Решение № 404 от 31.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000501715 по описа за 2025 година

С решение № 1882 от 28.03.2025г., постановено по гр.д.№ 2413 /2024г. на СГС Прокуратурата на Република България е осъдена на основание чл.2,ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на Д. Д. В. следните суми:

= сумата от 12 500 лева, представляваща общ размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което е оправдан с Присъда № 20015459 от 21.02.2022 г. по НОХД № 5758/2019 г. на СРС, потвърдена с Решение № 454 от 19.06.2023 г. на СГС и незаконно задържане по чл. 72, ал. 1 ЗМВР и за по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК за периода от 20.07.2012 г. до 24.07.2012 г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.06.2023 г. до окончателното й изплащане;

= сумата 2000 лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпени от незаконното обвинение, за което е оправдан за заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство и сумата 738,34 лв.за разходи свързани с наказателното дело , както и мораторна лихва върху внесената парична гаранция от 2000 лв. 28.08.2012 г. до 28.02.2022 год. в размер на 1931.45 лв. /изчислена с calculator.bg/.

Претенциите са отхвърлени до пълните им предявени размери от 84 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и до 2223.42 лева. за претенцията за мораторна лихва върху внесената парична гаранция от 2000 лв. за периода от 28.08.2012 г. до 28.02.2022 год.

Против така постановено решение са подадени въззивни жалби от страните по делото.

1

Прокуратурата на Република България е подала жалба против решението в осъдителната му част. Със същата се сочи необоснованост на изводите на съда относно размера на присъденото обезщетение. Поддържа се, че не са представени годни доказателства, установяващи действително претърпените вреди като пряк и непосредствен резултат от незаконното обвинение. Изтъква се, че от мотивите на решението не може да стане ясно защо справедливостта в конкретния случай е намерила количествен израз точно в този размер на обезщетението. Поддържа,че допуснато нарушение на нормата на чл.52 от 1 ЗЗД.

При условията на евентуалност се моли обезщетението да бъде намалено.

Жалбоподателят счита за завишен и размера на обезщетението за имуществени вреди.

Изложени са и подробни доводи във връзка с приетото за установено в мотивите на съдебния акт.

Ищцовата в производството страна е подала отговор на тази жалба, с който я оспорва.

Моли решението в осъдителната му част да бъде потвърдено като подробно се коментират събраните по делото доказателства.

Д. Д. В. е подал въззивна жалба против решението в частта му, с която са отхвърлени претенциите за неимуществени вреди до пълния им размер с искане да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да уважи претенцията за неимуществени вреди изцяло. Счита определеното обезщетение за занижено и несъобразено със събраните по делото доказателства, променената икономическа обстановка за периода през който е било водено наказателното производство и принципа на справедливост, закрепен в чл.52 от ЗЗД.

За неправилно счита и решението в частта му за разноските, с която съдът е приел, че следва да бъдат обезщетение разходи само за един превод на документи. Претендират се разноски за въззивното производство.

Прокуратурата на Република България не е подала отговор на тази жалба. В съдебно заседание нейният представител оспорва същата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в отхвърлителната му част.

Софийският апелативен съд, извършвайки проверка на обжалваното решение по повод въззивната жалба, събраните по делото доказателства и доводите на страните установи следното:

Предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 , пр.първо от ЗОДОВ като се иска да бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на привличането му като обвиняем и воденето против него на наказателен процес.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 20.07.2021г. ищецът Д. Д. В. изненадващо бил изведен от дома си от полицейски служители и е бил задържан в 06 РПУСДВР. На следващия ден същият бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство ЗМ №2109/2012г. по описа на 06 РУ- СДВР за извършено престъпление по чл.209,ал.1, вр.чл.20, вр.ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода до шест 2 години“. В същия ден на ищеца била взета мярка за неотклонение „задържане по стража“ за срок от 72 часа. След изтичането на този срок СРС определил на В. марка за неотклонение „парична гаранция в размер на 2000лв.“. След внасянето й на 03.08.2012г. ищецът бил освободен от ареста.

Досъдебното производство против Д. В. приключило с внесен обвинителен акт и образуването на НОХД № 8121/2013г. по описа на СРС, но с разпореждане от 17.07.2013г. на съдията – докладчик производството било прекратено и делото – върнато на СРП за отстраняване на процесуални нарушения. Нов обвинителен акт бил внесен през 2014 г. като отново производството било прекратено и преписката -върната за отстраняване на процесуални нарушения. След отстраняването им било образувано НОХД №23651/2014г. по описа на СГС, 101 състав. При разглеждането на същото били проведени шест съдебни заседания, като с присъда от 06.04.2016г. ищецът бил признат за невиновен.

Тази присъда била протестирана от СРП и по този повод било образувано ВНОХД №5516/2018г. по описа на СГС. По това дело били проведени две съдебни заседания. С решение № 303 от 28.03.2019г. въззивният съд отменил първоинстанционната присъда като постановена при съществени процесуални нарушения и върнал делото за ново разглеждане от СРС в друг състав. Образувано било НОХД №5758/2019г. по описа на СРС, по което били проведени девет съдебни заседания и с присъда от 21.02.2022г. ищецът бил признат за невиновен.

Тази присъда била обжалвана от представителя на СРП и по повод на това обжалване било образувано ВНОХД № 2746/2023г. по описа на СГС. С решение от 19.06.2023г. въззивният съд потвърдил първоинстанционната присъда.

