Решение № 168 от 28.08.2026, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Троян, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Ценка Т. Банчева като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело № 20264340100454 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал.1 ЗЗД от И. С. Х., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, с цена на установителния иск 607.86 евро и срещу „Кредит Гаранция“ ЕООД, с цена на установителния иск 848.87 евро.

В молбата се излагат твърдения, че ищцата е сключила договор за потребителски кредит № **** от 16.12.2025 г. с ответното дружество „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, по силата на който е получила сума в размер 1 000.00 лв. С договора било уговорено обезпечение на задължението с определено от кредитодателя дружество-гарант. Предвид което едновременно с договора за потребителски кредит ищцата сключила с втория ответник – „Кредит Гаранция“ ЕООД, договор за предоставяне на поръчителство от 16.12.2025 г.

Съгласно този договор тя дължи допълнително възнаграждение в размер 1 660.12 лв., платимо на разсрочени вноски заедно с вноските по договора за кредит.

Ищцата твърди, че договорът за паричен заем е недействителен поради неправилно посочен ГПР, а договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради противоречието му с добрите нрави, поради което е направила искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че договор за потребителски кредит № **** от 16.12.2025 г., сключен между И. С. Х. и „Кеш Кредит Мобайл“ АД е недействителен поради неправилно посочен ГПР, а договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречието му с добрите нрави.

Ищцата претендира присъждане на направените в производството разноски, а пълномощникът й прави искане да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.

1

Ответното дружество „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е представило отговор на ИМ, чрез юрисконсулт Х. И., в който оспорва твърденията на ищцата за неправилно посочен ГПР в договора за потребителски кредит, сключен между страните на 16.12.2025 г. Направено е искане да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен.

Ответното дружество „Кредит Гаранция“ ЕООД е представило отговор на ИМ, чрез адв. Д. Д., в който оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство, сключен на 16.12.2025 г. между страните. Направено е искане да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен.

В съдебно заседание ищцата, р. пр., не се явява и не се представлява от пълномощника си адв. Г. от АК-Ловеч. От последния е постъпила молба, в която е направено искане предявените искове да бъдат уважени, като адв. Г. претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА.

Ответното дружество „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД не се представлява в с. з. от законен представител или процесуален такъв.

Ответното дружество „Кредит Гаранция“ ЕООД също не се представлява в с. з. от законен или процесуален представител.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Не се спори по делото, а и се установява от представения договор за потребителски кредит № **** от 16.12.2025 г., че същият е сключен на посочената дата между ищцата и ответното дружество „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, като Х. е получила заем в размер 1 000.00 лв. ( 511.29 евро).

Представен е договор за възлагане на поръчителство от 16.12.2025 г., сключен между И. С. Х. и „Кредит Гаранция“ ЕООД, съгласно който Х. възлага, а поръчителят се задължава да отговаря солидарно за задълженията на Х., произчитащи от сключения договор за кредит, с цел гарантиране на всички задължения на потребителя по договора за заем, както и за всички последици от неизпълнението му. С чл. 2 от посочения договор е уговорено възнаграждение в размер 1660.12 лв. (848.87 евро) за дружеството-поръчител.

Видно е от погасителния план към договора за възлагане на поръчителство, че възнаграждението по него е разсрочено на погасителни вноски, с отделен погасителен план, съвпадащи с падежа на погасителните вноски по договора за кредит.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна, намира следното:

Съдът счита, че по делото се доказа, че ищцата и ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД са установили помежду си облигационни отношения, произтичащи от сключения между тях на 16.12.2025 г. договор за потребителски кредит № ****, сключен от разстояние по реда на ЗПФУР.

Ищцата чрез своя пълномощник адв. Г. е релевирала твърдения за недействителност на процесния договор за кредит, които съдът счита за основателни.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит, е необходимо той да отговоря кумулативно на всички предвидени в 2 разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т.7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията, залегнали в посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК, води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит. А съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК урежда, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;

В процесния договор за кредит № **** от 16.12.2025 е посочен процент на ГПР 42.64 %, като този размер ГПР не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –възнаграждението на поръчителя, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По този начин ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД заобиколя нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК .

Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 54.73 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В случая, от една страна, в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, а от друга страна, ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредита), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно 3 положение спрямо кредитора, тъй като на практика той няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК . Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя.

Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се квалифицира като нелоялна, и по-конкретно- заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 68г, ал.4 от ЗЗП във вр. чл. 68д, ал.1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазване на забраната по чл.19, ал.4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключване на договора за кредит.

В Решение от 15.03.2012 г. по дело С – 453/10 – Словаки я, е прието, че посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“), доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

С решение C‑337/23 на СЕС по въпрос на Софийски районен съд е потвърдена българската съдебна практика, че възнаграждението на поръчителя/гаранта трябва да се включи в ГПР и общата дължима сума по договора за потребителски кредит.

В случая е налице сключване на договор за поръчителство с дружество, което обаче е определено от заемодателя, като по този начин потребителят е принуден да сключи договора само при тези условия. Той не само не може да се откаже от сключване на договор за поръчителство, но и не може да посочи поръчител, различен от предварително определения и одобрен от заемодателя.

С това се установява значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП , т.е. касае се за неравноправна клауза.

В случая отношенията между "Кредит Гаранция " ЕООД и ищцата се уреждат не от договора за кредит, а от отделен договор за поръчителство, но същевременно това правоотношение не може да се разглежда самостоятелно, доколкото е функционално обусловено от сключения преди това договор за 4 кредит. В тази връзка съдът счита, че с така уговореното възнаграждение за поръчител се цели заобикаляне на закона и по-конкретно забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора – чл. 10, ал. 2 от ЗПК.