Решение № 4728 от 08.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 13352/2025
- Вид
- Решение № 4728
- Подписан
- 08.07.2026
- Състав
- Валентина Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22а · Закон за закрила на детето
- чл. 22а, ал. 3 · Закон за закрила на детето
РЕШЕНИЕ
№ 4728 гр. София, 08.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 6-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валентина Ангелова при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Гражданско дело № 20251100113352 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 22 а и следващите от Закона за закрила на детето (ЗЗДт).
Образувано е по молба на Д. Д. Д. за връщане на детето Ф. С. Д., родена на ******** г., в държавата по обичайното му местопребиваване – Великобритания.
Твърди, се че молителят и ответницата са родители на детето Ф., като на 12.07.2025 г. майката и детето дошли в България на почивка, като молителят следвало да се присъедини към тя, като тримата се върнат заедно във Великобритания в края на месец септември 2025 г. Сочи се, че на 01.10.2025 г. започвала учебната година в детската градина, посещавана от детето Ф. във Великобритания. По данни на молителя, той и брат му дошли в България на 25.08.2025 г. за рождения ден на детето, като по време на престоя си започнали да работят по ремонта на имот, собственост на ответницата. След няколко спора помежду им, на 08.09.2025 г. ответницата ги помолила да напуснат дома й. За да е близо до детето, молителят отседнал в къща, в близост до този имот, но майката не разрешила осъществяването на контакт с детето без надзора й. Позовава се на писмо от детската градина, посещавана от детето във Великобритания и на резервация на самолетни билети до Англия за 23.09.2025 г. на имената на 1 ответницата и детето, като твърди, че на посочената дата той и брат му се върнали в Англия, а ответницата задържала детето Ф. в България. Твърди, че не е давал съгласие за промяна на обичайното местопребиваване на детето, като с молбата си поискал съдействие за връщането й в Англия. С оглед изложеното счита, че ответницата незаконно е задържала детето Ф. в Република България, като до тогава детето имало обичайно местопребиваване във Великобритания, като е било задържано в България без съгласието на молителя, който ефективно е упражнявал родителските си права; молбата се подава преди да изтече една година от задържането на детето в България и не съществува сериозна опасност за детето от връщането му в държавата по обичайното му местопребиваване. Моли съда да постанови връщането на детето във Великобритания.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа молбата и пледира съда да постанови решение, с което разпореди връщането на детето Ф. в държавата по обичайното му местопребиваване – Великобритания, като излага подробни съображения. Претендира разноски по представен списък, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окончателното си становище излага в писмени бележки от 09.03.2026 г.
Ответницата З. С. С., в писмения си отговор, оспорва молбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Оспорва фактическите твърдения на молителя, като неточни. Сочи, че двамата се запознали през 2018 г., чрез сайт за запознанства, докато тя самата живеела в Англия. Двамата установили съжителство, като първоначално молителят не планирал съвместен живот и дете с нея, поради различни съображения -стандарта на живот и значителните разходи, свързани с отглеждането на дете, както и собствената си възраст, като се опасявал, че ще е твърде възрастен, когато детето ще се нуждае от подкрепата му.
Ответницата обаче имала искреното желание да има дете и разполагала с подкрепата на родителите си, които разполагали с имущество в България. С течение на времето молителят приел възможността да имат дете, което да отгледат в България. След като молителят се съгласил, че може да имат дете и да се преместят да живеят в България, тя започнала да инвестира време и средства в недвижим имот в с. Вишовград, в изпълнение на тези планове, които датирали отпреди раждането на Ф.. Детето им се родило на ******** г., което молителят припознал като свое, тъй като не били съпрузи. Твърди, че по това време те вече живеели заедно в жилище, което притежавали в съсобственост с английска компания (заплатили 30 % от стойността му, а върху останалите 70 % плащали наем в размер на 350 паунда месечно, чийто размер ежегодно се увеличавал).
2
Майката на молителя помогнала със заем за закупуване на жилището, който ответницата връщала до влошаване на отношенията им. Твърди, че докато живеела в Англия, всичките й приходи отивали за заплащане на сметки, като на практика не й останало нищо за лични нужди, като не получавала нищо и от приходите, които молителят твърдял да реализира като общ работник и градинар. След раждането на детето, отглеждането му станало единствено нейна отговорност. Тя купувала храната за него, плащала сметките за детската градина, като спорадично получавала помощ от майката на молителя за по някой час през седмицата. За да покрива издръжката на детето, ответницата не можела да престане да работи.
Твърди, че работела в посредническа агенция за набиране на медицински персонал онлайн за Австралийска частна клиника, като дневната й заетост била от 6 до 8 часа и получавала добро възнаграждение. Твърди, че в края на 2022 г., на 23.12.2022 г. се върнали в България, където останали до 13.01.2023 г.. През месец юли 2023 г. те отново се върнали в страната, като направили адресни регистрации с постоянен адрес и заявили издаването на паспорт на детето Ф., като такъв й бил издаден на 28.07.2023. В този случай се върнали в Англия през август 2023 г., а на 24.11.2023 г. отново дошли в България, където останали до 15.12.2023 г.
