Решение № 524 от 04.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. Бургас, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20252120106220 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на “АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от П.В. и Х.М.М. против Г. Р. К., ЕГН ********** от гр. *** за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 500 лева главница по договор за потребителски кредит от ***., сумата от 185.14 лева лихва за забава за периода от *** до 28.02.2025г., ведно със законната лихва от завеждане на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането.

Твърденията са, че ответникът е сключил с кредитора *** договор за потребителски кредит от ***. по електронен път за сумата от 500 лева, като кредитът е трябвало да бъде върнат на 1 вноска до *** Според ищеца, договорът е сключен валидно по електронен път, но дори и това да не е така, то договорът следва да се счита за сключен с предаване на сумата по кредита в полза на ответника. Той не е изпълнил в срок своите задължения да заплаща вноските. В последствие, на *** кредиторът е прехвърлил с цесия вземанията си по договора в полза на ищеца. Крайният падеж на договора е настъпил, но длъжникът не е платил дълга. За цесията длъжникът била уведомен по електронната си поща. Ако се приеме, че това уведомяване е нередовно, ищецът моли уведомяването да се счита извършено с връчване на исковата молба. С тези мотиви се претендира уважаване на исковете. Исковете са по чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД и чл.79 ЗЗД.

Ответникът чрез особения си представител е подал отговор, в който счита иска за неоснователен. Ищецът не е представил договора за паричен заем под формата на електронен документ, ето защо не се доказва, че между страните е възникнало облигационно правоотношение. Няма данни ответникът да е направил електронно изявление, което да съдържа съгласие за получаване на сумата в заем. Не се доказва ответникът да е поискал сключване на такъв договор. Не се установява и предаване на сумата от 500 лева в полза на ответника. Представената разписка е неподписана. Договорът нито е подписан от страните, нито е доказано сключването му от разстояние чрез отправяне на надлежно заявление. Ето защо искът е неоснователен. Твърди се още, че договорът е нищожен, защото ГПР не е определен правилно и не е ясно какъв би бил точният му размер. Не е представен 1 погасителен план, липсва разбивка на погасителната вноска. Погасена по давност е законната лихва за периода от *** до *** На ответника не е съобщено прехвърлянето на вземането с цесия. Така цесията не е породила действие за него. Моли за отхвърляне на исковете.

Бургаският районен съд намира иска за частично основателен.

Представен е договор за паричен заем № *** от ***., сключен между кредитора *** и длъжника Г. Р. К.. Според договора, в полза на ответника е предоставен кредит от 500 лева, който е следвало да се върне на общо 1 погасителна вноска. Датата на падежа на вноската е *** Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 40.05% на година.

Общият размер на всички плащания е 525.03 лева. ГПР е в размер на 48.62%. Според т.3.10 от договора, дължи се и такса за експресно разглеждане от 262.97 лева, като в този случай вноската с такса за експресно разглеждане става 788 лева.

Договорът за кредит е сключен по електронен път, след подадена заявка от страна на ответника. Това е видно от представения на книжен носител лог файл по договора.

Неоснователно е възражението, че не се доказва валидно сключен договор от разстояние по електронен път. Съгласно чл.184, ал.1 ГПК електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. В случая ищецът е представил на хартиен носител лог файл по договора за паричен заем, от който са видни действията по сключване на договора, извършени в тяхната последователност. Видно е, че поетапно кандидатстващото за заем лице е избрало сумата по кредита, съгласило се е с ОУ, посочило е своите имена, адрес и телефон, извършена е проверка на личната му карта, като е установено, че тя е валидна, избрана е услуга за бързо разглеждане, избран е начин за получаване на парите /чрез изипей/, създадена е заявка, избрана е нова сума по кредита, заявката е обработена и кредитът е бил одобрен. Всичко това се установява от представения лог файл. Самият договор е представен на хартиен носител, както позволява чл.184, ал.1 ГПК, като ответникът не е поискал документът да се представи на електронен носител.

Следователно хартиеното копие на договора е напълно валидно и допустимо доказателство в процеса и установява сключване на договора по електронен път. Самият лог файл подробно показва стъпките, чието последователно извършване е довело до сключване на договора.

Така че според районния съд договорът е бил сключен валидно по електронен път и е обвързал страните. Няма данни наистина договорът да е подписан с квалифициран електронен подпис. Според чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. В случая според чл.11, ал.2 от ОУ с натискането на бутона “изпрати“, заемателят декларира, че приема така предоставените му условия. Това действие се счита за подписване от заемателя на всяка страница от предоставените документи, при условията, при които те са му предоставени. Съгласно чл.18, ал.3, действията по ал.1 и ал.2 /за изпращане и приемане на договора/ се считат за подписване на всяка страница от предоставените документи от всяка от страните, при условията, при което те са предоставени. Следователно, по силата на ОУ, е уговорено между страните, че обикновеният електронен подпис има сила, равностойна на тази на саморъчния подпис. Ето защо, с подписване от страна на ответника по електронен път на изпратените файлове, договорът се счита за валидно сключен. Възникнала е облигационна връзка между страните.

