Решение № 16 от 20.05.2021, Районен съд - Стара Загора

Постъпило е искане от Районна прокуратура - град Стара Загора с правно основание чл.157, предложение първо, във връзка с чл.146 ал.1 от ЗЗ, с което се предлага на съда да постанови решение за задължително настаняване и лечение на Ж. П. Ж..

В пледоарията си прокурорът поддържа искането, като излага доводи, че лицето Ж.

П. Ж. страда от заболяване, визирано в разпоредбата чл.146 от ЗЗ и предлага на съда да настани същия на задължително лечение в специализирано заведение – ДПБ – град Роаднево, за срок от три месеца, считано от датата на постъпването му в болницата – 19.04.2021 година.

Служебният защитник на лицето Ж. П. Ж. - адв.К.К. от АК Стара Загора пледира, че с оглед изготвената психиатрична експертиза и мнението на експерта са налице формалните критерии, налагащи задължително настаняване на лечение на лицето чието настаняване на задължително лечение се иска.

Лицето, чието настаняване на задължително лечение се иска Ж. П. Ж. заявява, че иска да се лекува, но ако може да е настанен за два месеца.

Съдът, след като взе предвид становището на страните, заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, намира за установено следното:

Касае се за мъж на 51 години, постъпващ за четвърти път на лечение в ДПБ - Раднево.

Без данни за фамилна обремененост с психична патология. С правилно преморбидно развитие. Без особености в ранното детско развитие. Със средно образование. Отслужил военна служба. Работил като хлебар, сладкар, строителен работник. В момента не работи.

Женен, с две деца.

Започнал да употребява алкохол от младежка възраст, след като се уволнил от казармата. Постепенно увеличил изпиваните количества. Пиянствата му били запойни.

Оформил зависимост. Налице са данни за нарушен контрол, абстинентни прояви от сомато вегетативен характер, променен толеранс, амнестични форми на опиване. Лекуван в ДПБ Раднево преди повече от 15 години /липса на медицинска документация/. В домашни условия продължил да пие алкохол. Имал чести скандали с жена си. През 2017 година починала майка му и увеличил изпиваните количества алкохол. Двукратно се налагала намесата на полицията поради семейни скандали. Пиел ежедневно, бил конфликтен, тормозел близките си. Лекуван в ДПБ - Раднево през периода 04.06. - 26.09.2020 година, когато е бил на задължително лечение с решение на PC Стара Загора и през периода 08.10. 07.12.2020 година. След изписването подновил приема на алкохол. Пиел ежедневно до литър и половина концентрат дневно. Станал агресивен. Нападал близки, съседи, деца. Обвинявал съпругата си в изневяра.

Повод за настоящата хоспитализация - постъпва по спешност с епикриза от ЦПЗ Стара Загора, придружен от полицаи. Декларира формално желание за лечение.

Соматичен статус при постъпването: АКН 110/75 П- 64 уд./мин. Т- 36.6 Пикничен хабитус. Занемарен външен вид. Алкохолен фациес. Инецирани еклери и конюнктиви. Обложен език. Кожа и видими лигавици - бледо розови. Повърхностни лимфни възли не се палпират. Бял дроб - чисто везикурларно дишане, ясен перкуторен тон. Сърце ритмична сърдечна дейност, ясни сърдечни тонове. Сукусио реналис - двустранно отрицателно. Корем - мек, неболезнен при палпация. Черен дроб - на около 3 - 4 см. под ребрената дъга. Съобщава за алергия към „Парацетамол“. Татуировки - има на лява ръка.

Липсват данни за огнищна неврологична симптоматика. Рефлекси - Зенична реакция 1 за светлина, конвергенция и акомодация са запазени. С полиневропатия. Тремор - груб, едър дигитален.

Приет в специализирано отделение на лица със зависимости с цялостен надзор на поведението, надзор за бягство и прием на алкохол. Започнато лечение с детоксикация, невролептици, тимостабилизатор, коректор. Представя се дълбоко некритичен, недооценъчен. Отрича фактите и данните от делото. Не осъзнава необходимостта от лечение. Нарушения на режима не е допускал. Лечението продължава до постигане на пълноценна ремисия.

