Решение № 3509 от 07.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3509 гр. Пловдив, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330115958 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Д. Р. Н., с ЕГН :**, против „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД /с предишна правноорганизационна форма АД/ , с ЕИК: 206613478, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 21 от ЗПК, във връзка с чл.

26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 12, ал. 4 от сключения между страните Договор за заем № *****************г., предвиждаща заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 270, 53 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави.

В исковата молба се сочи, че между страните е сключен договор за кредит № ***************** г. по силата на който на ищеца били предоставени в собственост заемни средства в размер на 400 лева, при фиксиран лихвен процент 39,72 %, ГПР 30,42 % и срок за погасяване 26 седмични вноски.

Ищецът сочи, че съгласно чл.12, ал. 1 от договора същият следвалото да бъде обезпечен с поне едно от описани в исковата молба обезпечения, като в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията по чл.

12, ал. 1 от договора същият дължал неустойка в размер на 270,93 лева, уговорена в разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от договора. Сочи се, че процесната клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД.

1

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С Договор за заем № *****************г., сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 204, 52 евро, при следните условия: срок 26 седмици, при фиксиран лихвен процент - 40,06 % и годишен процент на разходите 42, 23 %, при общ размер на всички плащания 227, 25 евро. В чл.12, ал. 1-3 от Договора кредитодателят и кредитополучателят постигнали съгласие същият да бъде обезпечен със следното обезпечение в 7 дневен срок след сключване на договора – да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки; третото лице/поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от търговските обекти на заемодателя в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг/договор за поръчителство/, с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно със заемателя за връщането на всички дължими суми по настоящия договор; третото лице/поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг и въпросното трето лице поръчител да отговаря кумулативно на следните условия: 1. Да бъде дееспособно физическо лице; 2. Навършена възраст: 18 години; 3. Минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на този договор: 600/шестстотин/ лева на месец; 4. Валидно трудово правоотношение от поне 6 /шест/ календарни месеца преди сключването на този договор; 5. Стабилна кредитна история/без регистрирани просрочия по кредити в Централен кредитен регистър/; 6. Предложеният поръчител не е активен потребител на заемните продукти на Дружеството и/или не поръчител по друг активен паричен заем. предоставен от Заемодателя. Предвидена е в чл.12, ал.4 от договора още и неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в размер на 138, 22 евро или левова равностойност от 270, 53 лева, платима разсрочено заедно с всяка вноска съобразно с погасителния план.

Като писмени доказателства са представени копие от договора за заем, погасителен план, ведно с погасителен план към него.

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а ответникът е юридическо лице, което предоставя потребителски кредити в рамките на своята професионална и търговска дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за 2 потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалните закони – ЗПК и ЗЗП.

Съобразно нормата на чл. 19, ал. 4 ГПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България. чл. 19, ал. 5 ЗПК регламентира , че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Съгласно чл.12, ал.4 от договора, при непредоставяне от страна на потребителя в срок обезпечение в полза на кредитора, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер на 270, 53 лева.

Разпоредбата на чл.12, ал.1 от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури обезпечение в седмодневен срок считано от сключване на договора – - поръчителство на физическо лице, което трябва да отговаря на посочените във въпросния договор условия.

Прочитът на съдържанието на клаузите на чл.12, ал.1 – ал.4 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество „неустойката“ представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които клаузата на чл.12, ал.3 от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури физическо лице - поръчител, което да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” при формиране на ГПР по договора – съобразно уговореното в договора за паричен заем, като кредиторът включва в ГПР само договорната лихва, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. Впрочем, невключването на вземането за неустойка към разходите по договора следва да се окачестви като нелоялна и по – специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО ( директивата адресира нелоялните търговски практики ), тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от 3 всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай в договора е посочено, че ГПР е 34,32 %, но от съдържанието му не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната в чл.12, ал.4 от Договора „неустойка”, то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. При включване „неустойката” в ГПР, размерът му нараства над законоустановения размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България, съобразно чл.19, ал.4 от ЗПК. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той не би сключил договора.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В конкретния случай е налице пълно разминаване между посочения в договора ГПР и действителния процент на разходите, който се изчислява на годишна база - в договора е посочено, че ГПР е 42, 23 %, а след включването на неустойката по чл.12, ал.4 от договора, то ГПР нараства над законово допустимия такъв, предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК /видно от представената на л. 27 от делото справка от сайта „calculator.bg”/.

4

Пак в тази връзка, следва да се посочи, че още при сключването на договора е предвидено, че неустойката по чл. 12, ал.4 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като общият й размер е над 50 % от стойността на кредита, като според ал. 6 на същата норма към всяка месечна вноска за тази неустойка се прибавят допълнително суми за целия срок на договора.

Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение – поръчителство на физическо лице създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. С така уговорената неустойка се обезпечава изпълнение на едно непарично задължение, а именно за предоставяне на обезпечение по сключения договор за заем, в указания в договора срок. Неустойката обаче не е за неизпълнение на основното задължение по договора – връщане на заетата сума, а за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечения по кредита, което е акцесорно по отношение на главното задължение, като неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпеченията в чл.12, ал.1-3 от договора не влияе пряко на изпълнението на главното задължение.