Решение № 36 от 06.04.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Дулово, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20253410200216 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, представлявано от управителя Н.Г.И., чрез процесуален представител адв. Р. Н., против Наказателно постановление № *** г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв. за нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ.

В съдебното заседание жалбоподателят се представлява административнонаказващият орган – от процесуален представител И. И. А.. от адвокат, а

Участващата по закон страна Районна прокуратура – Силистра е редовно призована, но не изпраща представител.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 24.09.2025 г., а жалбата е подадена на 07.10.2025 г., поР. което е подадена в предвидения от закона срок и от надлежна страна.

Жалбата е процесуално допустима.

По делото са приобщени административнонаказателната преписка (АУАН № *** г. и Наказателно постановление № *** г.), жалбата, писмената защита на процесуалния представител на жалбоподателя, писмената защита на процесуалния представител на административнонаказващия орган, както и протоколът от съдебното заседание, в който са отразени и приетите в открито заседание доказателства (вкл. стокова разписка от ** г.).

Съдът събра и гласни доказателства чрез разпит на следните лица: М. Д. Г.; Д. Р. Ц.; Р. И. Ж.;

Г.А.И..

От съвкупната преценка на доказателствата съдът приема за установено следното:

1

На ****г. около ****ч. контролните органи на инспекцията по труда са извършили проверка (в рамките на съвместни действия с други институции) по спазване на трудовото законодателство в обект, стопанисван от „***“ ЕООД на територията на община ***. В протокола от съдебното заседание е отразено, че проверката е протекла координирано, като екипите са работили по обекти в селата *****. В хода на проверката е установено предоставяне на работна сила от лице – Ю.И.К., на длъжност „шивач“, като по изисканата декларация е отразено, че лицето е започнало работа на *** г., с работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч. и договорено възнаграждение ****лв., при липса на предварително сключен писмен трудов договор към момента на проверката. На **** г. работодателят е представил в ДИТ трудов договор №****г., сключен между „***“ ЕООД и лицето Ю.Иб.К.. Това обстоятелство е възприето от наказващия орган като несъвместимо с императивното изискване трудовият договор да се сключва преди постъпването на работа. На **** г. е съставен АУАН № ****, а на **** г. е издадено Наказателното постановление № *** г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция 1 600,00 лв. При индивидуализацията на наказанието наказващият орган е отчел като обстоятелство, че за същия работодател е било налице предходно наказателно постановление от същия вид – № **** г., влязло в сила на *****г.

Съдът прецени доводите в жалбата и в писмените бележки на адв. Р. Н., както и възраженията в писмената защита на И. И. А., и намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Актът и наказателното постановление са издадени от длъжностни лица на инспекцията по труда, които законът оправомощава да съставят актове и да издават наказателни постановления за нарушения на трудовото законодателство; законът изрично предвижда, че редовно съставените актове по КТ имат доказателствена сила до доказване на противното, а наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399 КТ или от оправомощени от него длъжностни лица.

Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ е императивна – трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Нарушението по чл. 61, ал. 1 КТ е формално (на „просто извършване“) – за съставомерността не се изисква настъпване на вредни последици, нито „реализиране на резултат“, а е достатъчно работодателят да допусне фактическо полагане на труд преди сключването на писмен трудов договор. Това разбиране е трайно застъпено в касационната практика по трудово-административни спорове, в която последователно се приема, че самото непредприемане на изискуемото от закона действие по сключване на трудов договор „преди започване на работа“ изпълва състава, а позоваването на липса на вреди е неотносимо.

От фактическата обстановка по делото се установява именно тази хипотеза: декларативно и по други доказателства е отразено начало на работа *** г., наличие на определена длъжност, работно време и възнаграждение, а трудов договор е сключен по-късно (*** г.) и представен едва на **** г. Следователно, към момента на проверката работодателят е допуснал до работа лице без предварително сключен писмен трудов договор.

Неоснователен е доводът, че се касае за „търговски/граждански отношения“ или за „краткотрайна помощ“ поР. неотложност. Законът въвежда основен принцип: отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В случая посочените елементи (лично полагане на труд, длъжност, работно време, договорено възнаграждение, изпълнение в обект на работодателя) са типични за трудово, а не за гражданско правоотношение.

Съдът отчете, че в хода на разпита свидетелят Г.А.И. поддържа теза за възникнала спешна необходимост по търговски ангажименти и за краткотрайност на работата. Дори и да се приеме, че търговският натиск е реален (за което по делото е приета стокова разписка), това не дерогира императивното изискване на чл. 61, ал. 1 КТ и не трансформира отношенията по предоставяне на работна сила в „оправдана“ правна изключителност.

