Определение № 1888 от 28.06.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1888 гр. София, 28.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Касационно гражданско дело № 20238002100251 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 214/21.06.2022 г. по в. гр. д. № 95/2022 г. Смолянският окръжен съд е потвърдил решение № 47/23.11.2021 г. по гр. д. № 17/2021 г. на Районния съд - Чепеларе, с което е признато за установено по отношение на М. Д. Т., „К. П.“ ООД [населено място], Й.

Ц. Р., Д. Г. Р., Ц. Г. Р., И. М. Г. и С. М. Г., че С. П. П. и Т. П. П. - З. са собственици на 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място] с площ от 2 000 кв. м., находящ се в м. „Пампорово“, с начин на трайно ползване друг вид ливада, при посочени граници.

Касационната жалба срещу въззивното решение е подала ответницата М. Д. Т., която счита същото за неправилно- основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.

На първо място обосновава довод за противоречие на въззивното решение с решение № 438/19.05.1999 г. по гр. д. № 110/1999 г., решение № 619/21.10.2002 г. по гр. д. № 185/2002 г., решение № 860/02.10.2008 г. по гр. д. № 3049/2007 г. и решение № 373/17.10.2008 г. по гр. д. № 2272/2007 г., всичките на ВКС, I-во г. о., че не може да породи правни последици едно завещание, което е направено срещу задължение за издръжка и гледане, т. е. когато е налице насрещна престация.

На второ място поставя въпросите:

1. При тълкуване нормата на чл. 20 ЗЗД в съответствие с всички събрани по делото доказателства, в кой случай е нарушен безвъзмездният характер на саморъчното завещание, респ. е налице нищожност на същото;

2. За критериите и тълкуването на волята на завещателя при определянето на това какъв 1 характер има саморъчното завещание- универсален или частен.

В касационната жалба се позовава на решение № 14/24.04.2014 г. по гр. д. № 1398/2013 г. на ВКС, II-ро г. о., и на решение № 276/05.03.2014 г. по гр. д. № 2959/2013 г., решение № 268/29.09.2012 г. по гр. д. № 410/2011 г., решение № 578/19.07.2004 г. по гр. д. № 198/2004 г., решение № 29/02.02.2004 г. по гр. д. № 567/2003 г. и решение № 120/18.03.2005 г. по гр. д. № 761/2003 г., всичките на ВКС, I-во г. о.

От ответниците по касация - ищци по делото, е получен писмен отговор със становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване; останалите не са подали отговори.

Касационна жалба е подадена и от „К. П.“ ООД [населено място] с искане същото да бъде отменено като неправилно - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и поставя въпросите:

1. Дали е длъжен съдът да обсъди и да оцени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да прецени всички относими доказателства и доводите и възраженията на страните и да изложи мотиви във връзка с тях - по този въпрос въззивното решение според касатора противоречи на ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на конкретно посочени решения на състави на ВКС.

За да мотивира този въпрос, касаторът сочи, че от всички писмени доказателства по делото въззивният съд е посочил единствено завещателното разпореждане, решението на поземлената комисия от 1999 г., н. а. № 64/2006 г. и решение № 167/22.12.1999 г. по гр. д. № 72/1999 г. на Чепеларския районен съд, но дори и те не са ценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и с оглед доводите и възраженията на страните;

2. Дали е универсално или е частно завещание, което няма за предмет цялото движимо и недвижимо имущество на завещател, както и не включва авторските му права - според касатора налице е противоречие с приетото в решение № 268/29.09.2012 г. по гр. д. № 410/2011 г. на ВКС, I-во г. о., макар въззивният съд да се е позовал на него;

3. Следва ли сънаследник да отблъсква владението на останалите сънаследници по закон и по завещание и да им демонстрира да е преобърнал владението си от съсобственисъвладелец в съсобстветник-владелец, когато останалите сънаследници никога не са проявили желание да владеят имота или да получават плодовете от него - по този въпрос се поддържа противоречие с ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.

От ответницата М. Д. Т. е получен писмен отговор със становище, че касационната жалба е допустима и основателна; според Й. Ц. Р., Д. Г. Р. и Ц. Г. Р. не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване; от ищците по делото е получен писмен отговор със становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване; останалите не са подали отговори.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, насочени са срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване, жалбите отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са допустими.

2

При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

По делото е установено, че с решение № 1047/08.02.1999 г. на поземлената комисия [населено място] са наследниците на Д. Р. К. е възстановен в стари реални граници недвижим имот № 174021, съставляващ ливада от 1.999 дка в м. „Пампорово“.

Ищците се позовават на саморъчно завещание от 20.02.1992 г., оставено в тяхна полза от един от наследниците на Д. Р. К. - Р. Д. Р., който е починал на 29.10.1997 г. като разведен без деца и е наследен от своя брат Г. Д. Р., починал на 21.12.1997 г. като неженен без деца.

Наследници по закон на последния са ответниците по иска - физически лица, като правата на ответницата М. Д. Т. възлизат на 1/8 ид. ч.

С н. а. № 82/20.11.2020 г. за замяна М. Т. е прехвърлила на ответното дружество 1/4 ид. ч. от спорния поземлен имот.

