Решение № 441 от 05.08.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. К., 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20225510102518 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че “А.” ЕООД е център за професионално обучение, лицензиран с Лицензия № ***, издадена от Председателя на Националната агенция за професионално образование и обучение /НАПОО/ към Министерски съвет на Република Б.. Дружеството, лицензирано с посочения по- горе документ, провежда обучения по посочените в Приложение към лицензия от *** г. професии и специалности, както и по посочените в Приложение за изменения на лицензия от *** г. професии и специалности. На *** г. между А. А. С. и “А.” ЕООД бил сключен Договор за обучение *** г., по силата на който А. А. С. се записал за обучение по професията „***“, код ***, специалност „П.“, трета степен на професионална квалификация. За обучението А. А. С. се задължил да плати сумата от 5 000 лв. “А.” ЕООД доставило обучението на А. А. С., а А. А. С. завършил успешно обучението с положени изпити, като му били издадени законовите удостоверения по чл.38 от ЗПО О №*** г. А. А. С. обаче не заплатил на “А.” Е ООД цената на обучението, дължима съгласно сключения договор и съгласно чл.59, ал.6 от ЗПОО. А. А. С. е следвало да заплати обучението в срок до *** г. Предвид факта, че С. не заплатил на “А.” ЕООД сумата от 5 000 лв., въпреки нейната изискуемост, на *** г., чрез препоръчано писмо с обратна разписка по Б., “А.” ЕООД подало до Районен съд- К. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за главница в размер на 5 000 лв., ведно със законна лихва върху главницата за времето от *** г. до окончателното 1 плащане, както и за разноски в заповедното производство в размер на 400 лв.

/100 лв. ДТ + 300 лв. адвокатско възнаграждение/. По образуваното ч. гр. д. № 20225510101913 Районен съд- К. издал исканата заповед за изпълнение. С връчено на 07.10.2022 г. съобщение на заявителя по заповедното производство било съобщено, че срещу издадената заповед за изпълнение постъпило в срок възражение по чл. 414 от ГПК, като е указана възможността за установяване на вземането в исково производство. Моли съда да постанови решение, по силата на което да се счита за установено, че А. А. С. / ЕГН:**********, от гр.

К., общ К., обл. С., ***/ дължи на “А.” ЕООД /ЕИК:***, представлявано от управителя К.Д.Я., със съдебен адрес: гр. П., *** сумата от 5 000 лв., представляваща незаплатено обучение по договор от *** г., ведно със законна лихва върху тази сума за времето от *** г. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. №20225510101913 на Районен съд- К. е издадена Заповед №1142 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 17.08.2022 г. Моли съда А. А. С. да бъде осъден да заплати на “А.” ЕООД сумата от 400 лв., представляваща съдебно- деловодни разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №20225510101913 на Районен съд - К., както и съдебно- деловодните разноски за настоящото исково производство.

Банковата сметка на ищеца “А.” Е ООД е ***.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна по основание и размер. Дружеството, учредено на ***., със седалище и адрес на управление гр.П., *** било дъщерно дружество на “А.“ООД, вписано в ТР с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.П., ***. Сочи, че е със средно специално образование и кандидатствал за работа в “А.“ООД, след видяна обява от последното за свободна позиция за длъжност “*** ***“ конструктор с безплатно обучение в сайта Д.. Имал опит в програмирането на машини и след две проведени интервюта бил одобрен за позицията T.. За обучението му било обяснено, че същото е безплатно, продължава 3 месеца и се провеждало от лектори-дългогодишни служители на фирмата. Казано му било, че по време на това обучение ще получава договореното в трудовия договор трудово възнаграждение. Когато кандидатствал за работата в А., предлагаща безплатно обучение, работел и живеел в гр.С.. Прекратил трудовите си правоотношения с предходния работодател, освободил жилището си и се преместил в гр.П..

