по договора за продажба на стоки, в случая – и допълнително споразумение № 1 към него, което обуславя извод за съвпадение на предмета на търсената защита в исковото и заповедното производство (в сходен смисъл решение № 224/19.11.2020 г. по гр.д. № 1025/2020 г. по описа на ВКС, IV Г.О.), независимо че трето лице е ипотекирало свои имоти за обезпечаване на чуждото задължение, което е предмет на спора по настоящото дело. В конкретната хипотеза, в ипотечния договор ясно са описани правопораждащите факти– договора за търговска продажба от 01.02.2014 година и допълнително споразумение от 03.07.2014 година (с което кредитния лимит е увеличен със 150 000 лева и е постигнато съгласие за вземанията в увеличения размер да бъде дадено обезпечение чрез учредяване на договорна ипотека), размерът на главното вземане – 150 000 лева (като същото е определяемо в достатъчна за действителността на договора за ипотека степен - бъдещи вземания по издадени фактури по рамковия договор за търговска продажба до размер от 150 000 лева, с посочен падеж на плащане по чл. 3 от договора), както и е налице идентичност и на страните – кредитор и длъжник по главното вземане.

Следователно, възраженията на ответника относно нищожност на договора за учредяване на договорна ипотека поради противоречие с императивните норми на ЗЗД, а съответно – и за недопустимост на иска - са неоснователни, щом в договора за ипотека обезпеченото вземане е определено по начин, позволяващ отъждествяването му (чл. 170 от ЗЗД), а в тълкувателно решение (ТР) № 3/2018 от 17.03.2021 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че ипотеката е акцесорно право, което обезпечава възникнало или бъдещо вземане. В заключение, установява се връзка на главното вземане по процесните фактури, издадени на основание сключения рамков договор от 2014 година, Допълнително споразумение № 1 към него и от друга страна - договора за учредяване на договорна ипотека за парично вземането в размер на 150 000 лева (съобразно увеличението на кредитния лимит по Допълнително споразумение № 1 към договора).

От заключението по съдебно- счетоводната експертиза, което съдът възприема като мотивирано, обективно и изготвено в обхвата на специални знания на вещото лице, се 3 установява, че ищецът-доставчик е осчетоводил процесните фактури на обща стойност от 157 846,97 лева с ДДС които е отразил като вземане от „Интербетони" ЕООД, начислен е дължимият данък ДДС в дневниците за продажби и справката- декларация по ЗДДС, както и че счетоводството на ищеца е водено редовно по отношение на проверените справки и документи. Поради липса на оказано съдействие и предоставена информация от ответника, вещото лице не е получило счетоводни данни от счетоводството на тази страна, но след извършена проверка в ТД на НАП е установило, че ответникът е включил в дневника си за покупки и СД по ЗДДС за данъчен период м.10.2021г. 7 от процесните фактури, подробно описани в заключението, издадени в периода 19.10.2021 година – 31.10.2021 година. Общата стойност на декларираните седем фактури е 68 273,86 лева с ДДС, като по тях ответното дружество е ползвало и данъчен кредит. Вещото лице изрично уточнява, че категоричен извод относно осчетоводяването им при ответника не може да бъде направен при липса на счетоводна информация, като по същата причина не може да бъде отговорено и на въпроса дали счетоводството на ответника е водено редовно. В допълнение, вещото лице е заключило и че в периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2025 г. ищецът е получил плащания с наредител Интербетони ЕООД в общ размер 1 072 100 лева, но са погасени фактури издадени преди м.10.2021 г. Тоест, установените плащания не касаят процесните вземания.

Вещото лице (при наличните и предоставени счетоводни данни относно ответника) не е констатирало плащания по конкретните фактури, предмет на спора. Други доказателства, посочени и събрани в преклузивните срокове по ГПК относно извършени плащания по фактурите, няма по делото.