В защитата си по същество срещу предявения иск ответницата Т. е въвела възражения за нищожност на завещанието, което според нея следва да се определи като завет, поради липса на едностранност и безвъзмездност на завещателното разпореждане, като противоречащо на закона и морала с оглед направеното разпореждане за бъдещи грижи, и за придобиване на процесния имот на оригинерно основание - изтекла в нейна полза придобивна давност.

Въззивният съд е приел, че завещанието не е нищожно на основание чл. 42, б. ”в” ЗНсл, защото не съдържа мотив, противен на закона, нито разпореждания, противоречащи на безвъзмездния характер на завещателния акт. Завещателят е мотивирал своя акт в полза на ищците с благодарността си към тях за поведението им към него преди съставяне на завещанието, затова, че няма наследници със запазена част и като деца на негови роднини семейство М. и П. П., с които живее заедно от 1978 г., които са направили всичко, за да бъде животът му спокоен, приятен, с характер на домашен уют, даващ му пълна възможност да изпълнява необезпокояван от нищо при изпълнение неговата научна и тежка онкологичнопрофесионална дейност, както и за оказваната му постоянна, неоценима, всеотдайна помощ от ищците при гледането и контролирането на неговия болен брат, поставен под пълно запрещение, без чиято помощ щял да бъде напълно парализиран и да не може да осъществява професионалната си дейност. Съдът е посочил, че на наследника по завещание не се вменяват тежести с възмезден характер за в бъдеще - например задължение за гледане и издръжка на завещателя, за финансиране на негова дейност, в каквато насока са оплакванията в жалбите. Когато завещанието е извършено поради положени в миналото грижи или заради такива, които се полагат към момента на съставяне на акта, това е само морален мотив за извършване на завещателното разпореждане, който не противоречи на закона и добрите нрави, нито създава предпоставки за нарушаване безвъзмездния характер на завещателния акт.

Въззивният съд е приел, че завещанието е универсално. Позовал се е на съдържанието му, според което завещателят прави разпореждане с имуществото, което ще притежава към момента на неговата смърт - както движимото, така и недвижимото, като изброяването на конкретно недвижимо имущество - бунгалото в курорта Пампорово, (местност Ардашлъ) с 3 двор от 200 кв. м., имотите, оставени му в наследство от покойния му баща Д. Р. К., описани на негово име в договора за доброволна делба на наследници на Р. Д. К., заверен на 23.10.1947 г. от Чепеларския околийски съдия, рег. № 35, имотите оставени му в наследство от неговата майка Е. Г. Р., вписани на нейно име в договора за доброволна делба на наследниците на Г. Н. Н. (Даскала), заверен на 15.09.1955 г. от председателя на Чепеларски народен селски съвет с рег. № 146, не е достатъчно същото да се квалифицира като завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗН, тъй като няма пречка намерението на завещателя да се разпореди с цялото си имущество да бъде обективирано и чрез посочване на отделните предмети от него, които той счита, че формират съвкупността. Посочването на бунгалото и имотите, оставени в наследство от родителите му, представлява примерно изброяване на имотите и движимостите, които се включват в наследството му. Примерното изброяване не може да елиминира изразената изначално воля на завещателя, че иска да завещае цялото си имущество на ищците по делото, като елиминира по този начин и изключи от правото да го наследят всички останали други негови наследници. Волята и желанието на завещателя по ясен и недвусмислен начин е изразена в смисъл, че завещава цялото си наследство. Още в самото начало на завещанието същият заявява, че завещава по равно на Т. П. и С. П. цялото движимо и недвижимо имущество, което ще притежава към момента на смъртта си.

Акцентът се поставя не само върху имуществото, което има към момента, но и за онова имущество, което евентуално ще има към момента на смъртта си, т. е. волята на завещателя е да завещае цялото си имущество към момента на откриването на наследството. Волята е ясна, недвусмислена и категорична, а именно цялото му наследство, представляващо съвкупност от имуществени права, да се трансформира и съсредоточи в двамата ищци. Тези данни по делото предпоставят извода, че към момента на смъртта си Р. Р. се е разпоредил с цялото имущество, за което има данни, че е притежавал, като извършеното завещателно разпореждане по своя характер се явява общо (универсално) и придава в полза на лицата, за които е направено, качеството на наследници по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗНсл.

Като е приел, че завещанието е универсално, а не е завет, въззивният съд е приел за неоснователен довода на ответницата Т., основан на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗНсл, за недействителност на завета по отношение на вещи, които към момента на откриване на наследството не са принадлежали на наследодателя. В тази насока въззивният съд е възприел становището на първоинстанционния съд, което е подкрепил и със свои мотиви, че съгласно ТР № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС нормата на чл. 90а ЗНсл не се прилага по отношение на универсални завещателни разпореждания, включващи земеделски земи, чиято собственост се възстановяван по ЗСПЗЗ, щом споровете не са разрешени с влязло в сила решение до 16.03.1996 г., когато в сила е влязло решение № 4/27.02.1996 г. на Конституционния съд на РБ. Универсалните завещателни разпореждания, щом са валидни и отговарят на изискванията на закона, произвеждат действие и по отношение на земеделски земи, реституционната процедура по отношение на които не е приключила към момента на откриване на наследството. Такъв е и настоящият случай, при който съдът е приел, че завещанието е универсално и легитимира посочените в него лица като наследници на завещателя и собственици на 1/2 ид. ч. от възстановения след откриване 4 на наследството му спорен по делото поземлен имот.