Решение № 302 от 17.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. София, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20211100513044 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №13044/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на АНТ. Й. П. ЕГН ********** от гр.Банкя срещу решение №20113608 от 12.05.2021 г по гр.д.№28211/19 г на СРС , 159 състав ; в частта , с която е отхвърлен частично иска на въззивника с правно основание чл.432 ал.1 КЗ да се осъди ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ******* от гр.София да й заплати разликата над 1000 лева до предявения размер от 6000 лева - обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на 23.08.2018 г в гр.София на ул******* , в района на 02 РСПБЗН по вина на водача на л.а.Мерцедес Е320 с рег.№******* ; ведно със законната лихва от 23.08.2018 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС, в обжалваната част , тъй като присъденото обезщетение е занижено предвид травмите и претърпените болки и страдания . Не е налице съпричиняване , защото ищцата е пресичала на пешеходна пътека .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Изразява съгласие с мотивите на СРС . Не следва да се определя по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди , защото ищцата напълно се е възстановила за 20 дни . При настъпване на удара водачът евентуално вече е бил навлязъл на пешеходната пътека и ищцата се е ударила в калника му . Няма категорични данни за наличие на пешеходна 1 пътека на мястото на инцидента според административната преписка за ПТП .

Въззивната жалба е допустима. Обжалваното решение е връчено на въззивника на 31.05.2021 г , поради което въззивната жалба от 11.06.2021 г е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

В въззивното производство спорен между страните е само размерът на обезщетението за неимуществени вреди / претърпени болки и страдания/ от деликта и за наличието на съпричиняване от ищцата . Не се спори по останалите предпоставки за заплащане на обезщетение от ответника като застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите”.

За да уважи частично иска СРС е приел , че според СМЕ ищцата е получила контузии на дясната колянна става , дясна раменна става, дясна гривнена става и длан . Болките на ищцата са били интензивни през първите 10 дни след инцидента и общо са продължили около 20 дни.

Според СРС на ищцата трябва да се определи обезщетение по справедливост в размер на 1500 лева . От друга страна ищцата е нарушила чл.113 ал.1 т.1 ЗДвП , според който при навлизане на пътното платно пешеходецът трябва да се огледа , да съобрази пътната обстановка и да не излиза внезапно на пътя . Налице е съпричиняване от 1/3 от страна на ищцата , поради което искът трябва да се уважи до размера от 1000 лева .

Решението на СРС е частично неправилно. Законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал наличната медицинска документация и СМЕ , според която ищцата ищцата е получила контузии на дясната колянна става , дясна раменна става, дясна гривнена става и длан . Съгласно СМЕ болките на ищцата са били интензивни през първите 10 дни след инцидента и общо са продължили около 20 дни .

Според настоящия съд при налични няколко контузии на ищцата следва да бъде определено по-високо по размер обезщетение – 3000 лева – независимо , че болките са продължили само 20 дни и няма медицински документи за усложнения и наложило се последващо лечение . Не следва да се кредитират изцяло показанията на св.Ивайло Панталеев /съпруг на ищцата/ , който твърди , че ищцата 3 месеца не е ходила на работа , както и продължително време била безпомощна и не можела да се обслужва . Показанията са до известна степен пристрастни и не съответстват на наличната медицинска 2 документация. Не е представен и болничен лист от страна на ищцата .

По отношение на механизма на ПТП , правилно СРС е приел съпричиняване от 1/3 от ищцата поради нарушаване на чл.113 ал.1 т.1 ЗДвП от ищцата като пешеходец . Преди да навлезе на платното за движение ищцата не е съобразила приближаващото се пътно превозно средство л.а.Мерцедес Е320 с рег.№******* , което се е движело с ниска скорост .

Правилно въззиваемата страна посочва , че по делото няма категорични данни , че ищцата и свидетелката И.Д. са пресичали на пешеходна пътека тип „Зебра“. Такива твърдения имат ищцата и св.Д. , но показанията на последната не трябва да се кредитират в тази им част .

Св.Г. С. признава , че не е внимавал достатъчно и се е оглеждал настрани , но и посочва , че на мястото на ПТП не е имало пешеходна пътека . Последното се потвърждава и от административно-наказателната преписка , като в АУАН , наказателното постановление , констативния протокол и изготвената скица не е посочено наличие на пешеходна пътека , което е съществено обстоятелство и за административно-наказателната отговорност на С. .

Не следва друго от САТЕ – изводите на последната са до голяма степен хипотетични – в случай , че се приемат за верни твърденията на ищцата . Освен това в района на произшествието наистина има пешеходна пътека /макар и трудно различима според САТЕ / , но ищцата не е доказала , че е пресичала именно на нея.

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в частта , в която искът е отхвърлен за разликата над 1000 лева до 2000 лева . Решението на СРС трябва да се потвърди в частта , в която искът е отхвърлен за разликата над 2000 лева до претендирания размер от 6000 лева . В частта за разноските ищцата и адвокатът й имат право на повече , а ответникът на по-малко разноски пред СРС , съобразно допълнително уважената част от иска . По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №20113608 от 12.05.2021 г по гр.д.№28211/19 г на СРС , 159 състав ; в частта , с която е отхвърлен частично иска на АНТ. Й. П. ЕГН ********** от гр.Банкя с правно основание чл.432 ал.1 КЗ да се осъди ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ******* от гр.София да й заплати разликата над 1000 лева до размера от 2000 лева - обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на 23.08.2018 г в гр.София на ул******* , в района на 02 РСПБЗН по вина на водача на л.а.Мерцедес Е320 с рег.№******* ; ведно със законната лихва от 23.08.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; както и в частта , в която АНТ. Й. П.

ЕГН ********** от гр.Банкя е осъдена да заплати на ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ******* от гр.София разликата над 253,34 лева до 316,67 лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ******* от гр.София да заплати на АНТ. Й. П. ЕГН ********** от гр.Банкя на основание чл.432 ал.1 КЗ разликата над 1000 лева до размера от 2000 лева - обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” 3 за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на 23.08.2018 г в гр.София на ул******* , в района на 02 РСПБЗН по вина на водача на л.а.Мерцедес Е320 с рег.

№******* ; ведно със законната лихва от 23.08.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; и допълнително сумата от 75 лева разноски пред СРС .

ПОТВЪРЖДАВА решението , в частта , с която описаният иск е отхвърлен за разликата над 2000 лева до предявения размер от 6000 лева - обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на 23.08.2018 г в гр.София на ул******* , в района на 02 РСПБЗН по вина на водача на л.а.Мерцедес Е320 с рег.№******* ; ведно със законната лихва от 23.08.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; както и в частта , в която АНТ. Й. П.

ЕГН ********** от гр.Банкя е осъдена да заплати на ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ******* от гр.София сумата от 253,34 лева разноски пред СРС .

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ******* от гр.София да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адв.С.К. Н. ЕГН ********** от гр.София допълнително сумата от 105 лева адвокатско възнаграждение пред СРС и сумата от 116 лева адвокатско възнаграждение пред СГС .

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ******* от гр.София да заплати по сметка на СРС допълнително ще 30 лева държавна такса и по сметка на СГС 20 лева държавна такса .

ОСЪЖДА АНТ. Й. П. ЕГН ********** от гр.Банкя да заплати на „Б.И.“ АД ЕИК ******* от гр.София сумата от 80 лева разноски пред СГС .

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4