В резултат на всички действия , свързани с наказателното преследване срещу Д. В., което продължило повече от 11 години, същият претърпял множество неимуществени и имуществени вреди.

На първо място се поддържа, че е претъпял шок още при задържането му от органите на МВР, но той продължил и при последващите действия. Ищецът произхождал от добро семейство, към момента задържането следвал магистратура в УНСС и имал мечти за кариерно развитие.

Имал постоянна работа и притежавал множество дипломи за професионална квалификация.

Посочва се, че след престоя си в ареста, където бил в едно помещение с хора, с които не си представял,че ще има досег, се чувствал отчаян и потиснат, изпитвал чувство на срам, затворил се и не искал да се среща с никого. Накърнено било и доброто му име, колегите му почнали да странят от него, отнасяли се към него с недоверие и неуважение. Това го принудило да напусне работа. В последствие заминал за Англия ,където за почнал работа като таксиметров шофьор. Поддържа,че причината да емигрира била загубата на вяра в органите на досъдебното производството и Прокуратурата, както и изпитваните негативни чувства на обида, унижение и огорчение.

Неоснователното обвинение рефлектирало върху чувството му за лично достойнство. В 3 продължение на 11 години всеки ден имал тревожни мисли и изпитвал страх да не бъде осъден. Особено силно притесненията се проявявали преди съдебните заседания.

Воденото против него наказателно производство рефлектирало и върху личния му живот. Разделили с момичето, с което имал връзка към момента, в който започнало наказателното преследване. Когато се запознал с настоящата си съпруга и майка на сина му, нямало как да несподели с нея какво се случва с него, още повече,че се налагало често да пътува за България заради явяване по делото. Този факт от своя страна водел до притеснение дали няма да загуби работата си поради честите отсъствия.

Заявената претенция за неимуществени вреди е в размер на 84000лв., от които 80 000лв. обезщетение за вредите, претърпени за периода от 20.07.2012г./ момента на задържането/ до 19.06.2023г. /момента на окончателното му оправдаване/, изразяващи се в уронване на личното му достойнство, болки и страдания, интензивен стрес и страх от възможността да получи неоправдано наказание и 4000лв. обезщетение за вредите, претърпени в следствие на наложените му принудителни мерки – „задържане по стража“ по реда на чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР и 72 часа задържане по реда на чл.64, ал.2 от НПК.

Освен това ищецът претендира и обезщетение за имуществени вреди.

На първо място се иска присъждане на сумата от 2223,42лв., представляваща законна лихва върху сумата, внесена като гаранция в размер на 2000лв. за периода от 28.08.2012г. до 19.06.2023г., както и направените разходи за самолетни билети, които са в размер на 322,42 британски лири / 768,34 лв./ и за заплатено адвокатско възнаграждение за наказателното производство съгласно три боря договори.

Прокуратурата на Република България е оспорила предявените искове.

Поддържа, че няма доказателства описаните в исковата молба неимуществени вреди действително да са настъпили , както и да са в пряка причинно- следствена връзка с наказателното производство. При условията на евентуалност, се оспорва техният размер.

Оспорени са и претенциите за имуществени вреди.

По отношение на иска за присъждане на законна лихва върху сумата, внесена като гаранция се поддържа, че няма данни същата да е излязла от патримониума на ищеца.

Освен това , същата имала характер на депозит и поради това подлежала на връщане в размера,в който е получена и върху нея лихви не се дължали. Освен това ставало въпрос за една несигурна и очаквана полза, която не подлежала на обезщетяване.

По отношение на имуществените вреди за адвокатско възнаграждение се посочва, че няма категорични данни този разход да е направен, а и заплатените възнаграждения били прекомерни. Оспорва се твърденият разход за самолетни билети.

С оглед направените във въззивните жалби оплаквания, апелативният съд намира, че пред настоящата инстанция не са спорни обстоятелствата относно фактите на задържане по стража на ищеца, начина на протичане и продължителността на наказателното производство , както и че след 2013г. същият е заминал да живее и работи във 4

Великобритания.

Липсват оплаквания и относно приетото за установено от фактическа страна относно имуществените вреди, а именно – че са били заплатени именно 2000лв. за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, водено против ищеца, че са закупени самолетни билети на посочената в исковата молба стойност и датите на полетите, съвпадат с провеждани по наказателното дело съдебни заседания. Поради това настоящият състав намира, че те също не са спорни към момента на въззивното производство и не следва да бъде обсъждано дали те наистина са се осъществили.

Спорно е дали определеният размер на неимуществените вреди съответства на понятието справедливост. По отношение на имуществените вреди отново е спорен размерът на същите по изложение в жалбата, подадена от Прокуратурата доводи.

Апелативният съд намира следното:

В настоящия процес безспорно е установено , че е налице фактическият състав на чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Основанието за ангажиране на отговорността на това основание е обективният факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по Наказателния кодекс, за което е оправдано от съд и пасивно отговорни са всички държавни органи, измежду изброените в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, които с действията си са допринесли за повдигане на обвинението, внасянето му и поддържането в съда. Отговорността им е солидарна. Няма значение дали конкретните действия, предприети от органите на предварителното производство и прокуратурата са били в съответствие с процесуалния закон; не е налице и обвързване от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите Обвинението в престъпление се явява неоснователно /незаконно/ винаги, щом има влязла в сила оправдателна присъда, постановена от съд.