Институтът по чл. 13а НК изключва обществената опасност на деяния, извършени при 2 оправдан стопански риск, но само ако деянието не протИ.речи на изрична забрана, установена с нормативен акт. При наличие на изрична императивна норма на трудовото законодателство (чл. 61, ал. 1 КТ) не е налице предпоставка за такова оправдаване, поР. което възражението е неприложимо към настоящия спор.

Разпоредбата на чл. 415в КТ въвежда специален режим за маловажни нарушения на трудовото законодателство, като законодателят изрично е предвидил, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1 КТ. ПоР. това нито специалният институт по чл. 415в КТ, нито общият по чл. 28 ЗАНН могат да намерят приложение за процесното нарушение. Наред с това, в съдебната практика последователно се застъпва разбирането, че при наличие на специалната уредба в КТ относно „маловажност“ (чл. 415в) е изключена приложимостта на общата норма на чл. 28 ЗАНН, а за нарушенията, които законът изрично обявява като „не маловажни“ (вкл. чл. 61, ал. 1 КТ), съдът не разполага с дискреция да ги квалифицира като маловажни.

По доказателствата и декларацията по чл. 402 КТ: Контролните органи имат право да се осведомяват пряко от работниците/служителите и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, включително данни за заплащането на труда. Съдът съобразява, че съдебната практика не е напълно еднозначна относно доказателствената стойност на тази декларация: в редица актове се приема, че тя е частен свидетелстващ документ и сама по себе си не притежава обвързваща материална доказателствена сила, поР. което при оспорване следва да бъде подкрепена от други доказателства; в други случаи се приема, че в съвкупност с протоколите от проверката, показанията на инспекторите и останалия доказателствен материал декларацията може да бъде убедителен елемент от доказването. В настоящото производство декларативните данни не са единствен източник: те се подкрепят от АУАН и НП, от свидетелските показания на инспекторите и от данните за последващо представяне на трудов договор със сключване след твърдяното начало на работа. Ето защо съдът приема, че нарушението е доказано по несъмнен начин.

По възраженията за процесуални нарушения при съставяне на АУАН (вкл. във връзка със свидетелството/очевидността): Съдът отчита, че в практиката се срещат както решения, които приемат, че определени нарушения на режима по чл. 40 ЗАНН могат да бъдат съществени и да водят до отмяна, така и решения, които приемат, че липсата на „очевидец“ като свидетел по акта не е автоматично основание за отмяна, ако нарушението е доказано и правото на защита не е накърнено. По конкретното дело съдът не констатира такова процесуално нарушение, което да е лишило жалбоподателя от възможност да разбере обвинението и да организира защитата си.

Напротив – защитата е разгърната по същество (за „краткотрайна работа“, „неотложност“, „маловажност“, „стопански риск“), което сочи, че дружеството е разбрало предмета и основанието на санкцията.

За нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ законът предвижда имуществена санкция (или глоба) от 1 500 до 15 000 лв. С наложената санкция от 1 600,00 лв. наказващият орган е определил наказание в близост до законовия минимум. Съдът отчита и посоченото от административнонаказващия орган обстоятелство за предходна санкция от същия вид, поР. което минималната санкция не се явява единствено възможната справедлива реакция. Отговорността на юридическото лице – работодател е административнонаказателна и се реализира чрез имуществена санкция по предвидения в закона ред. Самото обстоятелство, че жалбоподателят сочи „организационни“ и „търговски“ причини, не изключва отговорността, а може единствено да се отчете в индивидуализацията – която в случая и без това е близка до законовия минимум.

При така установеното съдът приема, че са налице всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл. 61, ал. 1 КТ, правилно е приложена санкционната норма и няма основания за отмяна или изменение на наказателното постановление.

3

Съгласно чл. 63д ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски в съдебните производства по обжалване на наказателни постановления, като в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта, се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е в нормативно определен диапазон, който служи като ориентир за максимума по чл. 63д, ал. 5 ЗАНН.

В настоящия случай ответната администрация претендира 80,00 €. Съдът намира искането за принципно основателно поР. изхода на спора, но приема, че претендираният размер е завишен с оглед фактическата и правна сложност на делото (едно съдебно заседание, без експертизи, със стандартна доказателствена рамка за нарушения по чл. 61, ал. 1 КТ) и с оглед реално извършените процесуални действия. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 (петдесет) €, платимо от жалбоподателя на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра.

По изложените съображения и на основание чл. 63, 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ЕООД срещу Наказателно постановление № *** г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** г., с което на „***“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1600,00 лв., на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл.

414, ал. 3 КТ, за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра сумата 50 (петдесет) €, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Силистра на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________