Едновременно с подписването на трудовия договор, му дали да подпише и процесния договор за обучение №***год., в който ебило посочено, че е сключен на *** год. Процесният договор бил антидатиран - въпреки, че бил подписан на *** год. едновременно с трудовия договор като в него била посочена предходна дата на сключването и изпълнението му. Тъй като работел все още в гр.С., не започнал обучението си заедно с другите участници в групата, а се включил след тях. Не получил обяснение за антидатирането на договора за обучение. Когато видял посочената в договора сума от 5000 лева за заплащане на обучението, попитал защо била посочена, като позицията е с безплатно обучение и дали ще се дължи тази сума. Обяснено му било, че нямало да я дължи и плаща, а сумата щяла да му бъде дадена от “А.“ ООД, за да я преведе по сметка на “А.“ ЕООД след изтичането на три години и шест месеца от сключването на трудовия договор. Лицата, представлявали работодателя, провели този разговор и предложили за подпис и двата договора били Е.Д. и Д. Ш., работещи в HR отдела. Явил се на работа в помещенията на работодателя “А.“ ООД. Обучителните помещения били на същия адрес, в 2 административната сграда на “А.“ ООД, на предпоследния етаж. Обучението се провеждало в рамките на установеното работно време - в работни дни от 8:30ч. до 17:30 ч., с един час обедна почивка. В началото се обучавал заедно с трима ***и, още двама технолози, един чертожник и един електротехник, като обучението се провеждало от Д.М., а в последствие всички технолози били обучавани от П.К.. Обучението, в неговата цялост, било свързано с дейността на А. - добри и лоши практики, като при обучението се използвали готови шаблони от библиотеката на А. за различните машинни детайли. Целта на обучението била новопостъпилите работници да бъдат обучени да работят по начина, по който се работи в А. и с оглед дейността на А.. Всичко, което усвоил там било абсолютно безполезно за работата му сега или където и да е било другаде извън А.. Същността на проведеното му обучение не представлявало обучение за придобиване на професионална квалификация по определена професия, а представлявало по скоро въвеждащо обучение на работодателя с оглед изпълнението на трудовите функции по сключения трудов договор. Счита, че не може да се сключи трудов договор, без договор за обучение, в който да е предвидено заплащане на изключително завишено и непазарно възнаграждение за провежданото обучение. Срещу сумата от 5000 лв. в Б. можело да се получи висше образование по дадена професия. Още повече, че обучението не представлявало в действителност обучение по дадена професия или част от дадена професия, въпреки, че формално били налице програма за обучение, хорариум и удостоверение за професионално обучение, тъй като знанията не били общо приложими, а полезни само за “А.“ ООД и за начина, по който се работело там. След приключване на обучението, заедно с другите обучаващи се технолози, били насочени към производствените помещения, в отдел ***инг, с ръководител на отдела И.И.

Това, което им направило впечатление било, че в всъщност нямало толкова налични работни места, колкото са момчетата, преминали обучението. От фирмата „започвали вътрешно преструктуриране“, като „освобождават“ стаи, премествайки служителите в тях при други. В същата седмица, в която започнали ефективно работа, в петък на ***. около 17:05 ч. го извикала служителка от HR отдела. В офиса го очаквал и началник отдела И.И. който студено му казал, че вече не работи там, дал му да подпише документи и му казал да си тръгва. Бил изненадан, объркан и не знаел какво може да направи.

В това състояние подписал документите, които се оказали споразумение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, считано от *** год. От значение било и обстоятелството, че трудовите договори на по-голямата част от групата млади хора, започнали заедно работа, били прекратени към настоящия момент и към тях били насочени аналогични претенции за заплащане на суми от 5000 лв. за обучение, съгласно договорите за обучение, които постъпващите на работа лица задължително сключвали едновременно с трудовия си договор. След прекратяване на трудовия договор бил поканен да заплати работното облекло, което му било дадено от работодателя в размер на 200.54лв. с ДДС съгласно издадена фактура. Сумата била заплатена.

Периодично “А.“ публикувал в Д. обяви за свободни позиции както за “*** ***/ конструктор с безплатно обучение“, така и за други длъжности. Вероятно наемал на работа по различни специалности лица, с които сключвал освен трудови договори и договори за обучение с “А.“ ЕООД и след като прекрати трудовите договори с тези лица, претендирал заплащане от тези лица на сумите, посочени в договора за обучение, които били обикновено по 5000лв., и така три пъти годишно, може би. В последната обява в Д. (от края на октомври 3

2022г.), както и на сайта на А., безплатното обучение не фигурирало към днешна дата, но било посочено, че дружеството осигурявало обучение, като част от стратегията за развитие на персонала. Справка в интернет пространството показала, че преди датата на сключване на трудовия договор между него и “А.“ ООД, практиката в това дружество била едновременно с трудовия договор, да се сключва договор за повишаване на професионалната квалификация, като в тези договори. От сайта на публикуваните съдебни актове се запознал с еднозначната практика на съдилищата в П. - районен и окръжен, съгласно която “противоречаща на императивни разпоредби на Конституцията на Република Б. и Кодекса на труда- чл.48, ал. 3 от КРБ и чл.8, ал.4 от КТ и чл.242 от КТ била клаузата в договор за повишаване на квалификацията по чл.234 от КТ от 18.07.2017г.“ с нотариална заверка на подписите, предвиждаща, че “в случай на предсрочно прекратяване на програмата за обучение по инициатива на служителя, или поради виновно неизпълнение на задълженията по настоящия договор, или в случай, че не покаже добри резултати в хода на обучението, не покрие изискванията на тестовете или не придобие сертификата от обучението, работодателят има право да развали този договор с писмено уведомление с незабавен ефект, като в този случай служителят се задължава да изплати на работодателя неустойка в размер на направените от работодателя реални разходи до момента на прекратяването, включващи, пропорционално на срока на протеклото обучение, част от: 1.стойността на заплатата на служителя, 2. социалните осигуровки за сметка на работодателя за същия период 3. всички други разходи”, както и е противоречаща на императивни разпоредби на Конституцията на Република Б. и Кодекса на труда- чл.48, ал.3 от КРБ и чл.8, ал.4 от КТ „в случай на прекратяване на трудовия договор преди изтичане на срока по чл.3 от настоящия договор, обучаемия да изплати на работодателя неустойка в размер на 10 000 евро”, в резултат на което тези клаузи са обявени от съда за недействителни. “А.“ ООД обжалвал решенията пред ВКС, но същите не били допуснати до касация. От гореизложеното можело да се направят следните изводи: След като за “А.“ ООД било ясно, че клаузите в сключваните от него договори са недействителни, за да получава обратно заплатените от него трудови възнаграждения или някаква част от тях, е регистрирало свое дружество– “А.“ ЕООД, което да е регистрирано в МОН, като обучителна организация - Център за професионално обучение по реда на ЗПОО и което формално да отговаря на законовите изисквания и да провежда обученията, които преди е извършвало само и за които е сключвало договори за повишаване на професионалната квалификация. Така създавал нов, законоводопустим път, с който постигал забранени от закона и Конституцията резултати или било налице заобикаляне на закона, което водело до нищожност на договора. Процесният договор бил симулативен и поради това нищожен, тъй като страните не са желали настъпването на неговите последици. При подписването на договора за обучение на наетото лице, респ. на ответника било ясно и недвусмислено, че посочената в договора сума не се дължала от лицето, а обучението е безплатно за него и е въвеждащо такова за длъжността, на която бил нает в “А.“ ООД т.е. налице било съзнателно несъответствие между желаното в действителност и изразеното от страните. Процесният договор бил нищожен, поради противоречие с добрите нрави, тъй като: бил нарушен обичайния обществено -утвърден начин на мислене; грубо бил нарушен принципът за еквивалентност на престациите; поведението на ответника при сключване на договора било обусловено от психическо 4 въздействие /убеждаване, склоняване/, което не било измама или заплашване по смисъла на ЗЗД; условията на сключването на договора сочели на необичайност - зависимост на едната страна-работника от другатаработодателя, по чието настояване бил сключен. Законодателят придавал правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект, поради което и правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона чл.26, ал.1 от ЗЗД. /Решение №58 от 16.06.2020 г. по гр. д. №2682/2019 г. на ВКС, 3-то гр.о./. В съдебната практика противоречието с добрите нрави при сключването на сделките било свързвало с нарушаване на общо възприетите в обществото нравствено-етични морални правила, които, наред с императивните законови правила, слагали граница на договорната свобода, предвидена с разпоредбата на чл.9 от ЗЗД. В конкретният случай, било налице грубо погазване на нравствено-етичните морални правила, тъй като с този договор не се преследват защитими от закона правни интереси. “А.“ неморално привличал млади, образовани лица, на които обещава кариерно развитие и удовлетворяваща работа на високо ниво, предхождани от подходящо безплатно обучение, а вместо това с различни способи си осигурява обучаващи се лица, които принуждава да заплащат изключително високо, несправедливо и несъответно на обучението възнаграждение. При възмездните сделки, доколкото престацията на едната страна предполагала насрещно задължение, съответстващо на полученото, от значение за преценката дали сделката не противоречи на добрите нрави било изследването на еквивалентността при размяната на дължимото. Винаги, когато неравностойността на престациите била значима, какъвто бил в случая, налице била нищожност поради нарушение на добрите нрави. Съдебната практика приемала и че винаги било налице нарушение на добрите нрави, когато един договор е сключен само в интерес на една от страните./ Решение №286/12.06.2019 г. по гр.д.№1511/20** г. на ВКС, 4-то г.о./. В случая бил налице облигационен договор, сключен само в интерес на едната страна и в категоричен ущърб на другата страна. Нормалното било от една сделка и двете страни да черпят изгодни за себе си законосъобразни правни последици и постигането им да е водещо при сключването на сделката. Сключеният договор бил нищожен поради липсата на съгласие от страна на ответника, тъй като правните последици на договора не били желани от него в действителност и е бил подведен да го подпише. Върховният касационен съд имал възможността да се произнесе в две тълкувателни решения по въпроса кога била налице липса на съгласие, водеща до нищожност на сделката. В Тълкувателно решение №1/07.03.2019 г. по тълк.д.№1/20** г. на ВКС, ОСТК, било прието, че порокът липса на съгласие е налице, когато волеизявленията (предложение и приемане) са направени и съвпадащи, но някое от тях или и двете са дадени при „съзнавано несъгласие”, т.е. при отсъствие на намерение за обвързване (изтръгнато чрез насилие,на шега, като учебен пример и пр.).