Решение № 3 от 07.01.2022, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 342/2021
- Вид
- Решение № 3
- Подписан
- 07.01.2022
- Състав
- Вилиян Георгиев Петров, Николина Петрова Дамянова, Георги Йовчев
Цитирани разпоредби
- чл. 212 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 264, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Закон за наследството
- чл. 21 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№3 гр. Варна, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Вилиян Г. Петров
Членове:
Георги Йовчев
Николина П. Дамянова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20213001000342 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на “МБилдинг“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК 148053587, представлявано по пълномощие от адв. Д.Д. от ВАК, срещу решение № 260077/31.03.2021г., постановено по т. д. № 1676/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника отменителен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД срещу М. ИЛ. ИВ., СН. КР. ИВ. и Община Варна, за обявяване за недействителна по отношение на ищеца на увреждащата го сделка, обективирана в нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №34, том 2, рег. №5292, дело № 219 от 19.10.2017г. на Нотариус, с рег.№382 на НК, по силата на която С. Д. С. е продал на М. ИЛ.
ИВ. недвижим имот с идентификатор №***, представляващ жилище /апартамент/ № 14, находящ се в сграда с идентификатор №***, в ПИ с идентификатор №***, с адрес: гр.
Варна, ***, вх. „Б“, ет. 3, със застроена площ от 55.90 кв. м., състоящ се от две стаи, кухненска ниша, баня, тоалет, коридор, две тераси, заедно с избено помещение № 16, с полезна площ от 10 кв. м., като и 3.7534% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху 1 поземления имот.
Поддържайки доводи за неправилност на решението въззивникът моли за отмяна в обжалваната част и уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД. Всички инвокирани оплаквания и съображения са свързани с извода на окръжния съд за недоказаност на доказателствения факт - знанието за увреждането у ответниците приобретатели по оспорената сделка като елемент от фактическия състав на отменителния иск.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.
Въззиваемите – физически лица М. ИЛ. ИВ. и СН. КР. ИВ., представлявани от адв. Д. Й. от ВАК, представят отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата.
Община Варна, която също е с процесуалното качество на въззиваема страна, не представя отговор. В проведените две открити съдебни заседания процесуалният й представител ю. к. Св. Ц. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано. С твърдения, че Общината е формално конституирана като ответник в процеса и с постановеното решение не засяга нейни права и интереси, се иска извършване на преценка от въззивния съд за наличие на процесуална легитимация, респ. за законосъобразността на привличането й като ответник по спора.
За да се произнесе по спора съставът на въззивния съд съобрази следното:
Варненският окръжен съд е бил сезиран с искова молба на “МБилдинг“ ЕООД – гр. Варна, с която е предявен отменителен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, срещу против М. ИЛ. ИВ., СН. КР. ИВ. и Община Варна .
Ищецът твърди, че е кредитор на С. Д. С. / починал на 22.03.2018г./, с парични вземания в размер на 60 0000 лв. и 80 000 лв. по запис на заповед, издаден 08.03.2010г., с падеж на 08.10.2015г. и по запис на заповед, издаден на 12.02.2017г., с падеж на 05.10.2017г. Процесната сделката, с която С. Д. С. е продал на М. ИЛ. ИВ., собствения си недвижим имот- апартамент в гр.
Варна, ***, вх. „Б“, ет. 3, е осъществена, след като вземанията 2 на ищеца по записите на заповед са били възникнали, т.е. че към момента на прехвърляне на имота, дружеството вече е било кредитор на С. С.; последният е знаел за задълженията си към ищеца, като въпреки отправените му покани за плащане, не е платил, а се е разпоредил със собствеността върху процесния имот. Според ищеца сделката е извършена с цел увредата му като кредитор, респ. с цел продавачът да се постави в невъзможност да изпълни евентуално осъдително решение. Знанието за увреждане у преобретателите на имота се обосновава с косвен факт - ниската продажна цена, на която е осъществена сделката.
Ответниците М. ИЛ. ИВ. и СН. КР. ИВ. оспорват заявеното от ищеца качество на кредитор на С. Д. С., увреждащия характер на сделката по съображения, че към датата на сделката продавачът е разполагал с друго имущество на значителна стойност, както и субективните елементи от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД за знание за увреждане у продавача и купувача. Твърди се, че за придобитото право на собственост е платена по – ниска цена от данъчната оценка, тъй като имотът е бил в много лошо състояние, имал е остра нужда от основен ремонт и почистване, които са извършени непосредствено след сделката.
В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че обжалваното решение е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.
236 ГПК, както и допустимо в обжалваната част, с което искът по чл. 135, ал.
1 ЗЗД е отхвърлен. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, в това число и правен интерес. Без успешното провеждане на иска за обявяване на относителна недействителност ищецът не би могъл да насочат принудително изпълнение върху имота, предмет на оспорената сделка.
По възражението на Община Варна, че не е надлежен ответник в процеса, а това е Държавата, чрез Министъра на финансите, съдът съобрази следното:
Няма спор в съдебната практика, включително и съгласно мотивите и разрешенията на ТР № 5/2013г. и ТР № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС, че искът 3 по чл.135 ЗЗД е облигационен и уважаването му не отменя вещнопрехвърлителното действие на увреждащата кредитора сделка. Последицата от прогласяване недействителността на същата е възможността на кредитора да се удовлетвори от прехвърленото имущество, а приобретателят, макар и да продължава да е собственик, е длъжен да търпи това. Т. е. недействителността намира проявление само в отношенията между кредитора и длъжника / все едно, че имотът, предмет на процесната сделка, е част от имуществото на длъжника/ и между кредитора и лицето, с което длъжникът е договарял /задължение на това лице да търпи принудителното изпълнение върху имота му/. Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗН когато всички наследници се откажат от наследството, каквато хипотеза е налице в случая, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и незастроените имоти, предназначени за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират.
