Решение № 2023 от 29.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2023 гр. Пловдив, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20225330206516 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 36-0000744/24.10.2022 г. на изпълнителния директор на Регионална Дирекция „Автомобилна Администрация” Пловдив, с което на Г. Р. Ю., ЕГН **********, с адрес ****, на основание чл. 175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), му е наложена глоба в размер на 100 лв. и е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 мес., за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на постановлението, тъй като фактическата обстановка не отговаряла на описаната, несъответствие на мястото на извършването и останалите реквизити на постановлението.

Твърди се , че жалбоподателят не бил разбрал за подадения сигнал, както и за прекомерност на санкцията.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител, жалбоподателят развива аргументите в жабата, и допълва, че не било установено, че жалбоподателят възприел сигнала или че бил управлявал автомобила. Че нарушението не било възприето от свидетеля по АУАН. На следващо място се посочва, че АУАН бил съставен не на Централна гара , а в автомобилна администрация и това било съществено процесуално нарушение. Били правени добавки в АУАН, които не били разписани от жалбоподателя, Свидетелят посочен в АУАН не бил свидетел на нарушението и това водело до извод, че се установява различна фактическа обстановка.

1

Бланкетно се възразява, че има разлика между описанието на фактическата обстановка и нарушените разпоредби в АУАН и НП, нямало идентичност на адреса на жалбоподателя, защото било посочено в АУАН само Ръжево, а в НП Ръжево Конаре и с това била нарушена императивна точка на ЗАНН.

На следващо място се посочва, че в НП за разлика от АУАН било конкретизирано, че става въпрос за предложение 2 на чл. 103 от ЗДвП, което нарушавало правото на защита на жалбоподателя; НП не съдържало конкретизация на начина по който следвало да бъде спрян нарушителя; звуковия и светлинния сигнал не били начини за спиране. Имало разминаване между санкционната норма и диспозитивната норма на нарушението като всъщност не се установявало да е давано нито нареждане, нито указание.

Нямало никакви мотиви за липса на основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Прави се възражение за приложение на института на маловажния случай, както и за прекомерност на санкцията. Прави се искане за разноски.

Въззиваемата страна

Регионална дирекция

„Автомобилна администрация“, гр. Пловдив /РД АА/, не изпращат представител в съдебно заседание, а в писменото си становище по преписката твърдят законосъобразност на акта и съставянето му като съобразено с процесуалните правила.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоопределения срок, от процесуално легитимирана страна, която има право на жалба, поради което съдът намира, че същата е редовна и допустима.

От фактическа страна съдът намери за установено следното:

На 06.10.2022 г. около 08:29 ч. жалбоподателят управлявал лек таксиметров автомобил „Шевролет“ модел „Нубира“, с рег. № ****, собственост на Р. Е. Ч., като влиза на паркинга на Централна ЖП гара Пловдив. Там по това време задълженията си изпълнявали свид. А. И. и С.

Ш., служители на РД АА Пловдив и извършвали проверки на различни таксиметрови автомобили. Когато забелязал таксиметровия автомобил на жалбоподателя, служителят на РД АА Пловдив – свид. И. решил да го спре за проверка. Същият излязъл на пътното платно на Централна гара и на около три метра от автомобила подал сигнал със стоп-палка. Вместо да преустанови движението си и да спре на безопасно място в паркинга, водачът Ю. забелязвайки подадения сигнал с цел да избегне проверка, поради липсата на валидно удостоверение за психологическа годност, продължил движението си напред в посока напускане на паркинга. Възприемайки тези действия свид. И. веднага се качил в служебния автомобил и тръгнал след водача, като подавал непрекъснато светлинен и звуков сигнал, но водачът нито спрял, нито осигурил път, за да премие служебния автомобил, поради което свид. И. не могъл да осъществи проверката, като единствено записал номера на автомобила. По време на тези действия свид. Ш. извършвал друга проверка на друг автомобил и не възприел действията на водача, а единствено тези на свид. И.. След като се върнал на Централна Гара, свид. И. прегледал записите на охранителите камери и чрез таксиметровата фирма, установил кой е 2 водачът и го призовал в сградата на РД АА Пловдив..

Свид. И. в РД АА Пловдив съставил АУАН № 324660 от 06.10.2022 г. в присъствието на нарушителя и му го връчил. Последният го подписал без възражения и с извинение за допускане на нарушението.

На базата на съставения от И. АУАН било издадено процесното наказателно постановление, с което нарушителят бил наказан за нарушение на чл. 103 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като му била наложена глоба в размер на 100 лв. и му било наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.

Горната фактическа обстановка се доказва от показанията на актосъставителя И. и свидетеля по акта свид. Ш., както и от писмените доказателства АУАН, извадка от регистър на психологичните изследвания на водачите, разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници № 00495, ведно с фискални бонове, пътна книжка на автомобил, Пътен лист № 000001, обяснение от Г. Р. Ю., удостоверение за раждане, декларация за семейно положение и Заповед рег. № РД-08-30/24.01.2020 г.

