Решение № 6050 от 08.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6050 гр. София, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Въззивно гражданско дело № 20241100510735 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на етажните собственици на сградата на ул.

****, представлявани от управителя И.Т.Т., срещу решение № 14289/19.07.2024 г. по гр. д. № 57495/2023 г. на Софийски районен съд, 79 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите срещу Т. К. Н. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1 и 2, вр. чл. 6, т. 9 ЗУЕС за сумата от 599,94 лв., претендирана като незаплатени от ответника 18 месечни вноски (по 33,33 лв. всяка) за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.01.2022 г. - 30.06.2023 г., ведно със законната лихва от 03.07.2023 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 36957/2023 г. по описа на СРС, 79 състав.

В жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че процесната сграда, в която е и имотът на ответника, е в режим на етажна собственост и този факт се установява от представените по делото писмени доказателства, които не се преценени правилно от първата инстанция. Неправилен бил изводът на СРС, че в правоотношенията между етажните собственици и ответника е приложим ЗС, а не ЗУЕС. Поради това се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него - постановяване на друго, с което искът да бъде уважен с присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от 1 ответника Т. К. Н..

За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява, че в процесната сграда са обособени общо три отделни самостоятелни обекта, като всеки от тях е с различен собственик, поради което управлението на общите части следва да се извършва по реда на чл. 30, ал. 3, чл.

31, ал. 1 и чл. 32 ЗС, при който съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, не могат да задължат останалите да участват в нейното подобряване, а ако някой от съсобствениците направи подобрения на общата вещ, без съгласието на останалите съсобственици, той може да претендира от тях само съответната част от направените разноски. Прието е, че принципно не е недопустимо в сграда с три самостоятелни обекта да се проведе общо събрание на етажните собственици, което да вземе решение за извършване на подобрения и дори предварително да определи сума, която всеки от съсобствениците да внася за такива случаи, но общото събрание не може да задължи някой от съсобствениците да внесе такава сума, тъй като е необходимо най-напред да се направят съответните подобрения и едва тогава да се търси стойността им от останалите съсобственици по чл. 59 ЗЗД или по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, каквато настоящата хипотеза не е.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

За да бъде основателен искът по чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС ищецът следва да установи, че ответникът е собственик или ползвател на индивидуален обект в сградата в режим на етажна собственост, наличие на валидно прието решение на общото събрание на етажните собственици за определяне на размера на вноските фонд „Ремонт и обновяване“. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на претендираната сума.

На етапа на въззивното производство не се спори, че ответникът-въззиваем Т. К.

Н. е собственик на самостоятелен обект - жилище на първия етаж и източния гараж в сутерена на сградата, находяща се на адрес: с. Волуяк, Столична община, р-н „Връбница“, ул. ****.

В случая от ответника се претендират месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.01.2022 г. - 30.06.2023 г., въз основа на решения на Общото събрание на етажната собственост от 19.10.2020 г. и от 01.04.2022 г.

Съгласно установената съдебна практика нищожност на решение на общо събрание на етажна собственост (чрез иск при наличие на правен интерес или преюдициално по друг спор) може да се установява, само ако са наведени твърдения, че формално е създадена привидност за взето решение. Такива биха били случаите, в които е взето решение на общо събрание по реда на ЗУЕС, независимо че той е неприложим, тъй като е налице изключението по чл. 2 или чл. 3 ЗУЕС или е регистрирано и не е прекратено сдружение на етажните собственици, в което участват 2 всички етажни собственици, ако общото събрание е упражнило правомощие, което не произтича от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС или липсва взето решение, въпреки че такова е отразено в протокола на общото събрание (и ако протоколът е оспорен в срока по чл.

16, ал. 9 ЗУЕС), както и когато не са налице условията на чл. 8 ЗУЕС (наличието на обособеност, при която отделен вход дава достъп само до част от индивидуално притежаваните обекти, които единствено обслужва). Извън хипотезата на привидност за взето решение на общото събрание, пороци на същото, независимо дали водят до нищожност (включително и поради противоречие с императивни правни норми) или до незаконосъобразност на решението, могат да се установяват само чрез иска по чл.

40 ЗУЕС, но не и чрез иск за нищожност на решението на ОС или преюдициално при спор, свързан с изпълнение решение на общото събрание, предявени извън срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. В този смисъл – решение № 50024/27.03.2023 г. по гр. д. № 978/2022 г. на ВКС, II г. о.; определение № 89/22.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1464/2017 г. на ВКС, I г. о.

Спорен на етапа на въззивното производство е въпросът дали по отношение на процесната етажна собственост е приложим режимът на ЗУЕС.

Отношенията между собствениците в етажната собственост относно поддържането, възстановяването и подобряването, както и по повод ползването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл. 41 ЗС. Всеки собственик, съразмерно на дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите части, и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.

Когато пък в етажната собственост има до три самостоятелни обекта - чл. 3 ЗУЕС, който препраща към чл. 32 ЗС, общата вещ се управлява съгласно решението на собствениците, които притежават повече от половината от собствеността, т. е. в този случай не се прилагат правилата на ЗУЕС за управление на общите части и поконкретно правилата за свикване на ОС на ЕС, за вземане на решения от общото събрание и за обжалването им (решение № 238 от 19.08.2013 г. по гр. д. № 1012/2012 г. на ВКС, IV г. о.)

На база ангажираните по делото доказателства и при съобразяване на изричното възражение на ответника за неприложимост на режима на ЗУЕС, съдът намира, че ищцовата страна не установила при условията на пълно и главно доказване, че в процесната сграда са обособено повече от три самостоятелни обекта на правото на собственост.

Видно от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 116, том В, нот. дело № 104/2012 г. по описа на нотариус С.П., рег. № 45 на НК, по силата на който ответникът Т. К. Н. е придобил жилище на първия етаж и гараж на сутерена в процесната сграда, се установява, че същата представлява двуетажна 3 жилищна сграда. С оглед на това, доколкото представената книга на етажните собственици преставлява частен свидетелстващ документ, изходящ от един от съсобствениците, легитимиращ се като управител на етажната собственост, който не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, то не може да се приеме за установено, че в процесната сграда са обособени четири самостоятелни обекта, каквито твърдения излагат въззивниците.

Не следва и различен извод от представеното по делото удостоверение № 1371/2022 г. на Столична община, район „Връбница“, тъй като от съдържанието му не може да се приеме, че същото е издадено въз основа на нарочна проверка от компетентен орган, която да обуслови извод, че същото се ползва с материална доказателствена сила.

Предвид изложеното, въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая приложими са правилата на Закона за собствеността, а така взетите решения на общото събрание от 19.10.2020 г. и от 01.04.2022 г. са нищожни поради неприложимост на реда на ЗУЕС.

Предвид липсата на валидно взети решения от Общо събрание на етажната собственост, каквато не е налице за процесната сграда, не е налице основание за възникване на задължение за ответника да заплаща сумата в размер на 33,33 лв. на месец (общо 599,94 лв. за процесния период) за фонд „Ремонт и обновяване“.

Доколкото крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.

При този изход на спора разноски се дължат единствено на въззиваемия, поради което собствениците на самостоятелни обекти в сградата на ул. ****, следва да бъдат осъдени да заплатя на Т. К. Н. сумата от 500 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 25.03.2025 г., имащ характера на разписка.

Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, ІII - Б въззивен състав, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14289/19.07.2024 г. по гр. д. № 57495/2023 г. на Софийски районен съд, 79 състав.

ОСЪЖДА собствениците на самостоятелни обекти в сградата на ул. ****, да заплатят на Т. К. Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500 лева - разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5