В конкретни казус, в който не е налице хипотезата на чл. 227 ГПК / тъй като длъжникът – продавач е починал преди завеждане на делото/, при отчитане предмета на оспорената сделка / жилищен имот в гр. Варна/ във връзка със спецификата и характера на отношенията между длъжник и кредитор при евентуалното уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД, посочени по горе, настоящият съдебен състав намира, че именно Община Варна е процесуално легитимирана да участва в процеса. Правните последици от уважаването на иска не са насочени към възникване на задължения за ответника, конституиран като задължителен другар в процеса, вместо починалия преди завеждането на делото длъжник на ищеца. Ако за Община Варна има формално основание за участие в спора по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, доколкото жилищният имот, предмет на оспорената продажба, който е от кръга на активите по чл. 11 ЗН, се намира на нейна територия, то за конституиране на Държавата, чрез Министъра на финансите, като общ правоприемник на физическо лице, срещу което ищецът не е предявил иск по чл. 135 ЗЗД поради липса на правосубектност при подаване на исковата молба, няма основание.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен като неоснователен приет за разглеждане инцидентен отрицателен установителен иск, предявен от ответниците – 4 физически лица, за отричане качеството на ищеца “Мбилдинг“ ЕООД на кредитор на С. Д. С. по запис на заповед за сумата 60 000лв., издаден на 08.03.2010г., с падеж на 08.10.2015г. и по запис на заповед за сумата 80 000лв., издаден на 12.02.2017г. с настъпил падеж на 05.10.2017г.
Възприетата от окръжния съд фактическа обстановка, относима към останалите елементи от законоустановения фактически състав по предявения иск е в съответствие с фактите и обстоятелства, които се установяват от съвкупната преценка на събраните доказателства, обсъдени по правилата на ГПК. Установено е по безспорен начин, че по силата на нот. акт за покупкопродажба на недвижим имот №34, том 2, рег.№5292, дело №219 от 2017г. на Варненски нотариус, с рег.№ 382 на НК, на 19.10.2017г. С. Д. С., действащ чрез пълномощникът си Д. Д. П., е продал на М. ИЛ. ИВ., собствения си наследствен недвижим имот, с идентификатор №***, представляващ жилище /апартамент/ №14, находящ се в сграда с идентификатор № ***, в ПИ с идентификатор №***, с адрес: гр. Варна, ***, вх. „Б“, ет. 3, със застроена площ от 55.90кв.м., състоящ се от две стаи, кухненска ниша, баня, тоалет, коридор, две тераси, заедно с избено помещение №16, с полезна площ от 10кв.м., като и 3.7534% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, за сумата от 35000лв. Към датата на сключване на договора купувачът М. ИЛ. ИВ. е бил в граждански брак със СН. КР. ИВ., при което имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 21 от СК.
Видно от съдържанието на нот. акт и приложеното по делото удостоверение по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, към момента на процесната продажба, данъчната оценка на отчуждавания имот е в размер на 72 667лв.
На 22.03.2018г., около пет месеца след сделката, продавачът С. Д. С. е починал. По изп. дело №433/2018г. по описа на ЧСИ с рег. №895 от КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителни листи по издадени заповеди за изпълнение, за принудително изпълнение на задълженията на издателя на записите на заповед, Община Варна е конституирана в изпълнителното производство в качеството й на правоприемник на длъжника С. Д. С. по силата на чл. 11 от ЗН, и е уведомявана в това качество за предприетите изпълнителни действия, чрез насочването на опис на недвижим имот, 5 собственост на първоначалния длъжник и за проведена публична продан на същия имот.
От показанията на свидетеля П. С. К., посочен от ответниците И.и, се установява, че при закупуване на апартамента през месец септември-октомври на 2018г., същият се е намирал в окаяно състояние, изглеждал така, сякаш е свърталище на бездомни, навсякъде имало боклуци, почти нямало врати, а санитарното помещение не било точно санитарно, тъй като апартамента бил ползван като тоалетна навсякъде. Още след закупуването на имота Мартин започнал ремонтни дейности, които били изключително нужни, като се започне с изхвърляне на всякакви боклуци, отпадъци, т. е. с всичко в апартамента, и след това с възстановяването му за нормален начин за живот, изразяващо се в изкъртване на стари плочки, съответно поставяне на нови в банята и в другите помещения, поставяне на ламиниран паркет и т. н. Според свидетеля, до момента, в който се разбрало, че има претенции към имота поради задължения на продавача, съпругата не знаела за покупката на имота, но след образуването на делото, тя разбрала и имали семейни неприятности по този повод. Доколкото показанията се базират на преки и непосредствени впечатления и не се констатира несъответствие между обстоятелствата, за които се свидетелства, и останалите събрани доказателства / в това число - показанията на посочения от насрещната страна свидетел относно състоянието на имота/, няма основание тези показанията да не се кредитират.
Разпечатката съдържа 31 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e84e2283-f4fb-4b42-b96c-8ee84f2cb54b