Експертната оценка се основава на анализ от материалите по делото, наличната анамнезна информация и проведените специализирани изследвания.

Без данни за фамилна обремененост с психична патология.

Не се установяват достатъчно надеждни данни за клинично значими нарушения в психическото развитие в ранна детска и юношеска възраст.

Не се установяват данни за клинично значими нарушения на когнитивните функциипамет, внимание, мислене, интелект.

Т.е. освидетелстваният не страда от умствена недоразвитост или интелектуална непълноценност.

Към момента на освидетелстването не се установяват клинични маркери за психотично разстройство от ендогенния регистър.

Към момента на изследването се установяват достатъчно надеждни данни за злоупотреба на алкохол.

Анамнезните данни, клиничното изследване и наблюдение дават основание да се приеме, че освидетелстваният Ж. П. Ж., ЕГН ********** от с. Б., Община Стара Загора, ул.

***, страда от: Разстройство вследствие употреба на алкохол. Синдром на зависимост.

Абстинентно състояние. Неусложнено. /КОД по МКБ 10 F 10.3/.

Алкохолната зависимост представлява хронично рецидивиращо заболяване. Това е психично разстройство по смисъла на чл.146, ал.1, т.1 от Закона за здравето. Това състояние отговаря на дефиницията „трайна психична увреда в резултат на психично заболяване“, визирана в чл.146, ал.1, т.1 от Закона за Здравето. Основният симптом е трайната загуба на контрол върху приема на алкохол.

Не страда от умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост, съдова и сенилна деменция. При умствената изостаналост е налице задържано или непълно развитие на интелекта, характеризиращо се с нарушение на когнитивните, речевите, двигателните и социални умения. В конкретния случай освидетелствания е с правилно преморбидно развитие. Без особености в ранното детско развитие. Сенилната деменция е психично заболяване, характерно предимно за хора над 65 годишна възраст, а при съдовата деменция са налице атеросклеротични промени на съдовите, които кръвоснабдяват мозъка. Променят се внимание, памет, мислене, ориентация. В конкретния случай освидетелствания не страда от тези заболявания.

Съществува висока степен на риск, поради състоянието, в което се намира да извърши противообществено деяние, застрашаващо живота и здравето му, на околните и обществото. Освидетелстваният няма критично отношение към заболяването си. Налице са данни за опасно поведение - упражнявал психическо и физическо насилие над съпругата си 2 и децата им. Посягал на съпругата си с твърди предмети и закани за убийство.

В състояние е да дава информирано съгласие за лечение. Към момента на освидетелстването не се установяват клинични маркери за манифестна психотична продукция или тежки интелектуално - паметови нарушения.

Психотичното разстройстово /в частност алкохолна психоза/ се появява по време на или непосредствено след употреба на алкохол и се характеризира с ярки халюцинации, припознавания, налудности или идеи за отношение /често с параноидно или персекуторно съдържание/, психомотрони разстройства /възбуда или ступор/ и абнормен афект, който може да варира от интензивен страх до екстаз. Сензориумът обикновено е ясен, но може да се наблюдава лека степен на помрачение на съзнанието, която не достига до тежка обърканост. Разстройството обикновено се преодолява поне отчасти в рамките на един месец и напълно в рамките на 6 месеца.

Алкохолът въздейства практически върху всички органи и системи. Малките количества улесняват комуникациите и имат социализиращ ефект. Токсичните реакции на алкохола се дължат преди всичко на свойствата му като депресант на ценралната нервна система и варират между интоксикация, анестезия, кома и смърт от респираторна и сърдечна недостатъчност. При хронична употреба се увреждат храносмилателната, сърдечносъдовата и нервната система. Често се диагностицират язви, гастрити, панкреатити, хепатити, цироза, артериална хипертония, метаболитни отклонения в мастната обмяна, костни нарушения, периферни невропатии. Снижават се интелектуалните функции. При формиране на зависимост има силно желание за прием, нарушен контрол, абстинентни симптоми, амнестични форми на опиване. При част от алкохолно зависимите се наблюдават деменции и психотични картини с параноидно- халюцинаторен облик.

