Решение № 3272 от 18.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3272 гр. София, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

М. Стойкова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от М. Стойкова Въззивно гражданско дело № 20221100501407 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20082710 от 31.03.2021 г., постановено по гр. д. № 13215/2010 г. по описа на СРС, 169 състав, е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че И. В. С. и М.

С. С.а дължат на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата всеки по 955,58 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.

София, ж.к. **** за периода от м.10.2016 г. до м.09.2018 г., ведно със законната лихва , считано от 08.10.2019 г. до окончателното погасяване, както и на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 17,12 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.10.2016 г. до м.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 08.10.2019 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57148/2019 по описа на СРС, 169 състав, като са отхвърлени претенциите за разликата над сумата от 955,58 лв. до пълния предявен размер от 1911,15 лв. спрямо всеки от ответниците при условията на солидарност, представляваща цена на доставена топлинна енергия за м.09.2016 г., както и за разликата над 17,12 лв. до пълния предявен размер от 35,99 лв. спрямо всеки от ответниците при условията на солидарност, представляваща цена за услугата за дялово разпределение за м.09.2016 г., както и претенциите по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 289,21 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 27.09.2019 г. и сумата от 7,75 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 31.10.2016 г. до 27.09.2019 г.

Срещу постановеното решение в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство И. В. С. и М.

С. С.а. В жалбата се излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Жалбоподателите считат, че решението е недопустимо по отношение на претенцията за дялово разпределение, като развиват подробни съображения в тази насока. Считат, че не дължат сумите за дялово разпределение, тъй като в производството по делото ищецът не е 1 установил да е водил дялово разпределение, а такова е водено от фирма за дялово разпределение. Поддържат, че в производството пред СРС ищецът не е доказал реално доставена и използвана топлинна енергия за процесния имот, както и цената на услугата за дялово разпределение. Излагат се доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че всеки от ответниците отговаря до размера от ½ от задължението, по съображения, че партидата на топлоснабдения имот е открита на името на единия ответник. По тези съображения молят въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.с.“ ЕООД не е изразило становище по въззивната жалба.

Първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД както следва: за сумата над 17,12 лв. до пълния предявен размер от 35,99 лв. спрямо всеки от ответниците при условията на солидарност, представляваща цена за услугата за дялово разпределение за м.09.2016 г.; сумата от 289,21 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2017 г. до 27.09.2019 г.; и сумата от 7,75 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху цена за услугата за дялово разпределение, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

От ответниците И. В. С. и М. С. С.а е подадена и частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК на СРС. В частната жалба се излагат доводи за неправилно определен размер на присъдените в полза на ищеца разноски, поради неправилно изчисляване на дължимата държавна такса в съответствие с чл. 72 ГПК.

Насрещната страна – „Т.С.“ ЕАД и третото лице-помагач – „ПМУ И.“ ЕООД не заявяват становище по частната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените доводи във въззивната жалба за неправилност на решението, съдът намира следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на продажната цена. В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да установят по делото погасяване на задълженията си към ищеца. С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се 2 осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ( приложима редакция след 15.05.2015 г.) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В конкретния случай от нотариален акт за продажба на недвижим имот на низходящ № 53, том XXVIII, дело 5303/1993 г, се установява, че на 17.03.1993 г. ответницата М. С.а е закупила процесния недвижим имот.

По делото е представено Решение № III-85-60 от 17.05.2012 г., постановено по гр. д.

№ 3438/2012 г. по описа на СРС, 85 състав, по силата на което сключеният между ответниците И. С. и М. С.а на 22.05.1988 г. граждански брак е прекратен по взаимно съгласие. От анализа на така описаните документи се налага извода, че процесният недвижим имот е придобит по време на брака и на основание чл. 19, ал. 1 СК (отм.) е станал съпружеска имуществена общност. След развода – 17.05.2012 г. същият се е трансформирал в разделна съсобственост, при която всеки от съпрузите е собственик съответно на ½ ид. ч от същия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на първоинстанционното производство са приети протокол от проведено на 30.07.2002 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с СД „Е.К.“ и приложен към него списък (в който под № 82 фигурира ответницата М. С.а), с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор № 2102/05.09.2002 г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на СД „Е.К.“ да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост, както и договор от 14.03.2012 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Т.С.“ ЕАД и „ПМУ И.“ ООД.

Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение на процесния имот.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, пред първата инстанция е изслушано заключение на съдебнотехническа експертиза, която настоящият съдебен състав след преценка по реда на чл. 202 3

ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията с отчитат ежемесечно.

Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „ПМУ И.“ ООД.

Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има монтирани три отоплителни тела и съответно три топлоразпределители, както и 1 бр. лира, без монтиран топлоразпределител, ползва се топла вода и има един водомер за отчитането й.

През процесния период топлинната енергия за отопление на имот е извършвана на база отчет на показанията на трите броя индивидуални разпределители за разход на отопление, а топлинната енергия от щранг – лира е определяна по изчислителен път, поради отсъствие на техническа възможност за монтаж на измервателно устройство. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с кубатура 169 куб. м. През процесния период общият топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. Установява се, че редовно са отчитани технологични разходи за сметка на ищеца. Вещото лице е посочило, че при извършване на главния отчет на 10.05.2017 г., 22.04.2018 г. и 08.05.2019 г. при осигурен достъп, са отчетени нулеви показатели на индивидуалните разпределители върху трите отоплителните тела, като е начислявана топлинна енергия единствено от щранг-лирата без монтиран топлоразпределител на нея. Съгласно заключението на вещото лице размерът на непогасената главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2018 г. възлиза на сумата от 2047,26 лв., след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки.

Разпечатката съдържа 40 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e8544e09-1d6b-441c-be8d-98718ab29880