Съдът намира, че кредиторът е изпълнил основното си договорно задължение и е предал на длъжника договорената сума по кредита. Налична е разписка за извършено плащане от ***. /деня на сключване на договора/, с която *** е наредил паричен превод в полза на Г. Р. К. в размер на 500 лева. Толкова е сумата, която според договора е трябвало да се предаде на ответника. В разписката изрично е посочен номерът на договора, т.е. няма съмнение, че сумата е преведена по този договор. Не е основателно възражението, че няма 2 данни сумата да е предоставена на кредитополучателя и че длъжникът не е подписал документ, че е получил парите. Представената разписка удостоверява превеждането на сумата. От представения лог файл на договора е видно, че плащането на сумата е обработено от системата и е наредено плащане по изипей на 500 лева. Отразено е, че в последствие плащането е било получено, а сумата е изплатена на Г. Р. К.. В лог файла се съдържа цялата информация по сключване на договора и този документ не е изрично оспорен от ответника. Изрично е посочено в колко часа е било наредено плащането, кога сумата е изплатена и усвоена от ответника. Тези удостоверявания в програмата са с висока степен на достоверност, доколкото са посочени дори и минутите и секундите, когато е получена сумата и доказват по несъмнен начин, че сумата е била предадена на ответника.

Няма насрещни доказателства, които да опровергават тези факти. Ето защо БРС приема, че сумата, предмет на договора за кредит, е получена реално от ответника. Впрочем, реалното получаване на сумата е и косвено доказателство, че договорът за паричен заем е бил действително сключен по електронен път.

Видно от договора, вноската за връщане на заема е била с падеж на ***, т.е. вземанията по заема са отдавна падежирали. Няма данни ответникът да е извършил плащания по договора.

Няма спор, че вземанията по кредита са прехвърлени с договор за цесия от *** между цедента *** и цесионера ***. Договорът е приложен по делото. От приложението към договора е видно, че цесията важи и за вземанията по конкретния договор за заем. Старият кредитор /цедент/ е подписал пълномощно, с което е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. В изпълнение на пълномощното, новият кредитор, ищец по делото, е изпратил до длъжника уведомително писмо за цесията. Няма данни това писмо да е получено от ответника. Това е обаче без значение, тъй като съобщаването на цесията е станало с връчване на исковата молба на ответника чрез особения му представител в хода на исковото производство – чл.235, ал.3 ГПК. Ето защо БРС счита, че цесията е произвела действие по отношение на длъжника и кредитор по вземанията е ищецът по делото.

Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.

В случая съдът намира, че договорът е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на закона за посочване на коректен и действителен размер на ГПР. Както беше казано, в договора има клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане от 262.97 лева. В чл.31 от ОУ е изрично предвидено, че заемателят може да се възползва от допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането за заем, като за тази услуга се дължи такса, а размерът на вноската с включена такса се посочва изрично в договора за заем. Това е станало и в случая, като в договора е записано, че таксата за експресно разглеждане е 262.97 лева. Тази такса нарушава закона – чл.10а, ал.2 ЗПК. Според тази разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Експресното разглеждане на искането за кредит е действие, свързано с усвояването на кредита. Това е така, доколкото кредитът още не е усвоен, предстои подписване на договора и длъжникът ползва услуга за експресното разглеждане на искането си. Макар в закона да няма легална дефиниция за усвояване на кредита, ясно е по логически път, че експресното разглеждане на искането за отпускане на сумата касае именно усвояването на кредита. Тази такса за експресно 3 разглеждане е разход по кредита, защото ответницата е длъжна да я заплати във връзка с договора за кредит. Съгласно §1, т.1 ДР на ЗПК “Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С Решение на СЕС от 21 март 2024 година по дело C-714/22 е прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В случая БРС счита, че тези разходи за допълнителни услуги представляват конструкция, която е предназначена да прикрие действителните разходи по договора. Възнаграждението за експресното разглеждане на искането е забранено от ЗПК. Нищо не налага кредиторът да иска такова възнаграждение, за да разгледа искането експресно. Така че това уговорено възнаграждение всъщност е правна конструкция, която цели да прикрие, че то по същността си е добавка към възнаградителната лихва, т.е. друга печалба за кредитора. След като се касае за добавка към възнаградителната лихва, е трябвало това възнаграждение да бъде включено в ГПР. Няма данни това да е така.