Вредната употреба на алкохол най - често се характеризира с психоорганичен синдром - разстройства на вниманието и паметта, нарушения в абстрактното мислене, емоционална неустойчивост със склонност към дисфорични реакции, раздразнителност и други.

Към момента на изготвяне на експертизата, при постъпването се наблюдава, че лицето е психомоторно напрегнат. Неохотно контактен. Вербалният контакт се поддържа трудно. На зададените въпроси отговаря кратко, неинформативно, покрай въпроса. Ало и ауто - психично ориентиран. Некритичен. Отрича анамнезните данни. Без съзнание за психична болест. Мисловният процес протича със забавен темп, без груби структурни нарушения. Отрича психотична продукция и няма данни за актуални психотични изживявания. Налице са данни за психическа и физическа зависимост към алкохол - силно желание за прием, нарушен контрол, променен толеранс, абстинентни прояви от сомато вегетативен характер, амнестични форми на опиване. Емоционално - неустойчив. Суицидно неангажиран. Волево - компулсивно влечение към алкохол. Нагони - инсомния. Памет и интелект - без манифестни отклонения.

Според МКБ Х-та “Международна класификация на болестите - Х-та ревизия”, диагнозата “зависимост” може да се постави само, ако три или повече от следните показатели са били заедно налице по някое време през последната година: силно желание или чувство на вътрешна нужда да се приема алкохол; затруднен контрол върху приема на алкохол по отношение на началото, края или нивото на употреба; физиологично състояние на абстиненция, при прекъсване или намаляване на употребата на веществото, като се проявява с типичния за веществото абстинентен синдром, или употреба на същото /или сродно/ вещество с цел облекчаване или премахване на абстинентните симптоми; данни за повишен толеранс, като нужда от по- високи дози за постигане на ефект, който първично се 3 е постигал с по- ниски дози. Дозите могат постепенно да нарастват до такова равнище, че биха били смъртоносни за непривикнал човек; прогресивно отпадане на алтернативни удоволствия и интереси, поради употребата на алкохол. Изразходва се много време за дейности, необходими за набавяне на алкохол, за приемането му или възстановяването на ефекта му; продължаване на употребата въпреки наличието на очевидни вредни последици, например депресии поради употребата на алкохол.

Съобразно “Критериите за първоначална оценка на риска”, които са част от Медицински стандарт „Психиатрия”, при освидетелствания се отчита наличието на: диссимулация, изразена динамика на синдромите, некритичност (по отношение на болестното състояние и необходимостта от лечение), импулсивност, експлозивност, агресивност, зареденост, извършено агресивно действие, спонтанно агресивно поведение, провокирано агресивно поведение, конфликтна семейна среда, фактическо прекъсване лечението продължаваща употреба на алкохол - затруднения в социалната адаптация, разрушени съществуващи в миналото взаимоотношения, склонност към употреба на алкохол, отсъствие на адекватно лечение и съдействие за лечение (освидетелстваният отрича необходимостта от лечение), отсъствие на годност на семейството за грижи, провокативна семейна среда (чести конфликти с близки родственици), финансова необезпеченост (няма постоянен доход), трайна безработност, отсъствие на достатъчно адекватно партниране на семейството в боледуването, отсъствие на референтна (приятелска, подкрепяща) среда, враждебност, липса на самоконтрол, предходни спешни хоспитализации, отсъствие на емпатия, некритичност, мъжки пол, личностова промяна, паратимия. При общ сбор 30 т. по Скалата за „Първоначална оценка на риска”, при общ сбор между 20 и 34 т. се приема, че е налице умерен риск от опасно поведение, който предполага необходимостта от провеждане на задължително лечение в психиатричен стационар.

Според експерта изготвил съдебно психиатричното заключение е необходимо настаняване на Ж. П. Ж. на задължително лечение, съгласно Закона за здравето, за срок от три месеца, като в съдебно заседание от 11.05.2021 година, експертът предлага лечение за срок от три месеца, считано от постъпването му в болницата - от 19.04.2021 година, а задължителното лечение, за което настоява е понеже в случая пациентът е опасен за себе си и може да изпадне в безпомощно състояние, след употребата на алкохол и всъщност, както е и опасен за обществото.