Съдът кредитира свидетелските показания и на двамата свидетели доколкото същите са логични и се подкрепят от наличния доказателствен материал. Съдът кредитира и показанията на свид. Ш., доколкото същият свидетелства за обстоятелствата, които са плод на собствените му възприятия. Видно от гласните доказателствени средства, а именно показанията на свид. И. съдът намира за доказана фактическата обстановка по нарушението така както е описана в АУАН. Показанията на свидетеля в различни техни части са подкрепени от някое от другите доказателства, а именно в частта на мястото и времето на проверката и действията на актосъставителя показанията му кореспондират с тези на свид. Ш., по отношение на причината, поради която нарушителят се е стремил да избегне проверката са подкрепени от писмените такива, а именно извадка от регистър на психологичните изследвания на водачите, по отношение на механизма на извършването на нарушението от писмените обяснения на нарушителя и дадените обяснения в АУАН.

По отношение на възражението, че тъй като свид. Ш. не бил възприел изцяло фактите по нарушението, то не се доказала фактическата обстановка, съдът намира, че това не е така. Съдът кредитира показанията на свид. И., като логични и безпротиворечиви. Тяхната достоверност не беше разколебана в хода на процеса от нито едно доказателство или твърдение, което да индицира неправилност на описаната в акта обстановка. Възраженията, че не бил възприет сигнала, че нямало къде да е спре, че звуковия и светлинен сигнал не били начини за спиране не разколебават установеното, доколкото си противоречат помежду си и на житейската логика. Твърдението че водачът, не е възприел подадения от контролния орган сигнал с палка от три метра разстояние на пътя, пред гарата, където е паркинга и пространството е сравнително тясно, както и фактът, че дори когато контролният орган е подавал светлинен и звуков сигнал, отново не бил възприет от водача, противоречат на житейската логика и писмените обяснения на водача.

Съдът не изключва от доказателствената съвкупност писмените 3 обяснения на нарушителя, а ги кредитира дотолкова, доколкото същите кореспондират с останалия събран доказателствен материал. Изолирано остава твърдението на жалбоподателя, че същият бил заплашван и насила и под диктовката на актосъставителя е написал възраженията си и в АУАН, и в писмените си обяснения. Съдът намира тези твърдения за защитна версия на нарушителя и не им дава вяра.

Тъй като не се въведоха други оспорвания на фактите, нито има доказателства, които да оборват констатациите в акта, съдът намира за доказани фактическите констатации описани в него.

Не се установиха противоречия между доказателствата, включително гласни и писмени като същите са еднопосочни и взаимнодопълващи се.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Не се споделя от настоящия състав на съда възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до опорочаване на процедурата по издаване на наказателното постановление и АУАН, тъй като АУАН бил съставен на място различно от местонарушението, тъй като изискване в закона АУАН да бъде съставен на мястото на наруението, няма. Правилно в АУАН е посочено, че същият се издава за нарушение извършено на Централна гара Пловдив. Мястото е точно посочено и в двата акта (АУАН и НП). Същото е индивидуализирано в достатъчна степен и не създава неяснота за нарушителя.

Извършеното нарушение е описано недвусмислено и изчерпателно в унисон с ангажираната административно наказателна норма и правилото за поведение.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. Съдът намира, че са посрещнати минималните изисквания да е описано нарушението като задълженията на служителя на контролния орган, който бил подал сигнал със стоп палка са описани достатъчно конкретно и фактически, а не следва да се описват и чрез цитиране на основанията и законовите си разпоредби, което е свръх над фактите по нарушението. Поради горното, направеното в този смисъл възражение не се споделя.

Актът е съставен от компетентно лице, при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правилна правна квалификация на установеното нарушение.

Не се споделя възражението, че е допуснато съществено процесуално нарушение поради липсата на свидетел на нарушението. Както е преобладаващата практика на касационната инстанция по такъв тип дела, института на свидетелите касае единствено правилно установяване на фактическата обстановка и нарушенията свързани с него не могат да 4 обусловят отмяна на акта на такова самостоятелно основание. Не се споделя от настоящия състав, че свид. Ш. не можел да свидетелства за нарушението.

Същият свидетелства, че е бил на мястото заедно с актосъставителя, но е извършвал проверки на друг автомобил и в тази динамична обстановка е напълно обяснимо защо той не е възприел самото извършване на нарушението и не е участвал в последващите действия, тъй като времевия интервал за реакция на контролния орган е бил много кратък. Законът принципно допуска и АУАН да се съставя и без нарушението да е възприето от свидетели, а именно чл. 40, ал.3 от ЗАНН. В настоящия случай, обаче правилно актосъставителя е отбелязал, че свид. Ш. е присъствал при извършване на нарушението и установяването му. Поради това съдът намира ,че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

По отношение на изписването на адреса на нарушителя, съдът намира, че поради допусната техническа грешка по никой начин не се създава неяснота за личността на нарушителя, същият е намерен и това не може да съществено процесуално нарушение, тъй като не препятства правото на защита на нарушителя.