Следващото им пътуване до България било на 26.05.2024 г., като останали до 07.08.2024 г., а след това от 24.08.2024 г. до 15.09.2024 г., като за последно се върнали с детето в страната на 12.06.2025 г. и от тогава живеели тук. Сочи, че целта на посещението им през май 2024 г. била да се убедят роднините му, че е възможно с по-малко средства да се постигне добър стандарт на живот. Тогава записали детето на ясла в гр. Павликени и му избрали личен лекар. З сравнение сочи, че в Англия Ф. посещавала детско заведение за 15 часа седмично и те не можели да си позволят Ф. да посещава ясла всеки ден, а ходела само три пъти седмично за по пет часа, което нарушавало дневния й режим и я разстройвало. В България останали до средата на септември 2025 г., през което време родителите й дарили къщата си в с.
Вишовград и започнали ремонт на този имот. С молителя имали уговорка той да се върне сам в Англия и да започне да пренася вещите им към България. Молителят обаче не спазил тази уговорка, като я принудил да се върне в Англия. Отношенията им се изострили и той я заплашил, че ще я обвини в отвличане на детето им, с което я принудил да се върне с детето в Англия. След това отношенията им продължили да се влошават, като молителят прекарвал времето си без тях или с близките си. Тя настоявала да изпълнят решението си да се преместят в България, а молителят обещавал, че ще го направят, но се стигало до скандали и той се отмятал от тези уговорки. През пролетта на 2025 г. решили да продадат притежаваните от 3 тях 30 % от собствеността на обитаваното жилище, като в следващите шест месеца трябвало да е преместят в България. Тя, със съгласието на молителя закупила еднопосочни билети за нея и за детето, като на 12.06.2025 г. тя и детето пристигнали в България, установили се при родителите й, като Ф. започнала да посещава детска ясла. През септември започнала да посещава първа група в детска градина. Признава, че молителят пристигнал в края на месец август за рождения ден на дъщеря им, заедно със своя брат. Първоначално й казал, че освен това са дошли да работят по ремонта на къщата, за да могат да се пренесат в нея, но два дни по-късно започнал да настоява да се върнат в Англия. Твърди, че тя отказала, последвал сериозен скандал на 07.09.2025 г., след която молителят и брат му напуснали имота в с. Вишовград и апартамента в гр. Павликени и се установил на неизвестно за нея място. На 17.09.2025 г. той напуснал страната и с това прекратил съжителството им, но те продължили да общуват по телефона и чрез съответните мобилни приложения. Молителят я заплашил, че ще информира властите, че е отвлякла детето, заради което тя се обърнала за съдействие към социалните служби и била посъветвана да заведе дело за родителски права. Твърди, че информирала за това молителя и се опитала да постигне доброволно уреждане на спора, след което той преустановил контакта си с нея и подал молбата, по която е образувано настоящото дело. Твърди, че по нейна искова молба било образувано гр. дело № 939/2025 г. на РС, Павликени, по което след като били постановени привременни мерки, делото било спряно. Последвали заплахи от страна на молителя, за които тя се обърнала за съдействие към полицията, но била посъветвана да поиска съдебна защита по ЗЗДН. Твърди, че е създала отлични условия за отглеждане на детето, като се ползва с помощта и подкрепата на своите родители. Съобразно изложеното счита, че в последните шест месеца, преди завеждане на молбата, детето със съгласието на двамата си родители е било с обичайно местопребиваване в България, поради което липсва неправомерно задържане на детето в страната, а отделно от това най-добрият интерес на детето Ф. е да остане в страната с нея.
Поддържа, че от раждането на детето, тя е единствената, която реално се грижи за отглеждането и издръжката на малолетната, а молителят не полагал непосредствени грижи за детето, не участвал в неговата издръжка, както и в ежедневните образователни и здравни решения за нея. В Англия молителят бил в голяма степен под влияние на своята майка, като това определяло ритъма на съжителството им, като твърди, че те вече не разполагат със собствено жилище в Англия, както твърди той. Те притежавали едва 30 % идеални части, закупени изцяло с пари, дадени като заем от майката на молителя, който заем не е погасен.
4
Останалите 70 % идеални части принадлежат на компания – наемодател, като за ползването им страните дължат наем, като не счита посоченото жилищно устройване за стабилна семейна среда. Отделно от това определя молителя като личност с емоционално нестабилни реакции, проявявал незряло поведение под влияние на вещества, забранени за употреба в страната ни, което поставяло под въпрос неговата способност да осигури безопасна среда за детето. Моли съда да постанови решение, с което да остави молбата за връщане на детето във Великобритания без уважение.
В хода на съдебното дирене, поддържа заявеното в отговора становище, като моли съда да остави молбата без уважение. Излага подробни съображения в подкрепа на заявеното становище и претендира сторените по водене на делото разноски по представен списък. Окончателното си становище излага в писмени бележки, от 06.03.2026 г. Претендира разноски по представен списък.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, изслушано е заключение на съдебно психологическа експертиза.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За да възникне субективното право на единия от родителите да иска връщане на незаконно задържано дете в държава, различна от тази, в която се намира обичайното му местопребиваване, следва в обективната действителност да са проявени следните положителни, респективно да не съществуват предвидените отрицателни материални предпоставки (юридически факти): 1. задържането да е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, предоставено както съвместно, така и поотделно на лице, институция или друг орган, съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането му; 2. по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането; 3. детето да не е навършило 16 годишна възраст; 4. лицето, институцията или организацията, натоварени с грижата за детето, да не са дали своето съгласие, или впоследствие да не са приели прехвърлянето или задържането; 5. да не съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация и 6. детето да не се противопоставя на връщането, когато е достигнало 5 възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение.